Решение № 93 от 15.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Светлана К. Чолакова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20243300200322 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение BHGS/03/246000078377/24 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), постановено на 06.06.2024 г., влязло в сила на 26.06.2024 г., с което на българския гражданин Р. А., роден на ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 110 евро за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер *** на 31.03.2024г., 21:04, движейки се в населено място Sankt Margarethen im Burgenlandq L210 Str.km 9,57, St. Margarethener Strase Fahrtrichtung Grenze Ungarn(Австрия) е превишил разрешената максимална скорост с 26 км/ч. разрешена максимална скорост: 50 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по реда на Правилника за движение по пътищата (StVO)& §52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL. Nr.

159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 37 2019; § 99 Abs. 3 Lit. a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 154 /2021.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на 1 решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБД справка – Р. Б. А., ЕГН ********** редовно призован се явява лично, не възразява за наложената санкция.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение BH-GS/03/246000078377/24 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), постановено на 06.06.2024 г., влязло в сила на 26.06.2024 г., е въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Р. Б. А., същият е пълнолетен роден е на *** и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което 2 съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 110 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на 11.06.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 110 евро е 215,14 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република 3

България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция BH-GS/03/246000078377/24 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing), постановено на 06.06.2024 г., влязло в сила на 26.06.2024 г., с което на българския гражданин Р. Б. А., с ЕГН********** с постоянен адрес ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 110 евро равностойни на 215,14 лв./двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/ за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер *** на 31.03.2024г., 21:04, движейки се в населено място Sankt Margarethen im Burgenlandq L210 Str.km 9,57, St. Margarethener Strase Fahrtrichtung Grenze Ungarn(Австрия) е превишил разрешената максимална скорост с 26 км/ч. разрешена максимална скорост: 50 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по реда на австрийски Правилник за движение по пътищата (StVO) §52 lit. a Z 10a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL.

Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 37 2019; § 99 Abs. 3 Lit. a Strabenverkehrsordnung 1960 StVO 1960 BGBL. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr.

154 /2021.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4