Решение № 184 от 17.06.2022, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 293/2022
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 17.06.2022
- В сила
- 12.07.2022
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1,т.6 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1,т.6 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.1,предл.III · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.3,т.1,пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3,т.2,пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Казанлък, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20225510200293 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №43-0000379 от 29.04.2021 год., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на СТ. ХР. ХР., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3,т.2,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание- глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.139,ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.7,ал.1,т.3,б.„б“ от Наредба №11/03.07.20021г. на МРРБ.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът не се явява, но негов процесуален представител поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 27.05.2021г.- в предвидения в закона 1 преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
Директорът на РД„АА“-Стара Загора приел за безспорно установено от фактическа страна, че СТ. ХР. ХР. на 02.03.2021г. около 15.05 часа в гр.Г. е извършил обществен превоз на товари/пшеница/, видно от товарителница №D164643 от същата дата по маршрут от гр.П. до гр.Б., видно от пътен лист №0123689 с товарен автомобил Скания с рег.№А5321НН и прикачено полуремарке с рег.№А2830ЕМ с три оси и двете собственост на превозвача, като е извършил следното нарушение:
При проверка с техническо средство електронна кантарна везна ELICOM ELECTRONIC модел ЕХ 101 и сериен номер ЕХ1010027, било констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос на полуремаркето, на което разстоянието между осите е на 1,3м./измерено със сертифицирана ролетка BMI/5метра/ с фабричен номер 1346 от 24 тона/24000кг./, съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква „б“ от Наредба 11 от 2001 на МРРБ, видно от разпечатка на електронна везна от 02.03.2021г.- 15.04 часа, едно тройна ос на полуремаркето е била натоварена с 27220кг., пренатоварването е с 3220кг. Измерването било извършено в присъствието на водача, който не представил разрешение от администрацията, стопанисваща пътя.
След като взе предвид, че в с.з. не бяха представени доказателства от въззиваемата страна дали използваното от актосъставителя У. електронно техническо мобилно средство- поосова везна на щат в РД„АА“-Стара Загора, послужило за измерване на поосовото натоварване, може да измерва маса , съдът намира административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя за недоказано.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна само на това основание, настоящият съд констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати такива и същите са довели до засягане правото на защита на нарушителя. В конкретния случай е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението.
2
Актосъставителят е изготвил АУАН срещу въззивника за извършено от последния нарушение на чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП, съгласно който:
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“. Впоследствие административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.139,ал.1,т.2,предл.2 от ЗДвП, като АНО е уточнил в издаденото от него наказателно постановление, че управляваното ППС е превишавало нормата на допустимата максимална маса.
Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1,т.2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
В случая е констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос на полуремарке, на което разстоянието между осите е над 1,30 метра,от 24 тона съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква „б“ от Наредбата, е натоварена с 27220 кг., а пренатоварването е с 3220 кг. т.е. твърди се превишаване на допустимото максимално натоварване на ос на процесното ППС, т.е. административно-наказващия орган, в противоречие с констатациите на процесния АУАН и с възприетото от самия него в НП, претендира за извършено нарушение- превишаване на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, вместо констатираното деяние на превишаване на допустимото максимално натоварване на ос.
Съобразно чл.1,т.1 от Наредба №11/03.07.20021г. на МРРБ се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, наричани за кратко с „ППС“, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормите за допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата са посочени в чл.5, допустимата максимална маса на ППС за движение по 3 пътищата е отразена в чл.6 от същата Наредба, а допустимото максимално натоварване на ос за ППС е конкретизирано в чл.7 от същата наредба, т.е. касае се за три различни параметъра, които по съществото си са различни.
Чл.7,ал.1,т.3,б.„б“ от Наредбата, за който се твърди, че е нарушен, се отнася до превишаване на допустимото максимално натоварване на ос, а именно- „Сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3м.- 24т.“ Приложената от АНО санкционна норма на чл.177,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството“. Същата касае превишаване на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а не превишаване на допустимото максимално натоварване на ос, както е констатирано в НП.
Цитираните несъответствия с материалния закон представляват нарушения на нормите на чл.57,ал.1,т.6 и т.7 от ЗАНН и са самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като накърняват правото на защита на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че не е налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното постановление, поради което настоящият съд счита, че последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи като основателна.
С оглед изхода на спора и според правилата на чл.63,ал.5 от ЗАНН, АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 50(петдесет) лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №43-0000379 от 29.04. 2021 год., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на СТ. ХР. ХР., с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к. „Л.“№****, е наложено административно наказание- глоба в размер на 600(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА РД„Автомобилна администрация“-Стара Загора, кв.
„Индустриален“, да заплати на СТ. ХР. ХР., с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.
„Л.“№****, сума в размер на 50(петдесет) лева, платена от същия за упълномощаване на негов процесуален представител- адвокат К.М. от АК-Б. по АН дело №293/ 2022г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5