Решение № 95 от 06.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Стара Загора, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530202149 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 123900-920 от 01.07.2025 година на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, с което на „РВЦ“ ООД, ЕИК 830737253, на основание чл. 262, ал.3 от Закона за МВР са наложени двадесет и две административни наказания – „имуществена санкция” в размер на по 100.00 /сто / лева всяко, за извършени двадесет и две административни нарушения по чл. 31, ал.1 от Наредба №8121з-531 от 09.09.2014 година за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях.

В жалбата, в съдебно заседание, се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено. Претендират за направените по делото разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди 1 обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството – жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-СЗ1-1/30.05.2025 година, за това, че на 09.05.2025 година, около 11.00 часа, на основание чл. 133, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 39, ал.3, т.3 от Наредба №8121з-531 от 09.09.2014 година за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност от търговци и контрола върху тях и в изпълнение на заповед рег.

№ 1239з-202/29.04.2025 година на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, при извършена проверка по сигнал, в който са изложени конкретни данни за нарушаване на реда и условията за осъществяване на дейността по „сервизно обслужване на протвопожарни уреди“, за която търговеца „РВЦ“ ООД е получил разрешение № 659/05.06.2017 година, издадено от директора на ГДПБЗН – МВР е установено, че Национален осигурителен институт (НОИ), в качеството си на възложител е сключил договор № 1005-40-169/01.09.2023 година за „Абонаментна поддръжка на противопожарни съоръжения, монтирани в сгради на НОИ, включително осигуряване на резервни части и консумативи на обособени позиции за обособена позиция №3: След гаранционно абонаментно и сервизно техническо поддържане на противопожарни съоръжения на НОИ в Югоизточен район“ с изпълнителя фирма „РВЦ“ ООД, с адрес за кореспонденция: п.к.9700, гр. Шумен, община Шумен, ул. „Охрид“ №2, ЕИК 837037253, представлявано от ***** – управител. В изпълнение на цитирания договор, дърговецът „РВЦ: ООД е извършил „Техническо обслужване и „Презареждане“ на наличните пожарогасители в обект“ „ТП на НОИ“ – Стара Загора, гр, Стара Загора, ул.

„Руски“ №44, за което е издал протокол № 82345/11.07.2024 година и е залепил стикери на корпуса на всеки пожарогасител. Търговецът „РВЦ“ ООД 2 не е извършил „хидростатично изпитване“ на пожарогасител на водна основа с вместимост 9 1, притежаващ сериен № 000367, находящ се на ет.3, в сградата на „ТП на НОИ“ Стара Загора, който видно от щампата на корпуса му е произведен през 2010 година, което означава, че е произведен преди повече от десет години,. Търговецът не е извършил „хидростатично изпитване на този пожарогасител, което е било установено от издадения от него протокол № 82345/11.07.2024 година и липсата на залепен стикер от извършено „хидростатично изпитване“ върху корпуса на пожарогасителя. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е квалифицирал като нарушение по чл. 31, ал.1 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 година за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност от търговци и контрола върху тях.

Идентични констатации актосъставителят е направил за още 21 броя пожарогасители, находящи се в сградата на „ТП на НОИ“ Стара Загора, притежаващи серийни номера както следва: №000234; №000349; №000441‘ №5011; №000247; №0009218; №06513; №02641; №000483; №000416; №0036;

№000377; №009245; №009530; №00276; №009812; №00294; №0029489; №013;

№009570 и №013.

На основание така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта. На дружеството жалбоподател, на основание чл. 262, ал.3 от Закона за МВР са наложени двадесет и два броя административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

Съдът намира обжалваното наказателно незаконосъобразно по следните съображения: постановление за

На първо място – по отношение на обжалваното Наказателно постановление е налице формално несъответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в същото не е посочена коректната дата на извършване на нарушението. Не се споделя твърдението в писменото становище на административно-наказващия орган, че датата на нарушението е 11.07.2024 година. От една страна – тази дата не е посочена изрично като дата на нарушението в Наказателното постановление /а само такава на извършване на 3 проверка от търговеца и издаване на протокол/, а от друга – на самата дата не се е осъществил фактически състав на нарушението. Предвид обстоятелството, че дружеството жалбоподател обслужва „ТП на НОИ“ Стара Загора, считано още от 2021 година /съгласно Договор 1005-40-79/13.08.2021 година/, от който период са били извършени редица проверки от търговеца, неизвестно защо – административно наказващият орган е приел за дата на извършване на нарушението един конкретен ден на извършване на такава проверка от страна на дружеството. В конкретния случай – отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за неизпълнение на нормативно установено задължение, което неизпълнение е реализирано чрез бездействие.

В този случай, за да се индивидуализира нарушението коректно, в Наказателното постановление следва да се посочи релевантния период, в който наказаното дружество е бездействало, т.е. е следвало да предприеме правнозначимо поведение - действие, т.е. – според твърденията на актосъставителя, от настъпване на 10 годишен срок след произвеждането на всеки един от пожарогасителите – до момента на ангажиране на отговорността. Следва да се има предвид, че това нарушение не е само формално. Доколкото се касае за 22 отделни нарушения на правноустановени задължения и както е видно – всеки един от пожарогасителите е произведен на различна дата, респ. и настъпването на 10 годишен период от произвеждането му. Непосочването на всеки един от конкретните периоди е попречило да се индивидуализира коректно всяко едно от административните нарушения, досежно тежестта му и съответно – наложеното административно наказание „имуществена санцкия“.

На следващо място съдът намира обжалваното Наказателно постановление за издадено в нарушение на производствените правила.

Съгласно чл. 40 от Наредбата проверките по чл. 39, ал. 3 се извършват от комисии, назначени със заповед на директора на ГДПБЗН – МВР или оправомощено от него длъжностно лице. От друга страна – от съдържанието на разпоредбата, съдържаща фактическия състав на разглежданото административно нарушение /чл. 31, ал.1 от Наредбата/, се установява, че при последната е използвана техниката на бланкетното препращане, както следва:

„Търговци, извършващи сервизно обслужване на противопожарни уреди, осъществяват дейността си в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от СД ISO/TS 4

11602-2:2015 "Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2:

Контрол и техническо обслужване“. Както е видно – разпоредбата препраща, не към нормативен акт, а към установен държавен стандарт. От представените по делото Докладна записка №1239р-1221/25.04.2025 година и Заповед, издадена на основание чл. 39, ал.3 от Наредбата №1239з-202/29.04.2025 година се установява, че проверката е разпоредена във връзка с БДС ISO 11622:2002 „Защита срещу пожар, носими и возими пожарогасители, част 2:

Контрол и техническо обслужване“. Както се установява, в заповедта, от която произтича компетентността на определената комисия е посочен друг държавен стандарт, а не относимия такъв. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за националната стандартизация Българският институт за стандартизация осъществява своята дейност въз основа на законите, устава и правила за работа по националната стандартизация, а в т. 8.4.1. от Правилата за работа по националната стандартизация, чрез позоваване на стандарти в нормативни актове и договори се избягва включване на подробни технически предписания в текстовете им и дублиране на технически изисквания. В конкретния случай, в чл. 31, ал.1 от Наредбата е налице безусловно позоваване на държавен стандарст с оглед т.8.4.1., б.а) от Правилата за работа по националната стандартизация, тоест изискванията на стандарта или на част от него трябва да бъдат изпълнявани без отклонение, т.е. текстът на позования стандарт престава да бъде доброволен в контекста на нормативния акт. В този ред на мисли, доколкото в заповедта за назначаване на проверката е посочен един стандарт, а в АУАН и НП е цитиран друг – то остава неясно и дали в хода на проверката е съблюдавано съответствието с относимия държавен стандарт.

В тази връзка и административното нарушение се явява недоказано. Административното обвинение е ангажирано по отношение дружеството жалбоподател за това, че не е изпълнена дейност със съответния държавен стандарт т. 4.3, 4.4 и 5 от СД ISO/TS 11602-2:2015 "Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване“. Съгласно §1., т.1 от ДР на Закона за националната стандартизация, „Стандарт“ е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Както се установява, от това легално определение – в случая не се касае за нормативен акт, а за 5 конкретна форма и начин на извършване на даден тип дейности от технически характер. Предвид изложеното, в тежест на административно наказващия орган е било да представи екземпляр от относимия СД ISO/TS 11602-2:2015 "Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване, с оглед установяване на несъответствието между предвиденото в съответния стандарт и действителното поведение на наказания. Поради това и изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение се явява недоказано.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора да заплати на дружеството жалбоподател сумата в размер на 960 лева /490,84 евро/, представляващи сторени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 123900-920 от 01.07.2025 година на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, с което на „РВЦ“ ООД, ЕИК 830737253, на основание чл. 262, ал.3 от Закона за МВР са наложени двадесет и две административни наказания – „имуществена санкция” в размер на по 100.00 /сто / лева всяко, за извършени двадесет и две административни нарушения по чл. 31, ал.1 от Наредба №8121з-531 от 09.09.2014 година за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.