Определение № 1845 от 16.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 15.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002103227 по описа за 2023 година описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 28/28.02.2023 г., поправено с решение №52/20.04.2023 г. в производство по чл.247, ал.1 ГПК, постановени по в.гр.д. № 472/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, като краен резултат „ЗД Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Р. К. Г. сумата от 24 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 30.07.2019 г. в к.к. „Слънчев бряг“, на главната алея [населено място]- [населено място], пред паркинга на хотел „Оазис“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на Р. К. Г. е отхвърлен за разликата над 24 000 лв до претендирана сума от 50 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивното решение на Апелативен съд – Бургас е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд след като с решение № 50168 от 09.12.2022 г. по т.д. 1983/2021 г. на ВКС, II т.о., постановено в производство по чл. 290 от ГПК е отменено решение №8 от 11.05.2021 г. по в. гр.дело №137/2021 г. на АС Бургас, в частта с която е потвърдено решение №361/14.12.2020 г по т.дело №646/2019 г. на ОС Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г. срещу ЗД“Бул Инс“АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 12 000лв. до сумата от 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на увреждане от ПТП от 30.07.2019 г., за разноските и е върнато делото за ново 1 разглеждане от друг състав на АС Бургас.

Подадена е касационна жалба от Р. К. Г., чрез адв. Д. срещу отхвърлителната част на новото въззивното решение – за сумата над 24 000 лева до претендиран размер 50 000 лв. Р.

К. Г. счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1). Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?; 2). Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, конкретни увреждания, претърпени и търпени болки и страдания на пострадалия и настъпили усложнения и трайни последици и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 3). Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците от тях? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? По първите три въпроса касаторът твърди противоречие с решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 43/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 259 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 1746/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 136 от 1.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 158 от 17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на ВКС, на I т.о.; 4). Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Касаторът твърди противоречие с решение № 749 от 15.12.2008 г. по т.д. 387/2008 г. на ВКС, II т.о; решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 795/2008 на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 101 от 3.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т.о.; 5). Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Касаторът твърди противоречие с решение № 142 от 30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС. I т.о.; решение № 221 от 8.02.2016 г. по гр.д.

2

1453/2015 г. на ВКС, I г.о.; решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр.д. 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 980/2011 г. на ВКС, II г.о.; решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г. на ВКС, I г.о.; решение № 480 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г.о.

Касаторът счита още, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Ищецът Р. К. Г. е предявил иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като застраховател по застраховката гражданска отговорност на МПС на виновния водач на л.а. „Х. С.“ за ПТП на 30.07.2019 г. при което е пострадал ищецът, като водач на мотоциклет „Х.“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева,/ при първоначално претендирани от 70 000лв./, претърпени вследствие на пътнотранспортното произшествие.

Окръжен съд – Бургас е уважил частично иска и е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Р. К. Г. 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП и е отхвърлил претенцията за разликата над този размер. След като първоинстанционното решение е било обжалвано, Апелативният съд- Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. В резултат от касационното обжалване, решението на Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. 137/2021 г. е отменено, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който не е обсъдил своевременно наведените от ищеца във въззивната жалба доводи относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, относно установяването на осъществените от всеки от участниците в процесното ПТП действия и относно липсата на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, и не е анализирал приетото във въззивното производство писмено доказателство във връзка със здравословното състояние на ищеца. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се обсъдят и всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право в това число и наличието на данни за осъществена оперативна интервенция по отношение на ищеца и в тази връзка да извърши преценка от необходимостта от назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза.

Въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че не е спорно между страните, че на 30.07.2019 г., в к.к. „Слънчев бряг“ е настъпил пътен инцидент между л.а. „Х. С.“, с рег. № ** ** *** **, и Р. К. Г., който е управлявал мотоциклет „Х.“, с рег. [рег.номер на МПС] . Р. К. Г. се е движел зад друг автомобил – джип - по главната алея в к.к. „Слънчев бряг“, в посока от [населено място] към [населено място]. Приближавайки към изхода на хотел „Оазис“, джипът спрял на пътното платно, за да даде предимство на водача на л.а. „Х.

3

С.“, който е изчаквал, за да излезе от паркинга на хотела като завие наляво в посока към [населено място]. В този момент Р. Г. е възприел л.а. Х. С. и спрелия пред него джип, но за да избегне челен удар, го е заобиколил отляво и без да намали скоростта, навлязъл в насрещната пътна лента. В същото време, водачът на л.а. „Х. С.“ вече е бил пресякъл дясната лента и е навлизал в насрещната лента в посока [населено място]. Последвал е сблъсък между Р. К. Г. и л.а. „Х. С.“, от който Р. Г. е получил счупване на десния глезен. По делото не е спорило, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Х. С.“ е била застрахована при ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Механизмът на ПТП е бил изяснен от въззивния съд със заключението на автотехническа експертиза, която е изготвена въз основа на съставени констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието, както и по обясненията на самите участници, включително и на ищеца и с оглед на заключението на вещото лице е прието, че водачът на мотоциклета Р. К. Г. е бил на два пъти по-голямо разстояние от опасната си зона за спиране, когато е възприел излизащия от паркинга л.а. „Х.

С.“ и спрелия пред него джип, същия е могъл да намали скоростта и да спре аварийно зад спрелия джип, но вместо това е предприел заобикалянето му отляво при което е последвал ударът между л.а. и мотоциклета. Също така е прието, че водачът на л.а. „Х. С.“, който е излизал от паркинга и от път без предимство е пресякъл дясната лента и също е бил навлязъл в насрещната лента, извършвайки завой наляво, при което е настъпил удара между двете ППС и контузен ищецът, който изхвърчал от превозното средство, паднал и получил фрактура на десен глезен. При отчитане на механизма на ПТП и поведението на двамата водачи, нарушили правилата за движение съдът е приел съпричиняване от страна на пострадалия водача на мотоциклета Р. Г. от 40 %, какъвто е бил изводът и на първоинстанционният съд. Предмет на спора пред въззивната инстанция са били и уврежданията, които ищецът е получил в резултат на ПТП, интензитета и продължителността на претърпените от него болки, страдания и неудобства, както и дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въз основа на приложената по делото медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експертиза, е установено, че Р. К. Г. е получил фрактура на външния малеолус на десния крак (счупване на десния глезен), вследствие на процесното ПТП. След инцидента той е бил хоспитализиран в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където му е била извършена първата оперативна интервенция – открита репозиция на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. Вещото лице е посочило, че възстановителният период от травмата е бил между два и четири месеца. Въззивният съд е отчел младата възраст на ищеца към момента на инцидента, както и особеностите на физиката му – активен млад мъж на 30 г., който е спортувал, и и оглед показанията на свидетелката Г., която живеела с ищеца е приел, че възстановителният процес при него е продължил около два месеца след операцията. През този период Р. К. Г. е изпитвал интензивни болки, заради които е трябвало да приема обезболяващи медикаменти. Обичаен за такъв вид травма и операция е бил отокът в областта на глезена му. Не се е наложило кракът му да бъде гипсиран или шиниран. В продължение на около два месеца след изписването му от болницата, ищецът не е можел да се придвижва свободно, използвал е патерици и е прекарал това време у дома. Заради 4 увреждането той се е нуждаел от чужда помощ – такава е полагала за него свидетелката Г..