Решение № 226 от 07.11.2016, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

07.11.2016 година, град Свиленград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Свиленградският Районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: КРЕМЕНА

СТАМБОЛИЕВА

Секретар: Р.И. като разгледа докладваното от

Председателя Гражданско дело номер 423 по описа на Съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от Закона за собствеността (ЗСоб).

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от С.М.К. с ЕГН ********** ***, Д.М.Н. с ЕГН ********** ***, А.М.Н. с ЕГН ********** *** и И.М.Н. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Х., против М.К.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис №4, чрез адвокат В.Д..

Ищците твърдят, че са наследници по закон на М.И.А. (явно се има предвид Н.) (техен баща), бивш жител ***, починал на 17.08.2015 година.

Приживе на 16.04.2002 година техният баща и общ наследодател закупил от ЗК „Михалич” – село Михалич, стопанска сграда „Хамбар” със застроена площ от 563 кв.м., построена в имот №000206 в землището на село Михалич, област Хасково, ЕКАТТЕ 48533, с площ на имота от 1 991 кв.м. и с начин на трайно ползване – стопански двор, в местността „Бай дере”, при граници на имота: имот №000226, имот №000204, имот №000205 и имот №000384. Сделката не била формализирана. Съставен бил Протокол за участие в търга, Договор за покупко-продажба и била издадена Фактура за платената цена. От този момент ищците твърдят, че имотът се владее и ползва по предназначение непрекъснато повече от 14 години, първоначално от наследодателя им, а след неговата смърт – от тях, и необезпокоявани от никой, поради което считат че са налице условията на чл.79 от ЗСоб и били придобили сградата по давност. Наскоро разбрали, че ответникът се сдобил с Нотариален акт (НА) за собственост върху същата сграда по давност. С тези си действия ищците твърдят, че ответникът оспорвал правото им на собственост, поради което за тях бил налице правен интерес за депозиране на настоящия иск. В тази връзка намират издадения НА в частта, касаеща процесната сграда за неправилно съставен.

От Съда се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесната сграда и да бъде отменен НА №157 от 21.04.2015 година, том ІІІ, рег.№2101, дело №246/2015 година на М.

Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България в частта му, касаеща процесния имот.

Претендират разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В срока за Отговор е постъпил такъв от ответника М.К.А. чрез процесуален представител – адвокат В.Д., в който се сочи, че искът е неоснователен, тъй като през последните 12 години стопанската постройка – предмет на исковата претенция владеел той и бил собственик съгласно НА №157 от 21.04.2015 година, том ІІІ, рег.№2101, дело №246/2015 година на М.

Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България. Сградата владеел и ползвал във връзка с осъществяваната от него дейност като земеделски производител първоначално чрез фирмите на баща му, а по-късно чрез негова фирма. Твърди, че използвал сградата за съхраняване на различни видове земеделска продукция. Дори предприел действия за закупуване на земята под сградата. Ответникът твърди, че никога не бил виждал общия наследодател на ищците, респ.самите тях в имота – те нямали имоти в село Михалич, не стопанисвали земя в землището на село Михалич, не били и родом от това село, поради което нямали обективна възможност да ползват и стопанисват имота по предназначие, както твърдят в Исковата молба. Сочи, че към 2004 година, когато установил владение върху имота, той бил безстопанствен. Оспорва авторството на подписите, положени в Протокол №19 от 16.04.2002 година и Договор №19 от същата дата, както и отразената в тях дата на издаване, при условие, че бъдат приети като доказателства по делото.

Претендират се разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си представител – адвокат М. Х., поддържат предявените искове и се пледира Съдът да ги уважи. В дадения срок адвокат Х. представя Писмени бележки, в които обосновава исковите претенци.

В съдебно заседание, ответникът М.К.А., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адвокат В.Д., пледира за отхвърляне на исковете. В дадения срок адвокат Д. представя Писмено становище, в което обосновава неснователността на исковите претенции.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – град Свиленград на 29.08.2016 година с дв.вх.рег.№3966, Акт 151, том 4.

Видно от

Протокол №19 и Договор №19, двата от дата 16.04.2002 година ЗК „Михалич” – в ликвидация е продала на търг процесния имот – хамбар за сумата от 3 600 лв. на М.И.Н.. Посочено е, че след заплащане напълно и в броя на сумата от 3 600 лв., имотът се предава на спечелия търга Н.. Видно от приложеното в кориците на делото Удостеверение за наследници, М.И.Н. е починал на 17.08.2015 година и е оставил за свои наследници една дъщеря и трима сина – ищците по делото.

С констативен

НА №602, том ІV, рег.№4178, дело №408 от 2002 година на Величка Василева - Нотариус с рег.№354 с район на действие района на Районен съд –

Свиленград, ЗК

„Михалич” – село Михалич е призната за собственик на процесния имот - хамбар.

Като документ, легитимиращ ответника М.А. като собственик на процесния имот е представен НА №157, том ІІІ, рег.№2101, дело №246 от

2015 година на М. Митев - Нотариус с рег.№420 с район на действие района на Районен съд – Свиленград.

Представени са актуални Скица и Данъчна оценка на процесния обор; както и Регистрационна карта на земеделския производител „Ани-агро” ЕООД с положени печати за 2011, 2013, 2014, 2015 и 2016 година и „Агро-мак 2015” ЕООД с положен печат за 2015 година; Трудов договор №1 от 28.12.2011 година между „Ани-агро” ЕООД и М.А. и Допълнително споразумение към него от 01.03.2015 година, Заповед №2 от 01.09.2015 година за прекратяване на трудовия договор на М.А. с „Ани-агро” ЕООД, считано от 01.09.2015 година; справка от Търговския регистър относно „Агро-мак 2015” ЕООД с управител ответника М.А.; Удостоверение за актуално състояние на ЕТ „Ани-Колю К.”; Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от Министреството на земеделието и храните, Искане за издаване на Удостоверение за данъчна оценка, подадено от Министреството на земеделието и храните и Удостовериние за данъчна оценка, издадено на Министреството на земеделието и храите, всички от дата 14.10.2015 година и касаещи имот с №000206.

По делото бяха допуснати и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата Г.К.К. и Д.А.А.. Свидетелят Г.К. установи пред настоящия Съдебен състав, че живее в село Сладун, но много често ходи в село Михалич - поне четири пъти в месеца. От 2001 година работи в ЗПК „Михалич” – село Михалич като от 2002 година била Председател на Ликвидационния съвет и започнали ликвидацията. Преди вписване на Решението й за член на Ликвидационния съвет, взела участие в търговете, тъй като Председателят към онзи момент не изпълнявал задълженията си. През 2002 година провели търг за процесния хамбар, спечелен от общия наследодател на ищците, който платил цената и подписали Договор, след което М. Н. и семейството му ползвали хамбара като склад да съхраняване на тютюн, там давали и рентата под формата на фураж или зърно, тъй като гледали земята на хората, около 2004-2005 година М. Н. и семейството му направил ремонт на течащия покрив, отключвали и заключвали хамбара. Разказа подробно какви точно сгради кооперацията е продала на търг и кои не е продала. Установи, че никога не е виждала М.А. или негови родственици при хамбара, не знае М.А. да е имал ключ от хамбара и въпроизведе разговор с М.А., в който последният се интересува от хамбара.

Установи, че свидетелят Д.А. до 2005 година не е живял в село Михалич. На свидетеля К. бяха предявени Договор

№19 и Протокол №19, двата от 16.04.2002 година, която заяви че това са документите, които са съставили във връзка с проведения търг и че подписите, положени в документите са на участвалите и поименно посочени в тях лица.

Свидетелят Д.А.А. установи, че живее постоянно в село

Михалич от 2003 година. Не познавал част от ищците по делото, а друга част виждал рядко в село Михалич. Сочи, че хамбарът се ползва от ответника М.А.. Не може да отговори на въпроси, касаещи лично неговата правна сфера.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът счита, че първо следва да се произнесе относно истиността (автентичността на подписите и верността на датата) на оспорените документи – Протокол №19 и Договор №19, двата от 16.04.20102 година:

Оспорването на документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на оспорения документ в мотивите на Решението.

Доказателствена тежест в производството по оспорване истинността (автентичността на подпис и верност на дата) на частни документи (чл.193, ал.3 от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която ги е представила предвид факта, че оспорените документи не носят подписа на оспорилата ги страна (на ответника М.А.) и в тежест на ищците е да докажат неистинността на оспорените документи.

Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Г.К., които Съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно непротивирочеви и кореспондиращи на другите събрани по делото доказателства, става ясно, че подписите, положени в двата документа са на лицата, посочени в тях – Т.С., П.К., Г.К. и М.И.Н. и че на 26.04.2002 година е вписана като член на Ликвидационния съвет Г.К., която до тогава е изпълнява длъжността Главен счетоводител в ЗК „Михалич” – в ликвидация, от което следват логичните изводи, че тези документи се явяват истински досежно подписите, положени в тях и че посоченото в тях съдържание съответства на волята на подписалите ги лица. С оглед на изложеното по отношение автенничността на положените подписи, Съдът признава оспорените документи за истински. Не така стоят нещата по отношение на датата на съставянето на оспорените документи, тъй като се установи, че в тях са дописвани данни с по-късна дата, което ги прави неистински по отношение на посочената в тях дата на съставяне.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗСоб:

При всяка една искова претенция в тежест на всяка от страните по делото е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгласно чл.154, ал.1 от ГПК.

При положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. При предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищците е да установят и докажат правото си на собственост върху процесния имот и основанието за придобиването му, т.е. в тежест на ищците е да докажат това право, което твърдят, че е възникнало на посоченото в Исковата молба основание - в този смисъл е Решение №253 от 25.09.2012 година по гр.д.№501 от 2011 година на ВКС, І г.о., поставено по реда на чл.290 от ГПК; а в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищците и докаже наведените в Отговора на исковата молба твърдения. В този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет от страните без възражения.

Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи, че ищците са собственици на даден имот, ако ответникът оспорва това (положителен установителен иск). Предпоставка за неговата допустимост е наличие на правен интерес за ищците от предявяването му. Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее имота на ищеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 от ЗСоб, с който да се поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната преобладаваща задължителна съдебна практика приема обратното - Решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - например Решение №665 от 12.11.2010 година по гр.д.№ 1921 от 2009 година на ВКС, І г.о., Решение №110 от 30.06.2011 година по гр.д.№746 от 2010 година на ВКС, ІІ г.о., Решение №201 от 11.05.2011 година по гр.д.№449 от 2010 година на ВКС, І г.о.,