Протоколно определение № 5408 от 07.10.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5408 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА и прокурора М. К. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100206086 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор Андреева.

Явява се инспектор Т.Г. - процесуален представител на Началника на Затвора - гр. София, упълномощена със Заповед от Началника на Затвора.

МОЛИТЕЛЯТ Р. Й. И. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора гр. София.

Явява се адв. С. З. – упълномощен защитник.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

СНЕМА самоличност на молителя:

Р. Й. И. – роден на **** г. в гр. Борово, общ. Борово, българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН:

********** с настоящи адрес в гр. София, понастоящем в Затвора - гр. София.

Самоличността снета по досието на осъдения.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 от НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия правото му на отвод и към прокурора.

1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 на НПК, разяснява на подсъдимия и неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.

МОЛИТЕЛЯТ: Разбирам правата си.

СЪДЪТ, на осн. чл. 275 от НПК дава думата на страните за нови искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да ангажирам доказателства.

ИНСПЕКТОР: Представям актуална справка за изтърпяната част от наказанието. Други доказателства няма да представям.

СЪДЪТ на основание чл. 276 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната молба на осъденото лице Р. Й. И. по реда на чл. 437 от НПК с искане за допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

АДВ. З.: Молбата е процесуално допустима.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е процесуално допустима, но неоснователна.

ИНСПЕКТОР Г.: Молбата е недопустима. Началникът на Затвора възразява да бъде уважена.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за събиране на други доказателства. Да се приемат ангажираните при внасяне на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото материалите приложени към затворническото досие на Р. Й. И., приложените с внасяне на делото в открито съдебно заседание писмени документи, както и представената днес актуална справка отразяваща изтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, фактически приспаднат арест и работа и респективно остатъка подлежащ на изтърпяване.

2

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молба на подзащитния ми и да бъде пуснат условно предсрочно. С оглед от справката от Затвор-София остават само 15/петнадесет/ дни до изтърпяване на цялото наказание в пълен размер, поради което моля да уважите молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице основания да се уважи молбата, тъй като е налице изпълнение само на първата предпоставка, именно фактическото изтърпяване и въпреки, че оставащият за изпълнение на наказанието срок е в размер на 15 дни, все пак видно от събраните по делото доказателства се установи, че лишеният от свобода не е дал доказателства за поправянето си. Все още плана за присъдата не е изпълнен, и дефицитите по проблемните зони все още не са преодолени. Липсва документация за промяна и макар оставащият за изпълнение срок да е в размер на 15 дни, корекционната дейност да не може да се развие в пълен обем. Не са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване.

ИНСПЕКТОР Г.: Уважаеми г-н Председател, началника на затвора счита молбата на лишения от свобода за неоснователна. Моля същата да бъде оставена без уважение. Налице е само формална предпоставка за условното му предсрочно освобождаване. Не са налице данни за неговото поправяне.

През изтеклия повече от година и половина период от време е имал реална предпоставка за препланиране плана на присъдата за намаляване риска от рецидив. Същият не е намален, не са постъпили предложения за смяна на режима в по-лек. Режимът продължава да бъде строг режим. Полага труд има и награди има и наказания назад във времето. Остатъка действително е 15 дни, но в съвкупност като се погледне това, че неговото наказание от две години е кумулирано между други отделни пет наказания присъди и това, че не е за първи път в местата за лишаване от свобода не може в никакъв случай да изградим мнение, че има изключително по своя характер поведение.

ЗАЩИТАТА /реплика/: Не съм съгласен с представителя на прокуратурата и представителя на Затвора, тъй като подзащитният ми е работил доста повече време, тъй като е видно от справката, че четири месеца и двадесет дни той е на работа. Близо десет месеца той работи всеки ден и това е едно от основанията, че той се е подобрил. Също така има и други награди, а това, че не се е променил не трябва да е спънка и предпоставка за да не му бъде дадено предсрочно освобождаване.

МОЛИТЕЛЯТ (в лична защита): Господин Председател аз смятам, че 3 редуцирах поведението и вредните навици. Работя повече от една година, без да получавам никакво възнаграждение.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ: Моля да уважите молбата ми.

Съдът се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и анализира материалите по делото, намира за установено следното:

Производството е по чл. 437, ал. 1 и следващите от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК. Образувано е въз основа на молба лично депозирана от осъдения, с която е поискано допускане на УПО до размера на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по влязлата в сила присъда.

В съдебно заседание страните изложиха съображенията си, противопоставиха доводи, като представителят на молителя и самият молител релевираха доводи в насока уважаване на молбата, докато прокуратурата и Началника на затвора чрез упълномощеното от него лице пледираха в обратната насока.

Съдът съобразявайки тези становища, съобразявайки доказателствата по делото, както и закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима. Тя е депозирана от лице, което е активно легитимирано без забрана за подаване на такава. По същество изводите на съда са следните. Страните бяха ясни и съдът е съгласен с тях, че единствено при наличието на двете кумулативни предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК е допустимо провеждането на процедура по условно предсрочно освобождаване в полза на молителя. Първата от предпоставките е налице, тя има абсолютен характер и е поставена в зависимост от срока на изтърпяване на наказанието, като законодателят е включил в разпоредбата терминът фактически, което според голяма част от практиката, макар и да има известни различия в това разбиране се прима, че следва изискуемия ½, респективно 2/3, както е в случая срок да бъде изтърпян чрез фактическо пребиваване в пенитенциарното заведение. От присъдата от 2 /две/ години лишаване от свобода определена при условията на чл. 25 от НК, тоест при условията на групиране между няколко влезли в сила наказания е изтърпяна по-голяма част от нея много над 2/3, с което тази предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК несъмнено е изпълнена.

Страните спориха относно това, дали е налице втората кумулативна предпоставка. Законодателят е уредил същата като изискване на лишеният от свобода да е дал доказателство за своето, тоест наличието и е поставено от 4 една страна в зависимост от това, дали е осъществена към момента на подаване на молбата, респективно към момента на провеждане на произвоството една от целите на чл. 36 от НК, личната превенция на извършителя на престъплението и от друга страна е поставил това изискване като такова, за което самият лишен от свобода следва да даде доказателства.