Определение № 3079 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3079 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.414 от ГПК във вр. с осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Постъпила е частна жалба от адв.Д. М., АК – Пловдив, против Определение № 2988/26.06.2025г. по гр.д.№ 650/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.с., в частта, с която е оставено без уважение искането на адв.Д. М. да бъде осъдено “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, да му бъде заплатено сумата в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Д. Р. Б., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. “***, по ч.гр.д.№650/2025г. по описа на РСАсеновград, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да бъде осъдено “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, да му заплати сумата в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна осъдено “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, депозира писмен отговор по частната жалба, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано.

1

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Районният съд е обосновал с Определение № 2988/26.06.2025г., че е бил изпратен препис от издадената Заповед №472/11.04.2025г. за изпълнение на длъжника, като същата му е била връчена на 23.04.2025г. Съобщението е получено лично от него и е редовно оформено. В предвидения от закона срок е подадено от възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи сумите. Съобщението до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, е получено на 20.05.2025г. и е редовно оформено. Крайният момент за предявяване на установителния иск по чл.415 от ГПК е датата 20.06.2025г. По делото не са били представени доказателства, че това е направено, поради което и на осн. чл.415, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. С Определение № 2988/26.06.2025г. е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение №472/11.04.2025г., като в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото, от пълномощника на длъжника Д. Р. Б. е била подадена Молба с вх.№ 6552/05.05.2025г., с която е направено искане заявителят, в случай на обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д № 650/2025 по описа на Районен съд Асеновград, да заплати и направените разноски в производството, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв., с ДДС. Направено е искане да бъдат приети като доказателства по делото Възражение по образец по чл.414 от ГПК, пълномощното, договор за правна защита и съдействие, Списък на разноските по чл.80 от ГПК, които са приложени към молбата.

По тази Молба с вх.№ 6552/05.05.2025г. Районен съд -Асеновград се е произнесъл също с Определение № 2988/26.06.2025г. и е аргументирал, че действително е подадено Възражение по чл.414 от ГПК, чрез пълномощник адв. Д. М. и видно е от представения договор правната защита и съдействие, че са оказани при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., тъй като доверителят му е материално затруднено лице.

Независимо от тези констатации, Районният съд е приел, че в случая няма основание за заплащане на разноски на страната, поради което не се 2 дължи адвокатско възнаграждение и в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.

Мотивирал е, че адвокатът има право на възнаграждение за труда си изготвянето на възражение и подаването, като това съставлява процесуално действие, извършено от представител, но то се дължи от представляваната страна. Районният съд посочва, че случаите, в които насрещната страна носи отговорността за направените в производството разноски са изрично предвидени в закона, като хипотезата на подаване на възражение и последващо обезсилване на заповедта за изпълнение не попада сред тях.

Актът, с който приключва заповедното производство е издаване на заповед за изпълнение и законодателят е регламентирал присъждането на разноски към този етап от развитието му. Определението, с което заповедта се обезсилва не разрешава спора по същество, а е следствие от неизпълнение на процесуално задължение на заявителя. Районният съд се позовава на разясненията, дадени в т. 12 от тълкувателно решение. В него е прието, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Макар изрично да не е посочена хипотезата на обезсилване на заповедта, то от изложеното е станало ясно, че отговорността за разноски се разпределя съобразно разрешаване на спора по същество, каквото в случая не е налице. В същото тълкувателно решение е прието още, че компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл.81 от ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт – заповед за изпълнение.

С подадената частна жалба от адв.Д. М. са направени възражения, че по отношение на възнаграждението в заповедното производство, приложима за процесната хипотеза е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че в производства за издаване на заповед за изпълнение 3 възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/2004г. е посочена като основа на изчисляването на хонорара в заповедното дело да се ползва половината от материалния интерес, но за самото изчисляване се прилага реда по ал 2. В тази връзка, поддържа, че се ползва същата схема която е по ал. 2, но основата /материалния интерес по смисъла на ал. 2/ е намалена на половина, тоест първо материалния интерес се намалява наполовина и след това се определя в коя точка на ал. 2 попада случая и се изчислява хонорара. Поддържа също, че към адвокатското възнаграждение следва да се определи и дължимият ДДС. Позовава се на съдебна на ВКС, затова, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва и ДДС. Това е така, защото съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение.

Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е частично основателна. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. В заповедното производство процесуалните действия на длъжника са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК.

Възражението по чл.414 от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно длъжникът само да възрази срещу заповедта за изпълнение. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК. В конкретния случай, налице е подадено възражение по чл.414 пр.1 от ГПК, като е ирелевантно направеното обосноваване от 4 длъжника.

Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на §1 от ДР на Наредбата, тоест по аналогия. Аналогична хипотеза на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението следва да се определи на осн. чл. 6 т. 2 от Наредбата, а не и на осн. чл. 7, тоест в размер на 60 лв., ведно с дължимия ДДС в размер на 12 лв., или общо 72 лв.

В тази насока е Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнал до същия правен извод.

По отношение на производствата по издаване на заповед за изпълнение в заповедно производство са приложими нормите на чл.7 ал.7 пр.3 във вр. с ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, тоест определяне по правилата на ал.2 на базата на половината от претендираните стойности /материален интерес/. Ето защо, не е налице основание за съпоставянето им с начина на определянето на размера на възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, при който материалният интерес е ирелевантен.

Обжалваното определение ще следва да се отмени за разликата до 72 лв., а в останалата част за разликата над 72 лв. до 300 лв. подлежи на потвърждаване като законосъобразно.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 2988/26.06.2025г. по гр.д.№ 650/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.с., в частта, с която оставено без уважение искането на адв.Д. М. да бъде осъдено “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, да му бъде заплатено сумата за разликата в размер на 72 лв. /с вкл.ДДС/, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Д. Р. Б., ЕГН - ********** от гр. Асеновград, ул. “***, по ч.гр.д.№650/2025г. по описа на РС-Асеновград, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв., 5 като вместо това постановява Осъжда “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, да заплати на адв.Д.

М., АК - Пловдив, служебен адрес – гр.Пловдив, ****, сумата 72 лв. /с вкл.ДДС/, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Д. Р. Б., ЕГН - ********** от гр. Асеновград, ул. “***, по ч.гр.д.№650/2025г. по описа на РС-Асеновград, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В останалата част Потвърждава Определение № 2988/26.06.2025г. по гр.д.№ 650/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.с., за разликата над 72 лв. до размера на 300 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6