Решение № 114 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Съдът е сезиран с две въззивни жалби против решение

№

2842/22.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 8346/23г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.

С въззивна жалба вх.№ 32527/04.10.24г.,депозирана от Б.- Й.,ЕГН-********** чрез особения представител адв.П. Х. се атакува решението в частта му,с която е признато за установено,че Б. Й. дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД сумата от 1500лв. главница – чиста стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 55615/04.01.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението – 10.01.2023г.до окончателното й изплащане,за която сума е издадена заповед № 221/12.01.2023г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 345/23г.по описа на ПдРС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,като се иска отмяната му и вместо това въззивният съд отхвърли изцяло предявените искове.Прави се възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Въззиваемата по тази жалба страна- „ЮтеКредит България“ ЕООД,ЕИК-205559807 не е изразила становище в писмен отговор.

С въззивна жалба вх.№ 73976/11.07.2024г.жалбоподателят „ЮтеКредит България“ ЕООД,ЕИК-205559807 обжалва решението в частта,с която са отхвърлени предявените от дружеството искове за признаване за установено,че Б. Й. м у дължи сумата от 47,37лв.възнаградителна лихва за периода от 04.01.2022г.до 26.03.2022г.и сумата от 97,59лв. обезщетение за забава за периода от 04.02.2022г. до 02.12.2022г.Излагат се съображения за неправилност на решението в тази му част и се иска отмяната му,като се уважат предявените искове относно договорното възнаграждение и лихвата за забава.Претендират 1 се разноски.

Въззиваемата по тази жалба страна- Б. – Й. в писмен отговор намира същата за допустима,но изцяло неоснователна по подробно изложени съображения. Моли да потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства и възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок,от страни,имащи право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се явяват процесуално допустими.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск,предявен от „ЮтеКредит България”ЕООД против Б. – Й., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1500лв.- главница по договор за потребителски кредит № ***г.,47,37лв.възнаградителна лихва за периода от 04.01.2022г.до 26.03.2022г.и сумата от 97,59лв. обезщетение за забава за периода от 04.02.2022г. до 02.12.2022г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 345/23г.по описа на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***г.от разстояние чрез мобилно приложение по реда на ЗПФУР, с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 1500лв.,усвоен от него съгласно представената по делото разписка чрез получаване в брой на каса на „Изи пей“,при годишен лихвен процент 12.27 %,ГПР-49,85%,със срок на договора за кредит от 12 месеца,изтичащ на 04.01.2023г.и при месечна погасителна вноска в размер на 154,46лв. и една последна месечна вноска в размер на 154,03лв.Договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмо до длъжника,считано от 26.03.22г.,а крайната изискуемост изтекла на 04.01.2023г.Договорът е сключен онлайн,чрез средствата за комуникация от разстояние.

Ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg.При кандидатстването за потребителски кредит,заявителят предоставил лични данни, посочил желания размер на кредита,срока на кредита,наименованието на кредитния продукт,условията при които желае да ползва кредита.Тъй като заявката била направена от разстояние,клиентът потвърдил електронно, съгласил се,получил и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се и приел Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез мобилното приложение.След одобрение на искането за кредит и след като ответникът се запознал и съгласил с предоставената му преддоговорна информация,приел Общите условия и текста на договора за кредит,било пристъпено към подписване на договора при спазване изискванията на ЗПФУР.

Договорът за потребителски паричен кредит бил подписан чрез мобилно приложение MyluteApp, чрез използване на електронния сертификат на клиента, съхраняван в устройството на същия, като за целта бил използван декларирания от клиента телефонен номер,където „ЮтеКредит България“ ЕООД било изпратило уникална еднократна парола (OTP код). Полученият OTP код бил въведен от клиента в рамките на 3 минути в показаната му подстраница и тъй като е съвпаднал с този,изпратен от Кредитора,договорът за 2 потребителски паричен кредит бил подписан на 04.01.2022г., с код № ***.Твърди се, че по договора не са заплащани суми от ответника.Доколкото ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит,то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.дело № ***г.на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като в законоустановения срок е предявен искът за установяване на вземанията въз основа на заповедта.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличие на облигационна връзка между страните, както и получаване на заемната сума от кредитополучателя. Отделно от това навежда доводи за недействителност на договора.Съгласно изискванията на законодателството ГПР следва да бъде не повече от 50% и да бъде ясно кои точно разходи по договора се включват в неговата стойност.В настоящия случай ГПР бил 49,85%, но от текста на договора не ставало ясно дали еднократната такса за разглеждане в размер на 252лв.се включвала в него, тъй като ако не се включвала в него, то тогава общият размер на ГПР би надхвърлил границата от 50% и би направила договора недействителен,от което следвало,че при уважаване на иска ответникът следва да заплати само главницата,но не и претендираните от ищеца лихви.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция,изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит № ***г., сключен между „ЮтеКредит България”ЕООД като кредитор, и Б. – Й. като потребител, с който е уговорено предоставянето в заем на сумата от 1500лв.

По делото е представена разписка за извършено плащане чрез системата „Изи пей“ от 04.01.22г.,14:54ч.с наредител ищцовото дружество и получател-ответника.Приложени са и Общите условия на „ЮтеКредит България”ЕООД за предоставяне на потребителски кредити.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява,че по процесния договор за потребителски кредит няма постъпили плащания,няма погасени суми.Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението-10.01.23г.са:главница-1500лв.(т.е.всички 12 вноски с настъпил падеж),договорна лихва за периода от 04.01.22г.до 26.03.22г.(датата на предсрочната изискуемост) в размер на 38,72лв.,лихва за забава,считано от падежа на първите две вноски и от датата на предсрочната изискуемост върху останалата част от главницата до 02.12.22г.в размер на 107,30лв.В обясненията си,дадени в съдебно заседание вещото лице,изготвило ССЕ посочва,че при изчислението на ГПР е включена само договорната лихва.

При така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя Б. – Й.,че по делото не е установено валидно изразено съгласие на ответника за сключването на договор за кредит от разстояние № ***.

Видно от процесния договор,в него е посочено,че е за предоставяне на кредит от разстояние,поради което и по отношение на него намират приложение разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на изявления, отправени съгласно закона се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП),с ново наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.9 от ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационната система.

Ето защо и доколкото се установи, че от ответника е отправено електронно изявление в насока сключване на процесния договор за кредит, то настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно изразено съгласие на ответника за сключването на договор за потребитески кредит от разстояние № ***г.между него и „ЮтеКредит България”ЕООД 3

От друга страна договорът за заем е реален,поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата,а съгласно чл.154,ал.1 о т ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.Не се доказва от ответника твърдението му,че не е налице реалното получаване на заемната сума от него.От представената по делото разписка е видно,че е извършено плащане чрез системата „Изи пей“ на 04.01.22г.,14:54ч.с наредител ищцовото дружество и получател-ответника,като часът на получаването,посочен в разписката-14:54 съвпада с часът на усвояването му (loan agreement paid out)от кредитополучателя -14:54:18 в лог файла.Ето защо при прилагане на правилото на чл.154,ал.1 о т ГПК относно задължението на всяка от страните в гражданския процес да установи фактите,от които черпи благоприятни правни последици,в настоящия случай с оглед характера на заявения договор за потребителски кредит като вид договор за заем и реален договор,съществен елемент от фактическия му състав е действителното предаване на сумата,каквото в настоящия казус се установи да е извършено.

По отношение на възраженията на ответника относно недействителността на договора за потребителски кредит на осн.чл.22 от ЗПК районният съд е изложил мотиви,които изцяло се споделят от настоящата инстанция.Действително при посочен в договора ГПР от 49, 85 %,от съдържанието на договора не може да се направи извод по какъв начин е формиран този ГПР и кои точно разходи се включват в него.Предвидената еднократна такса за разглеждане в размер на 252лв.,доколкото има характер на възнаграждение,би следвало да бъде включена при формирането на ГПР,но според обясненията на вещото лице,в ГПР е включена само договорната лихва,не и таксата,а това би довело до ГПР,превишаващо 50%,поради което кредитополучателят не би могъл да се ориентира каква сума следва да върне при така зададените в договора параметри.Т.е.липсата на ясна,разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e634793-5635-40c5-9568-3c5a4dbfb5f0