Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 12.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10607/2020
Вид
Решение № 46
Подписан
12.02.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 89, ал. 8 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Галя Д. Алексиева при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело № 20203110110607 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова претенция заявена от М. Г. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу „Ориент 99 БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** с правно основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1543,75лева, подлежащо на възстановяване авансово платено възнаграждение по прекратен договор за туристически пакет № 34157 сключен между страните на 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата излага твърдения, че на 28.02.2020г. е сключила с ответника договор за организирано туристическо пътуване № 34157. Съгласно чл. 2 туристическият пакет включвал общи услуги изразяващи се в настаняване в три големи хотелски стаи в хотел в гр. Алания, РТурция за шест възрастни и пет деца за периода 05- 12.09.2020г. Цената на туристическия пакет била 5414лева платима в срок до 21 работни дни преди началото на туристическия пакет. За да се възползва от отстъпка за ранно записване съгласно чл. 3, ищцата следвало в срок до 29.02.2020г. да внесе капаро в размер на 30% от цената на туристическия пакет. На 02.03.2020г. наредила по банкова сметка на ответника сума в размер на 1625лева с основание на превода- капаро по договор 34157. След сключване на договора се твърди, че са настъпили непреодолими и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници по см. на чл. 89, ал. 5 ЗТ. Като такива се сочат- обявената от СЗО световна пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ, ограничения във възможността за пътуване до редица държави, в т.ч. РТурция, въведената информация на сайта на МВнР и класифициране на Турция с ниво на риск 4 и предупреждение за преустановяване пътуванията, освен при крайна необходимост, забрана наложена със заповед № РД-01-459/11.08.20г. на министъра на здравеопазването за влизане на територията на страната на всички граждани в периода 11-31.08.2020г., с изключение на българските граждани, които обаче се допускат при представяне на документ с отрицателен резултат направен до 72часа преди влизането в страната. Поради тези обстоятелства, с 1 електронно съобщение от 04.08.20г. и предвид риска от заразяване с ковид 19, в случай на предприемане на пътуването, поемането на който било неоправдано, ищцата отправила изявление до ответника за прекратяване на договора и възстановяване на платената от нея сума в размер на 1625лева. Допълнителен аргумент посочила и обстоятелството, че при завръщане на територията на страната ще е необходимо извършване на допълнителни разноски за медицински изследвания и/или за предвиждане на допълнителни 14дни отсъствие от работно място, респ. училище за децата. В отговор на писмото, ответникът я уверил, че липсват данни за непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се на територията на дестинацията или в близост до нея, като не били налице пречки за изпълнение на договора. Според ответника приложение следвало да намери чл.5 от ОУ, съгласно който от заплатения депозит следвало да бъде удържана неустойка от 95%.

Даден й бил двудневен срок да го информира дали желае да се ползва от възможността за смяна датата на пътуването. С електронно съобщение от 05.08.2020г. ищцата потвърдила желанието си за прекратяване на договора и възстановяване на направеното от нея плащане.

Пътуването за 04.09.2020г. не било отменено от ответника. На 14.08.2020г. получила сумата от 81,25лева с основание частично възстановена сума- „анулирана резервация Турция 2020“.

Счита, че остатъкът от 1543,75лева неоснователно и в нарушение на чл. 89, ал. 8 ЗТ не й е бил възстановен, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. На първо място искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се, че договорът е бил сключен с ищцата, лично и в полза на още 11лица. Последните, доколкото са предоставили лични данни за направата на резервацията, следвало да се приеме, че с конклудентни действия са потвърдили уговореното с договора в тяхна полза. Затова ищцата не разполагала с възможността да развали договора поради неизпълнение от страна на ответника. Не оспорва: сключването на сочения договор с ищцата, че по него е получил плащане на депозит от 1625лева, както и че е възстановил на ищцата сумата от 81,25лева, след удържане на дължима неустойка. Потвърждава, че с договора ищцата е закупила туристически пакет за себе си и още 11лица за дати 04- 12.09.2020г., дестинация Турция, подписан при условията на „ранни записвания“. Част от договора са и приложенията под № 1- ОУ, № 2- стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с договори за туристически пакети, когато е възможно използването на хиперлинкове, предоставен при сключване на договора, № 3-уведомление за поверителност на личните данни и № 4- предварителна информация предоставена на пътуващия преди сключване на договор за туристически пакет или обвързване от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакет. ОУ са били предоставени, подписани и приети от ищцата без възражения. Съгласно чл.5.4 и чл.5.5.1 ОУ при едностранно прекратяване на договора, потребителят губи 95% от внесения депозит за резервации направени по тарифи ранни записвания, каквато е и направената от ищцата. Посочва, че тази сума е била преведена на негов контрагент в РТурция „Сонар тур“, който е извършил плащане към хотела за гарантиране направените ранни резервации и цените на същите. След отправеното от ищцата едностранно изявление за прекратяване на договора, на 24.08.20г. ответникът е анулирал резервацията, за което турският му партньор е удържал неустойка в размер на 50% от дължимата сума. В случая, удържаната неустойка за ответника е била в размер по- голям от внесения от ищцата депозит, поради което и удържаната на нея неустойка по договора не покрива действителните вреди на ответника. Извън това, приложение следвало да намери и чл.5.5.5 предвиждащ санкция в размер на направения депозит или 30% от стойността на договора, поради желание за неговото прекратяване 30дни преди датата на пътуването. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 89, ал.5 ЗТ. Легалната дефиниция на „непреодолимо и извънредно обстоятелство“ се съдържала в пар.1, т. 68д ЗТ, чл.3, т.12 Директива /ЕС/ 205/2302, поради което и за да се приеме, че едно събитие е невъзможно за преодоляване или 2 избягване, то следва да е освен извън волята и възможностите на туроператора да противодейства, но и да липсва разумен начин за неговото заобикаляне чрез негови средства и познания. Счита, че причина за прекратяване на договора е субективната преценка и страх на ищцата. Пътуването за 04.09.20г. не е било отменено и то е било изпълнено. Затова, счита, че приложение следва да намери чл. 5 ОУ предвиждащ удържане на неустойка от 95% от заплатения депозит от пътуващия. При липсващи забрана за пътуване, отворени граници, свободни полети и работещи хотели, не е имало пречка туроператорът да изпълни договора при стриктно спазване на противоепидемичните марки. Посочва, че хотелът, в който е следвало да отседне ищцата предоставя услуга съобразена с осигуряване здравето и безопасността на всички гости. Твърди, че е проявявал отговорно отношение към клиентите си, предлагайки им различни варианти, за да не загубят част от платената цена, като например смяна дата на пътуването. Счита, че в случая приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, поради което и падежът на задължението следва да се счита за ненастъпил. Периодът на резервацията на ищцата не попадал в обхвата на извънредното положение, като от сайта на МВнР ставало ясно, че считано от 11.06.2020г. турските власти са възстановили преминаването през ГКПП с РБ без прилагане на ограничителни мерки. Счита, че препоръките давани от МВнР относно рисковите за пътуване държави са препоръчителни и нямат задължителен характер. Освен това, индексът за Турция не бил променян от повече от година и половина, без да е бил актуализиран по повод пандемията. Посочва, че времевият обхват на пътуването на ищцата не попада в този на заповедта на министъра на здравеопазването с № РД-01-459/11.08.20г., която при това била отменена с последваща с № РД-01-488/31.08.20г. Счита, че рискът от отмяна на ранна резервация е за сметка на потребителя и всички субективни обстоятелства отнасящи се до тях, не дават основание за разваляне на валидно сключения договор. Извън това, на ищцата е била предложена и застраховка „отмяна на пътуване“ срещу допълнително заплащане, от която възможност се сочи тя да не се е възползвала. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът в о.с.з. чрез процесуален представител с писмено становище оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ.

Основателността му, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именноналичие на валидно сключен с ответника договор за туристически пакет № 34157 от 28.02.2020г.; изправността си по договора, а именно че е платил капаро с цел ползване отстъпка за ранно записване от 30% от цената; прекратяване на договора на соченото основание и осъществяване предпоставките за това, а именно възникване след сключване на договора на твърдяните непреодолими и извънредни обстоятелства, стоящи извън волята на страните- обявената от СЗО световна пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ, ограничения във възможността за пътуване в РТурция, класифициране на Турция с ниво на риск 4 и предупреждение за преустановяване пътуванията до тази държава, забрана наложена със заповед № РД-01-459/11.08.20г. на министъра на здравеопазването за влизане 3 на територията на страната на всички граждани в периода 11-31.08.2020г., и засягащи значително изпълнението на туристическия пакет чрез отправяне на писмено изявление и получаването му от ответника. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последиции в частност твърденията си, че е изправна страна по договора; основание за задържане на сумата, поради наличие предпоставките на чл.5.4 и чл.5.5.1, чл.5.5.5 ОУ, както и основания отлагащи падежа на задължението за възстановяване на сумата.

Нормата на чл. 89, ал.6 вр. ал. 5 ЗТ регламентира правото на пътуващия да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, при които случаи пътуващият има право и на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, без и на допълнително обезщетение.