Определение № 4948 от 31.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1264/2024
- Вид
- Определение № 4948
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Веска Райчева, Бисера Максимова, Геника Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 196, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 196, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 196, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, б. "е" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4948 гр. София, 31.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веска Райчева
Членове:
Геника Михайлова
Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002101264 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. А., с ЕГН [ЕГН], чрез адв. Л. К. – АК Пазарджик, [улица], ет. 1, срещу въззивно решение № 386/17.11.2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. 599/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение на Районен съд - Пазарджик, постановено по гр. д. № 566 по описа на съда за 2020 година, с което по иска на П. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. Пазарджик, [улица] - недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. Пазарджик, [улица], против М. К. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. Пазарджик, [улица], е постановено унищожаването на основание чл.
31, ал. 1 ЗЗД на сключения между страните договор за продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. Пазарджик, представляващ нива с площ 9.261 дка, четвърта и пета категория на земята, находяща се в землището на [населено място], местност „О.“, за който е съставен нотариален акт №67/24.09.2015 г., том II, peг. № 2977, нотариално д. № 232/2015 г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с pег. № 436 в Нотариалната камара.
В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е постановено и в нарушение на абсолютната процесуална предпоставка за надлежното водене на исковия процес, а именно надлежната процесуална легитимация на страните, тъй като искът не е предявен от П. Д. – продавачът по процесната сделка, а от Р. М. П., в качеството й на настойник на П. Д. Д.. Подробно се обосновава тезата на ответницата, че е направила възражение за погасяване на иска по давност, когато се е запознала с преписката по настойничество, поради което счита, че възражението за погасяване на иска по давност е 1 направено своевременно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Твърди се още, че въззивната инстанция отказала допускането на тройна съдебномедицинска експертиза за състоянието на продавача към момента на изповядване на сделката. По тези и други подробни съображения жалбоподателката М. К. А. чрез процесуалния си представител моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК като изрично твърди, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които имат значение за изхода на конкретното дело и са обусловили правните изводи на Пазарджишкия окръжен съд по предмета на спора, но са в противоречие с практиката на ВКС по така повдигнатите въпроси, които са формулирани по следния начин:
1. От кога започва да тече давностният срок по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД в хипотезата на поставяне под запрещение на прехвърлителя по процесната сделка?
2. Тече ли давностният срок по чл. 32, ал.2 от ЗЗД във времето от влизането в сила на решение за поставяне под пълно запрещение на прехвърлителя до момента на назначаването на настойническия съвет и настойник?
3. Допустимо ли е по реда на чл. 147 от ГПК ответникът да направи възражение за недопустимост на предявеният иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ако към момента на изтичането на срока по чл. 131 от ГПК не е знаел за факти и обстоятелства, свързани със спирането на изтичането на давностния срок по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и това незнание е свързано с непредставянето на намиращ се у противната страна документ?
4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, оплаквания и доводи на страните и събраните в тяхната подкрепа доказателства и да изложи становището си по тях в мотивите към съдебния акт?
По този въпрос се изразява становище, че въззивният съд е отговорил отрицателно на така поставения въпрос, в противоречие на практика на ВКС, част от която са например решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д. 1416/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр.д. 89/2012 г. на ІV ГО ВКС.
5. При преценката дали дееспособно лице, сключило договор за покупко-продажба на имот, е могло да разбира или да ръководи действията си, съдът следва ли да съобрази освен медицинските, още житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент?
Сочи се противоречие с решение № 698/2011 г. по гр. д №14/2010 г., ІІІ г.о на ВКС.
6. Въззивният съд длъжен ли е служебно да назначи експертиза и използва вещо лице по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, когато е въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с оглед изясняване на даден фактически въпрос от значение за правилното решаване на спора, при събрани противоречиви данни за него в хода на делото?
7. Длъжен ли е съдът да отведе от делото вещо лице, когато от материалите по делото се 2 установи, че вещото лице не е обективно, че е лично заинтересовано и предубедено по фактите и въпросите, по които следва да даде отговори?
Изразява се становище, че съдът е процедирал в противоречие с решение № 174 от 13.01.2016 г. по т. д. № 3122/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.
Ответната по касация страна чрез адвокат И. Б. - АК - Пазарджик, процесуален представител на Р. М. П. в качеството й на настойник на П. Д. Д., оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното:
С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявен от Р. П. в качеството й на настойник на П. Д., поставен под пълно запрещение, иск с правно основание в разпоредбата на чл. 31 от ЗЗД. Приел е за безспорно установено, че с влязло в сила решение № 73 от 13.10.2016 година на Пловдивския апелативен съд ищецът П. Д. е поставен под пълно запрещение, както и че с нотариален акт № 67 от 2015 година той е продал на М. А. нива от 9,261 дка в м. “О.“ , землището на [населено място] - IV и V категория за сумата 1 220 лева според нотариалния акт, а според подписана от ищеца разписка – за сумата от 5 100 лева. В решението си Пазарджишкият окръжен съд е обсъдил свидетелските показания и две заключения на вещи лица, приети в хода на делото пред първата инстанция. Във въззивното решение е отбелязано, че според първото заключение на вещото лице д-р Д. ищецът е грубо ориентиран за личност, не е ориентиран за време, място и обществено- политически събития, мисленето му е забавено, има косвени данни за слухови халюцинации, внимание, воля и памет са снижени, нивото е на примитивна личност. Посочено е, че изводът на този експерт е, че ищецът Д. страда от параноидна шизофрения с тежък ход на протичането и с тежък шизофренен дефект, което води до затруднения да разбира свойството, и най-вече значението на извършеното, не може да ръководи постъпките си и да се грижи за интересите си като такова е било състоянието му и към датата на извършване на продажба на земеделския имот. Въззивният съд е обсъдил и второто прието по делото заключение на д-р М., който е достигнал до извода, че при П. Д. са налице сигурни данни за шизофренна промяна на личността и че към датата на извършване на сделката е невъзможно ищецът да е бил в ремисия. Съдът е отразил в мотивите си становището на вещото лице д-р М., че при параноидната шизофрения не всички страдащи губят дееспособността си, но изводът му е, че при ищеца характеристиката на болестните процеси през периода 2012-2016 година не са му позволявали свободно, без външна намеса да формира и изрази воля към датата на сделката.
Въззивният съд е приел, че правопогасяващото възражение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, касаещо погасяване на правото на иск, е несвоевременно направено. Съдът е отбелязал, че този срок е давностен, за него съдът не следи служебно и основателността на такова възражение би довела до неоснователност, съответно - отхвърляне на иска и няма 3 отношение към допустимостта му. Въззивният съд е приел, че ответникът не е направил това възражение нито в писмения отговор, нито в първото по делото заседание, а в последното проведено такова, поради което е приел, че правилно същото не подлежи на обсъждане.
На база на приетата от въззивния съд фактическа обстановка същият е стигнал до своя краен правен извод, че предявеният иск с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като се прогласи унищожаемостта на сделката. Приел е, че заболяването на ищеца датира от около 26 години преди сключване на сделката, че лицето е постъпвало в лечебни заведения и че е било прилагано медикаментозно лечение, но нередовно, че са налице сигурни данни за шизофренна промяна на личността при него, че към датата на извършване на сделката е невъзможно да е бил в ремисия като характеристиката на болестните процеси през периода 2012-2016 година не са му позволявали свободно, без външна намеса да формира и изрази воля към датата на сделката.
Съдът се е позовал и на свидетелските показания, и на факта, че поставянето под запрещение на ищеца е станало скоро след сключване на сделката. Въззивната инстанция е приела, че са налице както медицинските, така и юридическите, съответно житейските критерии, за да се приеме, че ищецът към момента на сключване на сделката е бил недееспособен, поради което е формирала своя краен извод за основателността на исковата претенция.
Настоящата касационна инстанция счита, че първо следва да се даде отговор за допустимостта на атакуваното въззивно решение. В касационната жалба се навежда довод за недопустимост на атакуваното съдебно решение като се твърди, че същото е постановено в нарушаване на абсолютната процесуална предпоставка за надлежното водене на исковия процес, а именно, че липсва надлежната процесуална легитимация на страните, тъй като искът е предявен не от продавача по процесната сделка П. Д., а от настойника му. За да обоснове тезата си, касаторът се позовава на решение № 487/11 от 09.01.2012 г. по гр.дело № 1764 по описа за 2010 год., ІV г. о. на ВКС като съдебен акт, в разрез с постановките на който е действал въззивният съд.
Настоящата касационна инстанция приема, че не е налице соченото от касатора основание за касационно обжалване, визирано в чл. 281, т. 2 ГПК. В цитираното от касатора решение изрично е посочено, че в производство по иск за унищожение на сделка задължително трябва да участват страните по нея като съответно за конституирането им съдът е длъжен да следи и служебно. В конкретния случай производството се е развило с участието на надлежните страни. Ищецът е недееспособен, поради което от негово име в процеса е действал неговият настойник. Искът не е предявен от Р. М. П. в лично качество, а като настойник на продавача по атакуваната сделка и в защита на неговите интереси. Макар в адресната част на исковата молба да са посочени само имената на настойника на П. Д., съдът изрично е посочил в определението си по чл. 140, ал. 3 ГПК, че ищец по иска е П. Д., действащ чрез своя настойник.
Предвид изложеното, не е налице вероятна недопустимост на атакуваното съдебно решение като основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване.
По поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси настоящата касационна 4 инстанция приема следното:
Посочените в изложението въпрос 1 и въпрос 2 са такива, които касаят института на погасителната давност и спрямо същите не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване. Процесуалният въпрос, на който се търси отговор от касатора във връзка с тези два въпроса, е относно срока, в който следва да бъде направено възражението за погасяване правото на иск по давност. Именно в тази връзка касаторът е формулирал третия си въпрос, който не е коректно зададен, доколкото се смесват различни правни институти – недопустимост на предявения иск и неоснователност на иска във връзка с направено възражение за погасяването му по давност. От изложените съображения на касатора по този трети въпрос става явно, че същият оспорва факта, че съдът не е разгледал по същество направеното от негова страна възражение за погасяване на правото на иск по давност, приемайки, че възражението не е направено своевременно.
Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e68b704-7a3c-49fa-823d-5b0b2f524386