Решение № 2590 от 25.04.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 25.04.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с. АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 13269 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. вр. с чл. 341 и сл. ГПК.

С Решение № 120321/16.05.2017г. по гр.д.№ 121 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 61-ви състав е допусната съдебна делба на двуетажна сграда, състояща се от първи етаж: стая, кухня, баня и тоалетна, входно антре и втори етаж: две стаи и входно антре, със застроена площ от 61,25кв.м. ведно със стълбище, сутерен и таван, ведно с прилежащите й 4/6 ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена, находящо се в гр.София, ул. „********, представляващо УПИ № ХІ-141, кв. 168, район Лозенец, цялото с площ от 593кв.м., между съделители и при квоти , както следва:

-

½ ид.ч. за А.И.Х., ЕГН **********;

-

½ ид.ч. за И.И.Т., ЕГН **********.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5093586/16.06.2017г. по входящия регистър на СРС, изпратена по пощата на 12.06.2017г., депозирана от И.И.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.Г.,*** в частта, в която са определени квотите в съсобствеността. Посочил е, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства установявали, че е владял като свой необезпокоявано и непрекъснато 1/8 ид.ч. от имота, която сестра му А.Х. била придобила по наследство от баща им, като това било продължило в периода от края на 90-те години до момента, поради което бил придобил тази част от имота по давност. Претендирал е разноски.

Въззиваемият А.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. З.М.,***, в предоставения й срок е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Заявила е, че действително живеела в Германия, но регулярно посещавала имота, преспивала в имота, предоставяла средства за заплащане на консумативите, данъците , разполага с ключ за имота, като едва след разрива в отношенията на страните през 2015г. въззивникът сменил бравата на имота и възпрепятствал ползването на имота от въззиваемия.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 161751/30.12.2015г., вписана в Агениця по вписвания в книгите за 2016г., том ІІ, № 241, вх.рег. № 8534, на А.И.Х., ЕГН ********** срещу И.И.Т., ЕГН **********, с която е поискала от съда да допусне и извърши съдебна делба при равни квоти на съсобствения им по делба и по наследство имот, представляващ двуетажна сграда, състояща се от първи етаж: стая, кухня, баня и тоалетна, входно антре и втори етаж: две стаи и входно антре, със застроена площ от 61,25кв.м. ведно със стълбище, сутерен и таван, ведно с прилежащите й 4/6 ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена, находящо се в гр.София, ул. „********, представляващо УПИ № ХІ-141, кв. 168, район Лозенец, цялото с площ от 593кв.м. Навела е твърдения, че с протокол за делба от 27.12.1975г. по гр.д. № 4755/1975г. на СРС, І-ви район, 8-ми състав страните по делото са получили по 1/8 ид.ч. от имота, а майка им Р.П.К.получила 6/8 ид.ч. от имота, която част след смъртта й страните по делото получили при равни квоти, поради което и към момента с ответника били съсобственици при равни квоти на имота. Оспорила е възражението на ответника за придобиване на нейната 1/8 ид.ч. от имота по давност. Заявила е, че ответникът не е демонстрирал, че владее нейната част за себе си.

Ответникът - И.И.Т., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор е оспорил иска за делба в частта за квотите в съсобствеността. Посочил е, че от 1979г. до момента владее като своя придобитата от сестра му 1/8 ид.ч. по наследство от баща им, поради което и я е придобил по давност и притежава общо 5/8 ид.ч. от имота.

По делото са приети неоспорени от страните протокол от 27.12.1975г. по гр.д.№ 4755/1975г., съгласно който е одобрена спогодба по дело за съдебна делба между С.Б., К.И.Д., Р.К., А. Т. и И.Т., като Р.П.К.при квота от 6/8, А.И. Т. при квота от 1/8 и И.И.Т. при квота от 1/8 са получили в общ дял имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи етаж: стая, кухня, баня с клозет и входно антре; втори етаж: две стаи и входно антре със застроена площ от 61,25 кв.м. , както и стълбище от 13,75кв.м., сутерен по цялата дължина и необитаем таван, заедно с 4/6 ид.ч. от дворното място, дъсчена барака в южната част на мястото

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници изх.№ 164/14.01.2013г., издадено от СО, район Лозенец, съгласно което Р.П.К.е починала на 08.01.2013г. и е оставила за наследници по закон децата си И.И.Т. и А.И.Х..

Приети са неоспорени от страните нотариални актове № 87/19.07.1951г., № 86/12.05.1955г., удостоверение за наследници от 25.05.2016г., съгласно които на 19.07.1951г. И.Т. С. иН. И. С.а за закупили дворно място с площ от 592,50кв.м. в гр.София, ул. „*******заедно с построените м него две постройки с обща застроена площ от 39,50кв.м., на 12.05.1955г.Н. А.Т. е продала на И.Т. С.

½ ид.ч. от същото дворно място застроено с две постройки, той е починал на 23.04.1975г. , като е оставил за наследници съпругата си Р.П.К.и общите им деца А.И. Т. и И.И.Т., както и деца от друг брак: С.Б.- Ц.иК.И. Р.

По делото са приети квитанции, съгласно които А.Х. се води като данъчно задължено лице в СО район Лозенец за имот на ул. „********, гр.София и нейни задължения за данък за имота и за такса смет са платени за 2005г. през 2005г.; за 2009г. през 2009г.

По делото са приети квитанции, съгласно които А.Х. се води като данъчно задължено лице в СО, район Лозенец за апартамент № 22, ул. „Рилски езера“ № 15, и са й начислявани местен данък и такса смет за 2014г., 2015г., 2016г.

По делото е прието удостоверение от

16.05.2007г., издадено от Столична Дирекция „Полиция”, паспорти, съгласно което А.Х. е преминала 52 пъти през ГКПП в периода от 1997г. до 18.05.2007г., като е пребивавала ежегодно в страната за различни периоди от време между 2 седмици и 3,5 месеца с прекъсвания.

Приети са данъчни декларации по чл. 92 от ЗПКО на Н.Л.2008”ЕООД, представлявано от ищеца.

Разпитан по делото св. Т. И. е заявил, че познава страните по делото и майка им приживе, живеел в жилищен блок на 700-800м. от къщата, пред нея имало маса и той поправял автомобили и обикновено бил на около 4м. от тази маса и ги виждал всеки ден, говорели си. Заявил е, че ищцата живее в тази къща, но от време на време била в Германия за по около 1-2 месеца, често я виждал в къщата, особено докато майка й била жива, така било от 80-те години.

Ищцата сега като идвала в имота брат й я гонел, казвал й „вън”, блъскал я и я изкарвал на улицата, така било и когато майка им още била жива, виждал ответника да гони ищцата поне 2-3 пъти и ищцата си тръгвала, свидетелят мислел че е отишла на хотел, не знаел дали ищец има друго жилище в София.

Разпитана по делото св. Н.Д.е заявила, че познава страните и майка им, която починала през 2013г., в момента ищцата живеела в Германия, но много често се прибирала в България - по 4-5 пъти почти всяка година , а когато майка й не била добре – и по-често, при тези идвания ищцата преспивала в къщата при майка си, имала стая там, нямала друго жилище в София допреди 7-8 години. Посочила е, че докато майка й била жива ищцата непрекъснато посещавала имота, след смъртта на майка си продължила да го посещава, но през 2015г. брат й направил скандал и я пребил, сменил бравата и от този момент ищцата нямала ключ за имота, преди това имала ключ за имота. Посочила е, че след този случай през 2015г. ответникът не допускал ищцата в имота по негови си лични причини.

Разпитан по делото св. А.Н.е заявил, че живее в съседната къща от 1981г., , ищцата вече била омъжена в Германия и свидетелят не я бил виждал до началото на 90-те години. Посочил е, че я е видял за първи път през лятото в началото на 90-те и от този момент я виждал периодично през летните ваканции, когато посещавала майка си. Посочил е, че при тези посещения ищцата дори не влизала в къщата, а извеждала майка си на разходка или някъде на почивка, майката на страните споделяла, че децата й не се разбират. Посочил е, че ответникът му казвал, че ищцата се опитва да се меси в управлението на имота, за който нямала никакъв принос и свидетелят останал с впечатление, че на това се дължи конфликта на страните, ответникът му казал, че не пуска сестра си в къщата. Посочил е, че нито веднъж не бил забелязал ищцата да преспива в къщата, ищцата се интересувала от покупка на имот наблизо, включително питала и за втория етаж на къщата, в която живеел свидетеля, което според свидетеля означавало, че ищцата има проблем с къщата. Посочил е, че ответникът гонил ищцата неведнъж от имота, още през 1999г.-2000г., но особено често напоследък, последният случай бил от 2015г. и бил доста шумен.

Разпитан по делото св. Н.А., е заявил, че живее от 1980г. в съседство с процесния имот, през 1979-1980г. ищцата била заминала за чужбина и първите 10-тина години се прибирала рядко, след 1990г. започнала да си идва за по 1 месец в годината. Посочил е, че страните били в конфликт, вероятно защото ищцата се опитвала да решава какво да става с имота и ответникът я гонел всеки път. Около 1-2 години преди смъртта на майка им имало момент, в който ищцата нямала право да влиза в двора, като в периода преди и след смъртта на майка им ответникът казвал „тази къща си е моя, отвън да стои”.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи тези условия.

По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните нотариални актове, удостоверения за наследници, протокол по дело № 4755/1975г., се установява, че А.И. Т. и И.Т. са придобили на 27.12.1975г. по съдебна делба на наследство на баща им И.Т. С. по 1/8 ид.ч. от процесния имот, а Р.К.е придобила 6/8 ид.ч. от процесния имот, след смъртта на Р.К.- настъпила на

08.01.2013г., А.И. Т. и И.Т. са придобили по 3/8 ид.ч. от имота по наследство от майка си.

Спорен въпрос по делото е дали придобитата от А.И. на 27.12.1975г. 1/8 ид.ч. от имота е придобита по давност от И.Т. чрез владение на същата като своя непрекъснато и необезпокоявано през периода от 1990г. до декември 2015г.

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.

Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.