Определение № 32 от 16.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. гр. Добрич, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500641 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по въззивна частна жалба с рег. № 4480/30.09.2024 год. на адвокат П. И. Т., ЛН 1800107390 от Варненска адвокатска колегия, в качеството му на пълномощник на ответницата Р. Ш. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., срещу определение № 513/05.09.2024 г. на Балчишкия районен съд по гр. дело № 631/2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбаподателя по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на протоколно определение № 169 от открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. по същото дело за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адвокат Т., осъществил безплатна правна помощ на посочената ответница по делото, в размер на 1 405,75 лв.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според изложеното в жалбата наличието или липсата на основание за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА не следва да се обсъжда от съда при произнасяне по въпроса за отговорността за разноски. Достатъчно е съществуването на договор за предоставяне на безплатна правна помощ, сключен между страната по делото и довереник, осигуряващ процесуално представителство, без страната да заплаща възнаграждение за това.

1

Преценката дали адвокатът да окаже безплатна помощ е изцяло негова, като формираната воля между доверител и довереник за процесуално представителство по този ред е достатъчна за доказване на материалната затрудненост на представляваната страна.

Дори да бъдат възприети аргументите на първостепенния съд за необходимостта да бъде обсъдени фактите относно доходите в семейството на Р. Ш. М., от доказателствата по делото се налага извода, че последната не разполага с необходимите финансови средства, за да заплати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител по делото. В тази връзка по делото е установено, че доходите на четиричленното семейство на М., включващо две деца в ученическа възраст, не са достатъчно, поради което е налице основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление – гр. София, Община „Столична”, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните директори: Н.Г.С. и А.Ч.Д. чрез упълномощения юрисконсулт С. С., се позовава на практика на СЕС, според която съдът е длъжен да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори следва да намали претендираното адвокатското възнаграждение под минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС). При постановяване на съдебния акт, с който се определя дължимото възнаграждение в полза на жалбоподателя, е необходимо да се определи такъв размер, който съответства на извършените действия по делото от процесуалния представител на ответната страна, като се има предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. На следващо място така определеното възнаграждение не следва да се явява източник на неоснователно обогатяване за процесуалния представител в случая за сметка на частния въззиваем. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е нужно да съобрази решение по дело № С 427/16 и решение по дело № С 428/16 на Съда на Европейските общности.

На следващо място се настоява, че по делото не са представени доказателства Р. Ш. М. да се намира в затруднено материално положение, 2 респ. не е било налице основание на същата да бъде предоставена безплатна правна помощ.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодното за нея определение и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството по гр. дело № 631/2023 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД – гр.

София, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление – гр. София, Община „Столична”, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните директори: Н.Г.С. и А.Ч.Д. чрез упълномощения юрисконсулт С. С., с която срещу Р. Ш. М. с ЕГН ********** от с. С. са предявени обективно съединени искове на осн. чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 175,10 лв., от която: 5 929,61 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7001226638 от 11.06.2020 г.,, 2 493,96 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.06.2022 г. и 2 751,53 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.02.2021 г. до 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2022 г. /датата на която е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 175 от 29.09.2022 г. на Балчишкия районен съд по ч. гр. дело № 490/2022 г.

С протоколно определение № 169 от 18.04.2024 г. Районен съд – Балчик е прекратил производството по гр. дело № 631/2023 г., поради недопустимост на предявените искове. Със същото определение Районен съд – Балчик е оставил без уважение искането на адвокат П. Т. от АК – гр. Добрич за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С определение № 528 от 03.07.20204 г. постановено по в.ч.гр. дело № 367/2024 г. Добричкият окръжен съд е оставил без разглеждане частна жалба с 3 вх.№ 1977/29.04.2024г. (предадена на куриер на 26.04.2024г.), подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт С. С., срещу определение по протокол № 169 от открито заседание на 18.04.2024г. по гр.д.№ 631/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което производството по делото е прекратено, като производството по в.ч.гр.д.№ 367/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич е прекратено.

С посоченото по-горе определение на ДОС частна жалба с вх.№ 1920/24.04.2024г., подадена от Р. Ш. М. ЕГН ********** от с. С., чрез адвокат П. Т., срещу определение по протокол № 169 от открито заседание на 18.04.2024г. по гр.д.№ 631/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, е изпратена на Балчишкия районен съд за разглеждането й като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на прекратителното определение по протокол № 169 от открито заседание на 18.04.2024 г. по гр.д.

№

631/2023 на Районен съд – Балчик в частта за разноските.

В изпълнение на дадените му указания БРС се произнесъл по молбата по чл. 248 от ГПК като е постановил обжалваното по настоящото дело определение № 513/05.09.2024 г. по гр. дело № 631/2023 г.

По принцип частта от решението, с която съдът възлага отговорността за разноските по делото върху една от страните в зависимост от изхода на делото, има характера на определение. При положение, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, или решението в частта за разноските е неправилно, той може по реда на чл. 248 от ГПК да допълни или да измени постановеният акт в частта му за разноските, като се произнесе с определение.

Отговорността за разноските е облигационна и безвиновна, за да бъдат присъдени обаче, разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени. В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

4

Отговорността за разноските е правото на едната страна да иска и съответно задължение на другата страна да заплати направените разноски от този, в чиято полза е решено делото, като съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Тази отговорност създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и е уредено от него - чл. 78 от ГПК. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда, обхваща неоснователно предизвикан съдебен спор с другата страна.

Вина за предизвикване на този съдебен спор не е необходима. Уредената в чл.

78 от ГПК отговорност за разноски почива на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала повод за предявяване на иска – ответника съобразно уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска /чл. 78, ал. 2 от ГПК/ и ищецът за неоснователната част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Правото на разноски на ответника в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК – при прекратяване на делото – също възниква само доколкото ответникът не е станал причина за образуване на делото.

В настоящия случай по гр. Дело № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик с представени пълномощно, по силата на което е учредена от Р. Ш. М. представителна власт на адвокат П. Т. от АК – гр. Варна, и договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г., с предмет процесуално представителство и защита по посоченото дело, страните по договора са постигнали съгласие адвокат Т. да осъществи безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Ответницата е представлявана от пълномощник – адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Балчишкият районен съд е приел искането на адв. Т. за присъждане на разноски в размер на 1 405,75 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за неоснователно, доколкото в случая не са били налице предпоставките на посочената разпоредба – страната, на която е предоставена безплатна правна помощ да няма необходимите средства за плащане на разноски, включително за плащане и на адвокатско възнаграждение. Според районния съд, от представените от ищцовата страна писмени доказателства става ясно, че М. работи по трудово правоотношение, за което получава възнаграждение, т.е. ответницата не е материално затруднено лице, респ. същата разполага със средства за заплащане на възнаграждение на упълномощения адвокат.

5

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Отношенията между страните по договора за адвокатска услуга са изцяло в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, като границите на тази свобода са единствено повелителните правила на закона и добрите нрави (в качеството им на морални норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за оценка на сделките).

Доколкото изискуемостта на плащането на адвокатското възнаграждение не е обхванато от императивните изисквания на закона, тя е въпрос на договаряне между страните. Прерогативите на съда да се намеси в отношенията между адвоката и неговия клиент са единствено в случаите, в които уговореното възнаграждение е несъответно на предоставената насрещна услуга, поради което не може да се говори за равностойност, еквивалентност или съпоставимост на разменените престации, както в случаите при което определеният размер на адвокатското възнаграждение, поради нарушение на горните критерии, нарушава общоприетата представа за добросъвестност, почтеност, коректност и добри нрави при договарянето.