Решение № 16 от 16.01.2023, Административен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 16 гр.Русе, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 425 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д.Д.Д. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1085-000550 от 23.09.2022 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл. 171, т. 1, б.

"б" ЗДвП, спрямо него е приложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че фактическата обстановка не отговаря на действителността, тъй като било записано, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и в същото време било отразено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, които били две изключващи се взаимно хипотези. Според жалбоподателя е налице съществено разминаване в описанието на нарушението в съставения му АУАН № 044630/22.09.2022 г. и обстоятелствата, описани в ЗППАМ. Излагат се и подробно доводи за неправилно правно квалифициране на установените обстоятелства като се твърди липсата на посочване на конкретната хипотеза на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, приложима към конкретния случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата - началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На 22.09.2022 г., в 19:21 часа, служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе П.П.П. и св.М.Р.И.,*** към ул.„Околчица“ в гр.Русе, установили, че срещу тях (обратно на разрешената посока за движение) се движи лек автомобил "Пежо" с рег. № ***, който спрял до намиращия се в близост бар „Лисика“. Полицейските служители спрели на същото място и извършили проверка на слезлия от автомобила водач, при която установили, че това е жалбоподателят Д.Д.. Същият бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол, но отказал извършването на проба. За отказа на жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 765908 и му бил издаден талон за медицинско изследване (л. 20-21 и л. 17 от преписката). Междувременно, докато бил изготвян акта, жалбоподателят влязъл в заведението, където се намирал св. И.И.

– негов познат, след разговор с когото Д. решил все пак да се съгласи да му бъде направена проба за алкохол с техническо средство и се върнал при полицейските служители. Те обаче му обяснили, че след като вече веднъж е отказал проба и му е съставен акт, то вече не може да бъде изследван с техническо средство и може да посети указаното в талона лечебно заседание, за да му бъде извършено медицинско изследване. Д. подписал акта без възражения и с това проверката на място приключила. В указания срок жалбоподателят се явил в Мултипрофилно спешно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, където му била взета кръвна проба. В съставения във връзка с това протокол (л. 16 от преписката) лекарят взел пробата е отразил изявленията на жалбоподателя, че последният бил употребил алкохол – бира – 1 литър и че приема лекарствени продукти по лекарско предписание, подробно описани в протокола. Взетата кръвна проба била изследвана, резултатите от което изследване са отразени в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 486/23.09.2022 г. (л.14 от преписката). Според протокола, установената концентрация на алкохол в изпратената за изследване проба от кръв, взета от жалбоподателя, била 0,69 на хиляда. Във връзка с изпълненото от жалбоподателя предписание за медицинско изследване била издадена мотивирана резолюция № 22-1085-М000187 от 23.09.2022 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе (л. 19 от преписката), с която административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 765908 от 22.09.2022 г. било прекратено на основание чл.54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Същият ден – 23.09.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен нов АУАН, серия АД, бл.№ 044630 - за това, че на 22.09.2022 г., около 19:21 часа, на кръстовището между ул.„Околчица“ и ул.„Чипровци“, управлявал л.а.“Пежо“, с рег.№ ***, след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – 0,69 на хиляда според протокол за химическа експертиза (ХЕ) № 486/23.09.2022 г. Изрично е посочено, че актът е съставен въз основа на АУАН № 765908/22.09.2022 г. и издаден талон за изследване № 115616/22.09.2022 г.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН бл.№ 044630/23.09.2022 г. и мотивираната резолюция са връчени на Д. в деня на издаването им - на 23.09.2022 г. като жалбоподателят е вписал в акта, че има възражения. Със съставянето му от Д. са иззети неговите СУМПС и контролен талон. Писмени възражения по акта са представени в тридневен срок с вх.№ 108500-18097/27.09.2022 г. (л. 9-11 от преписката).

Едновременно с АУАН №

044630/23.09.2022 г. и въз основа на него началник група при ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ издал и оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ № 22-1085-000550 от 23.09.2022 г. (л. 2 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.

171, т. 1, б. "б" ЗДвП "Временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В заповедта, от фактическа страна, е отразено установеното управление на автомобил от жалбоподателя под въздействието на алкохол на 0,5 промила, тъй като с проведено химическо изследване на кръвта е установена концентрация на алкохол в кръвта на Д. от 0,69 промила. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на Д.Д. също на 23.09.2022 г. и той подал жалба срещу нея пред настоящия съд на 29.09.2022 г.

Гореописаните факти, които съдът намира за установени по делото, не се оспорват от страните. Макар жалбоподателя да твърди в жалбата, че оспорва фактическата обстановка, неговите възражения касаят конкретния начин на извършване на проверката от полицейските органи, а не установените при извършването й обстоятелства. Възражения има и по отношение редовността на взетата кръвна проба и извършеното изследване. На последно място жалбоподателя възразява и досежно прецизността на дадената правна квалификация в заповедта и в АУАН.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. С т.2 от заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ и началниците на групи в сектора при ОД на МВР – Русе да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт е издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе в условията на предвидена в закона делегация.

Оспорената заповед е в писмена форма и има реквизитите, изискуеми от чл.172 ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.

Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително времето, мястото и начина на неговото извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и конкретно формулирана.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. Съдът намира за неотносими към настоящия спор възраженията на жалбоподателя досежно начина, по който е бил спрян за извършване на проверка и относно оплакванията относно поведението (използваните изрази) от проверяващите. Само по себе си нарушението на изискванията за учтиво и уважително поведение към гражданите, предвидени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, каквито в случая не се и установяват (св.И.И. само възпроизвежда съобщеното му от жалбоподателя без да е присъствал при отправяне на поканата към последния да бъде изследван с техническо средство), не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на издадените от същите служители процедурни актове, съставляващи елементи от производствата по издаването на административни и/или санкционни (правораздавателни) актове.

Със съставянето на АУАН се слага началото на административнонаказателното производство – чл.36, ал.1 от ЗАНН, а не на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Съставянето на АУАН не е задължителен елемент от производството по издаване на заповед за прилагане на ПАМ, за разлика от административнонаказателното производство, макар да представлява условие за допускане на предварителното изпълнение на тази заповед – чл.172, ал.3 от ЗДвП и да облекчава възложеното на административния орган доказване на фактическите основания, посочени в акта – арг. от чл.170, ал.1 от АПК поради придадената му от законодателя презумптивна доказателствена сила – чл.189, ал.2 от ЗДвП. В константната практика на ВАС (вж. решение № 11898 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2018 г., VII о., решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о. и др.) се приема, че с оглед обвързаността на принудителната административна мярка от административното нарушение – арг. от чл.22 от ЗАНН, основен елемент на фактическия състав на всяка ПАМ действително е административното нарушение. Без да бъде доказано административното нарушение – независимо дали то е установено във фазата на предполагаемото предстоящо извършване, или във фазата на самото извършване или непосредствено след неговото извършване, принудителната мярка не би имала своето законово основание. В производството по издаване и оспорване на ПАМ по чл.171 от ЗДвП обаче извършеното административно нарушение може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, а не непременно чрез съставения АУАН. В административното производство по издаване на ПАМ на горното основание АУАН не съставлява елемент от динамичния фактически състав (производството) по нейното издаване, а има единствено доказателствено значение. Както се приема и в константната съдебна практика, поради това е допустимо заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП да бъде съставена дори и при отсъствието на АУАН или при нередовно съставен такъв.

Поради това неотносими към законосъобразността на настоящото административно производство се явяват изложените в жалбата съображения за допуснати при съставянето на АУАН процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че дори и при цялостното игнориране на АУАН като доказателство по делото са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение – чрез гласните доказателства се установява, че на посочените място, дата и час той е управлявал лек автомобил, а конкретната концентрация на алкохол в кръвта му се установява чрез протокола за химическо изследване № 486/23.09.2022 г.

Въз основа на събраните доказателства административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.