Определение № 1793 от 20.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1793 гр. Пловдив, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300501897 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им – юрисконсулт Р. И. против разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2022г. по ч.гр.д. № 7876/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В против П. В.

ЕМ. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *, ул.*, общ. *, обл. *, в частта му, с която се претендира плащане на 1635,68 лева – договорно възнаграждение за периода 25.02.2021 г. – 3.03.2022 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 862,62 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2014,48 лева; 21,09 лв. – лихва за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху вземането за услуга Фаст; 49,26 лв. – обезщетение за забава за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху вземането за услуга Флекси, лихва в размер на 39,99 лв. върху договорно възнаграждение 1635,68 лева за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г.; 20 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране, начислени от 9.01.21г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, 1 защото по делото липсват неравноправни клаузи и съдът няма право да се произнася по валидността на клаузите в сделката. Сочи се, че допълнителни услуги предоставяни на клиента са несвързани със самото кредитиране и основната дейност на кредитната институция. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, а съгласно чл.19 ал.1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. Приета е налична обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които реално да се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл.143 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза , без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се 2 изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2022г. по ч.гр.д. № 7876/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В против П. В. ЕМ. с ЕГН:

********** и адрес: гр. *, ул.*, общ. *, обл. *, в частта му, с която се претендира плащане на 1635,68 лева – договорно възнаграждение за периода 25.02.2021г. – 3.03.2022г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 862,62 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2014,48 лева; 21,09 лв. – лихва за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху вземането за услуга Фаст; 49,26 лв. – обезщетение за забава за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху вземането за услуга Флекси, лихва в размер на 39,99 лв. върху договорно възнаграждение 1635,68 лева за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г.; 20 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране, начислени от 9.01.21г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3