Определение № 1037 от 01.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20231000601256 по описа за 2023 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор във военно-апелативна прокуратура, командирован за участие в съдебно производство пред СГС, срещу определение от 26.09.2023 год. постановено по НОХД № 756/2023 г. по описа на СГС, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато н а СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения, при изготвяне на обстоятелствената част на обвинението, затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимите.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че не е налице нито едно от основанията, посочени в определението на съда за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. В хода на досъдебната фаза на процеса не били допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правата на обвиняемите, свързани с това да научат в какво престъпление са обвинени, да дават или да откажат да дават обяснения по обвинението; да участват в производството; да имат защитник и да получат писмени или устен превод, ако не владеят български е з и к . Внесеният за разглеждане обвинителен акт съдържа л всички законоустановени реквизити, посочени в чл. 246 от НПК, год ен бил да даде старт на съдебно наказателно производство, като бил съобразен и с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В случая по отношение на всички обвинения на всеки един от обвиняемите, било налице единство между съдържанието на обвинението, повдигнато на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт. Детайлно и в нужния обем били отразени всички 1 елементи на престъпленията, включително и в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Иска се отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното производство.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:

Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

С обжалваното определение от 26.09.2023 год. постановено по НОХД № 756/2023 г. , СГС е приел, че във фазата на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда същите се изразяват в некоректно изписване на диспозитива на престъплението по чл.321 ал. 3 пр.2 и пр.3 вр. ал.2 от НК, тъй като измежду изчерпателно посочените в ал.3 на чл.321 от НК видове престъпления не било включено Т.а по чл.255 от НК. Съдът е констатирал и пороци при изготвяне на обвинителния акт — липса на факти за твърдяното образуване и участие в организираната престъпна група на трите подсъдими лица, както и липса на факти за твърдяната продажба на стоки при описване на деянията по чл.255 от НК, вменени на подсъдимите лица. Според първоинстанционния съд тези нарушение са довели до ограничаване правото на подсъдимите лица и техните защитници да разберат в какво са обвинени

Възраженията направени в протеста срещу законосъобразността на определението са основателни. Първоинстанционният съд не е съобразил правилно съдържанието на обвинителния акт и е извел не само лаконично и необосновано, но и незаконосъобразно извод за наличие на непълноти в обстоятелствената част на акта. Твърденията на съда, че акта страда от съществени пороци, тъй като описаните в него факти били неясни или относно определени съставомерни признаци от съставите на престъпленията напълно липсвали, са неоснователни. Прокурорът е изложил достатъчно фактически твърдения, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК. Неоснователно е застъпеното от защитниците и безкритично споделено от съда твърдение, че относно обвинението по чл. 321 ал.3, НК намало посвочване от прокуратурата на „точните фактически действия на всеки едни от участниците в групата.“ Напротив, на л.5-ти от обвинителния акт са посочени връзките между обвиняемите и ролята, което всеки от тях е имал според прокурора в дейността на престъпното сдружение.

Неправилно съдът е преценил като основателно и възражението, че в обвинителния акт липсвало посочване на „ мястото, начина по който е взето решение за създаване участието в такава група, нито как е станало съгласуването на техните воли“. Недвусмислено на л.6-ти в акта прокурорът е изложил фактически твърдения относно това с какво според него са се занимавали обвиняемите Т., М. и М., с каква цел и какви съвместни действия 2 са решили да извършват. При това изрично е формулирано фактическо твърдение:“…..към м.02.2015г. била сформирана организирана престъпна група с участието на обвиняемите Р. Т., В. М. и М. М.. От тогава датира участието на обвиняемите лица в престъпното сдружение, което било без изявен лидер и установена йерархия в отношенията им, но при стриктно разпределение на ролите и функциите между тримата участници“. Като място на което е сформирана групата е посочен гр.София. Поради това въззивният съд приема, че използваните от прокурора формулировки не създават никаква пречка за упражняване на правота на защита от всеки едни от обвиняемите.

Непосочването на по-конкретно място от гр.София и на по конкретен момент от м.февруари на 2015г. не прави обвинението неразбираемо по твърдения от защитниците и приет от първоинстанционния съд начин. Още по-малко тази формулировка ограничава възможността на който и да е от обвиняемите „ да посочи доказателствата, че не е бил на съответното място, когато се е съгласувала волята на страните, бил е извън страната и т.н. “, каквито възражения са направени от защитниците.

Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелствената част на обвинителния акт в нейната цялост, а самия обвинителен акт-като единство между обстоятелствената и заключителната му такива, поради което е направил грешна констатация за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето му.

Ясно в обвинителния акт са отразени фактически твърдение за това през какъв период от време според прокурора е съществувало престъпното сдружение, каква роля е имал всеки един от обвиняемите в дейността му и какви действия е извършил. Съдържат се достатъчно фактически твърдения относно това какъв престъпен резултата е настъпил според прокурора и признаците на кои престъпления са осъществени.

При ясно очертаните обективни признаци от състава на престъплението по чл.255 от НК и категоричното фактическо твърдение, че сделки са осъществявани на територията на страната „на черно“, без издаването на първични счетоводни документи, при което се избягвало начисляването на ДДС в размер на 20%, констатацията на съда, че непосочването на конкретни сделки представлява съществено нарушение на процесуалните правила е неправилна. Принципно, въпросите свързани с установени или неустановени факти в хода на разследването са извън пределите на проверката по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а са такива по съществото на наказателното производство. В хода на разпоредителното заседание съдът може и е длъжен да извърши преценка дали са налице фактически твърдения, които да се свързват с повдигнатото обвинение и първоинстанционният съд не е направил законосъобразна и обоснована такава. В случая обвинителния акт съдържа достатъчно фактически твърдения отнасящи се към съставомерните признаци на престъпленията, за които подсъдимите са предадени на съд.

Прокурорът е изложил в обстоятелствената част на акта в достатъчен обем такива твърдения, които по разбираем начин да очертаят фактическата рамка 3 на обвиненията и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както грешно е приел съда. Фактическото твърдение, че са извършвани продажби „на черно“, без да са издавани счетоводни документи за тях е достатъчно обвиняемите да разберат рамките на фактическото обвинение. Тази формулировка не създава никакви неясноти и не може да обоснове наличие на допуснато съществено процесуално нарушение.

Процесуалния въпрос, който е следвало да обсъди съдът е съдържали обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, които да кореспондират на повдигнатите обвинения. В случая такива твърдения за факти се съдържат, а дали те са достатъчни или не, е материално-правен въпрос, т.е. въпрос по съществото на делото, който е недопустимо да бъде обсъждан наред с въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Въззивният съд приема, че изготвен по този начин, обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, не съдържа неясноти, които да ограничават възможността за пълноценно упражняване процесуалните права на обвиняемите.

Що се касае до констатацията на съда, че в „о бвинителният акт е посочено, че обвиняемият Т. решил, успоредно със законната си търговската дейност да осъществява и противоправна такава, и е предложил на обвиняемия М. да извършва определена дейност, то тогава от този период, според прокуратурата обвиняемият М. е участвал в ОПГ, когато още не е имало трети член“, то тя също излиза извън пределите на обсъжданите по чл.248 от НПК въпроси и не може да обоснове допуснато нарушение на процесуалните правила. Материално правен, а не процесуален е въпросът кога са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на вменяваните престъпления и е недопустимо този въпрос да бъде обсъждан при проверката по чл.248, ал.1, т.3 от НПК .

Същото се отнася и до несъвместимата с производството по чл.248, ал.1 от НПК и напълно излишна в случая констатация на съда „ в чл.321, ал.3, пр.3 не е посочен чл.255 „. На фона на нея, съдът е счел, че „е инкриминирано деяние, което НЕ Е в несъответствие с посочената разпоредба, като само чл.253 фигурира в изброените, а чл.255 не фигурира“. Не става ясно, този извод как кореспондира на общия такъв за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, но по изложените по-горе съображения той е недопустим при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК

С оглед на това въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че протеста е основателен, а атакуваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството от същия съдебен състав.

Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 26.09.2023 год. постановено по НОХД № 756/2023 г. по описа на СГС , с което е прекратено съдебното производство по делото.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5