Решение № 219 от 03.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Варна , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500236 по описа за 2021 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от М. П. Д., чрез адв.Иванов срещу действията на ЧСИ Ернандес, рег.№ 894 – отказ да възстанови незаконно взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 15 100.01 лева.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че взетата сума се явява несеквестируема – като получена по реда на чл.222 ал.3 от КТ, следователно отчитайки нейния социален характер същата не подлежи на запор или удовлетворяване от страна на Кредитора.Излага се, че ЧСИ Ернандес е нарушила законовите правила, като е насочила изпълнението върху нея, а още по –голямо нарушение от нейна страна се явява и обстоятелството, че е отказала да ги възстанови.Искането отправено към съда е отказът да бъде отменен и сумата възстановена в банковата сметка на Длъжника, предвид факта, че тя се явява несеквестируема.

Против жалбата не е постъпил отговор от страна на Взискателя, в лицето на Банка „ДСК“.

В мотивите си ЧСИ Ернандес сочи, че жалбата се явява недопустима, евентуално неоснователна, т.к. по отношение на обезщетението по чл.222 ал.3 от КХТ не е налице несеквестируемост.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – Банка ДСК, на базата на изп.лист по Гр.дело 1

№ 32/2020 година е издаден ИЛ против длъжниците М. Й. К. и М. П. Д..На Длъжниците са били връчени ПДИ, като са предприети и действия по проверка на техни банкови сметки.

От делото става ясно, че на 23.07.2020 година е постъпила сумата от 15 143.21 лева, които ЧСИ е запорирал и привел на Взискателя сумата от 15 100.01 лева.С нарочни молби Длъжницата Димитрова се е обърнала към ЧСИ да й бъдат възстановени 10 000 лева.Молбите й са оставени без уважение.

При тези данни, с оглед фактическите твърдения на страните и след като прецени материалите по делото, ВОС възприе следното виждане:

Жалбата е неоснователна!

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане 2

(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – отказ да бъде възстановена сумата от 15 100.01 лева, за които молителката твърди, че се явява несеквестируема.Следователно, макар съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, то тя е неоснователна и това е така, защото:

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Определение за несеквестируем доход е дадено в чл.446 ГПК, в който е регламентирано, че такъв доход са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер на минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.КТ предвижда различни плащания по време на съществуването на трудовото правоотношение и при неговото прекратяване, които имат различни наименования съобразно тяхното основание: възнаграждение – чл.124 КТ; допълнително възнаграждение – чл.107 а ал.2 КТ; заплата – чл.107 а ал.11 КТ; обезщетение – глава Х, раздел ІІІ КТ. Налице е съществена разлика между трудово-правните институти на трудовото възнаграждение и обезщетенията /чл.242 и следващите, съответно чл.213 -228 КТ/. Част от вземанията, уредени в Глава Х на КТ, по правната си природа не съставляват обезщетения в истинския смисъл на думата, тъй като не репарират причинени на работника или служителя вреди, а имат характер на компенсационни (пътни, дневни и квартирни пари; плащания при преместване на работа в друго населено място) и на гаранционни (за неизпълнение на предписание за трудоустрояване; при невъзможност за изпълнение на работата поради бедствие) плащания по трудовото правоотношение. От своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение /за неизползван платен годишен отпуск, за неспазено предизвестие, за оставане без работа поради незаконно уволнение, 3 заради дългогодишна работа- чл.222 ал.3 КТ/ имат различни правни основания, но общото за всички тях е, че се дължат във връзка с прекратяване на правоотношението между работодателя и работника или служителя. Тези вземания за обезщетения не представляват възнаграждение за труд. Конкретно обезщетението по чл.222 ал.3 КТ е вид награда за дългогодишната работа при съответния работодател,поради което се нарича още и гратификационно и по правната си природа е вторично възникващо и не е елемент от трудовото правоотношение, доколкото не е плащане, получавано срещу трудова дейност. В полза на разбирането, че обезщетението по чл.222 ал.3 КТ не е трудово е и обстоятелството, че за него не се внасят осигурителни вноски, тъй като не представлява осигурителен доход.

Основното в случая е, че процесуалната норма на чл.446 КТ предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството /вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение/, срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение

/пълна несеквестируемост/, съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл.446 ал.1 т.1-4 КТ граници /частична несеквестируемост/. Граматическото и логическото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че различните видове обезщетения по КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход, в т.ч. и обезщетението по чл.222 ал.3 КТ.Разпоредбата на чл.446 КТ е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

Аргумент в полза на извода, че обезщетенията, визирани в Глава Х, раздел 3 на КТ, не се ползват със закрилата по чл.446 КТ е и фактът, че според действащия закон, правният институт на несеквестируемостта разпростира своето действие и върху други, непосочени в разпоредбата на чл.446 КТ вземания, за защитата на които обаче са създадени специални забранителни норми – така например чл.114 а от КСО, чл.

14, ал.3 от Закона за социалните помощи, чл.13 от Закона за семейните 4 помощи за деца и други.В действащото към настоящия момент законодателство не съществува подобно правило за удръжките от гаранционни и компенсационни плащания по индивидуалното трудово правоотношение, както и за обезщетенията във връзка с прекратяване на последното. С оглед гореизложеното неоснователно се явява и позоваването на чл.446 а ал.1 КТ съгласно който несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че с насочването на изпълнението върху процесното вземане за обезщетение, се проявявало нехуманно отношение спрямо длъжника. Посочените обстоятелствата, не попадат в нито една от хипотезите на действащите забранителни норми, уреждащи института на несеквестируемостта по отношения на вземания, извън посочените в чл.446 КТ.Некоректно, а и неточно е позоваването на цитираните в жабата граждански дела № 134/2016 година, № 222/2019 година и други, т.к. случаите в тях са различни, касаят трудови възнаграждения и пенсии за инвалидност, т.е. аналогията ,която се прави с тектта на чл.222 ал.3 от КТ е неправилна.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 27303 от 12.11.2020 година н а М. П. Д., ЕГН ********** , чрез адв.Иванов срещу действията на ЧСИ Ернандес, рег.№ 894, по изп.дело № 564/2020 година – отказ да възстанови взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 15 100.01 лева, като несеквестируема.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5