Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1042 от 18.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 541/2024
Вид
Определение № 1042
Подписан
18.04.2024
В сила
18.04.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. Бургас, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500541 по описа за 2024 година Производството по делото е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба с вх.№ 14201/03.04.2024г. на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост" 4, Бизнес ПаркСофия, сграда 6, чрез пълномощник адв. Виолета Гарова от САК, против Разпореждане № 3221/19.03.2024г.,обективирано в Заповед № 910/19.03.2024г. по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1697/2024г. по описа на РС-Бургас, с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. Д. Г. от гр.*** за сумата от 292,86 лева, представляваща сбор от неустойки за пресрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с номер + 359********** от 16.05.2022г. год. и договори за лизинг на мобилно устройство и базови аксесоари от 16.05.2022г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, моли се отмяната му и постановяване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за вземането за неустойки и лизинг, което е отхвърлено.Сочи се, че приемайки изначално погрешна позиция, първостепенният съд приложил чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК в противоречие с материалния закон. Намира,че при положение, че абонатът е преустановил изпълнението си по договора, не може да се обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по- ниски цени. Видно било, че процесният договор е сключен на дата 16.05.2022 г., а неизпълнението на абоната започнало от месец 05/2022 г.Твърди,че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора в случай, в който абонатът не е заплаща дължимите от него абонаментни такси, защото съгласно общите условия при незаплащане на задължението в срок се преустановява достъпа до мобилни услуги. Ако Операторът не прекрати договора, то в негова полза всеки месец ще се дължи цената на месечния абонамент при това без първият да е предоставил дължимото по договора, доколкото абонатът не е заплатил в срок дължимото по издадената фактура.Заявява, че вследствие на неизпълнението търговецът е прекратил предсрочно процесния абонамент,като съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от приблизително две години. Именно уговорената неустойка в размер на 3месечни абонаментни такси без ДДС цели постигане на основните функции на неустойката 1 превантивна - да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.При положение, че на търговеца не е заплатена нито една месечна абонаментна такса и доколкото неговото първоначално очакване е да получи 24 такива (колкото месеца е срокът на договора), то заплащането на обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси не може да бъде прекомерно и необосновано високо.При положение, че абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени.Сочи, че клаузата не била неравноправна, за което излага съображения за това,че предвидената неустойка , изразяваща се в стойността на тримесечни абонаментни такси, взети без ДДС, не излиза извън присъщите на първата обезпечителна, обезщетителна и санцкионна функция. От друга страна, обстоятелството, че заявителят претендира и „такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора “ също не правела така уговореното ншцожно.

При извършената проверка по реда на чл. 275 от ГПК съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима - подадена е от пълномощника на процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по ч.гр.д. №1697/2024г. е образувано пред БРС по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД чрез пълномощник адв.Виолета Гарова/управител на АД“Герова и Петкова“ против К. Д. Г. за вземане в общ размер 669,01 лева, включващо описани по стойност и пера парични вземания,претендира се законната лихва върху общо дължимата сума, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; претендират се разноски в размер на заплатена държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 480 лева.

В заявлението е посочил, че основава вземанията си на приложените по делото договори за използване на електронни съобщителни услуги, както и за закупуване на мобилни устройства, също упоменати по договорите, на лизинг. Твърди се, че поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на Г. - преустановяване плащане на дължимите ежемесечни плащания, е възникнало вземане на заявителя, включващо спорните суми за неустойки в посочения по-горе размер, формиран от договорените месечни такси, без отстъпка за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни такси за всеки сключен договор, както и сумите за мобилните устройства, дължими до размера на пазарната им цена, предлагана от дружеството, както е договорено.Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС.

Районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно претендираните неустойки в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси, но не повече от три стандартни месечни такси,като е приел за вероятно претендираните неустойки да са основани на неравноправна, а оттам - нищожна клауза по смисъла на 143, т. 5 вр. с чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗПотр. Посочил е,че се касае не за такси по договора, а за стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най - високите месечни абонаменти според плана. Вероятно било тази неустойка да се явява необосновано висока, тъй като не се отчитали вредите, които операторът би претърпял.Тези преди не можели да се определят като пропуснати ползи в размер на нереализираните месечни абонаментни плащания и/или 2 пазарни цени, респ. отстъпената част от тях, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга/устройство, каквато безспорно операторът не дължи и не осигурява при прекратен договор. По тези съображения е отхвърлил заявлението в посочената по-горе част.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:

Същността на производството по чл. 410 ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. В чл. 410, ал. 3 ГПК, в отклонение от общото правило, е предвидено, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл.

410 ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят е вменил в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай длъжникът безспорно има качеството на потребител.

По правилността на отхвърлящото заявлението разпореждане:

При извършената самостоятелна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно.

Съображенията за това са следните:

Вземанията за неустойка са предвидени в т.9 от Договора за мобилни услуги,цитирана и в частната жалба,като е посочено, че „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ и л и при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване аз периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора“ .

Преценявайки процесната клауза, настоящата инстанция приема, че същата се явява неравноправна. Налице са предпоставките, предвидени в чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП - тъй като клаузата задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения /неплащане на месечни вноски/, вследствие на което договорът е прекратен от доставчика на услугата, да 3 заплати необосновано висока неустойка, надвишаваща както размера на дължимата месечна вноска /понеже неустойката се изчислява върху т.нар. „стандартен абонамент“, чийто размер винаги надвишава този на вноската при срочните абонаменти/, а така също и размера на действително претърпените от кредитора вреди /касае се за забавено изпълнение на парично задължение, от което вредите са в размер на законната лихва/, без обаче да получава насрещна престация от доставчика на услугата и то по причина, че последният по собствена инициатива е решил да прекрати договора. Отделно от това, съществува вероятност уговорената клауза да е неравноправна и на основание чл.146, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като същата позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението - потребителя. Видно е, че в споразуменията не се съдържа реципрочна възможност на абоната да развали договора преди изтичането на срока поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги, в която хипотеза последният да дължи неустойка на потребителя. Накрая, предвид формулировката на текста в споразуменията, въззивната инстанция приема, че процесната клауза вероятно не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и типови споразумения на мобилния оператор, поради което потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието им /да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в понисък размер/.