Решение № 5581 от 24.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5581 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100104481 по описа за 2024 година

Предявени са искове от А. А. И. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 и чл. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми:

1. 5 760 лв. - суми заплатени по договори за процесуално представителство, представляващи имуществени вреди.

2. 41 240 лв. – неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 22.10.2009г. /датата на образуване на наказателното производство/ , като последица от незаконно повдигнато обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 201 НК, от НК, по ДП № 196/2010 г. по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № 209/2017 г. /стар пр. пр. 45174/2009 г./, което е прекратено с постановление на СРП от 05.02.2019 г., поради несъставомерност;

Ищцата А. А. И. сочи в исковата молба, че претенцията й за вреди е в резултат на образувана пр. пр. № 45174/2009 г. по описа на СРС, с нов номер НСН 209/2017 г. и ДП № 196/2010 г. по описа на ГДНП-МВР и следващите я съдебни производства.

Поддържа, че постановлението на СРП за прекратяване на досъдебното производство е получено от нея на 14.02.2019 г. и то е влязло след изтичане на седмодневния срок за обжалването му, което е 21.02.2019 г.

Ищцата сочи, че срещу нея са отделени 5 досъдебни производства от съществуващо досъдебно производство от прокурор при СРП, във връзка с дейността на Централното звено за финансиране и договаряне към МФ, като в настоящето дело претендира обезщетение за посоченото по-горе ДП № 196/2010г. Счита, че каскадното образуване от един прокурор на множество досъдебни производства, отделени едно от друго, дава възможност за нарушаване на принципа на законност и прозрачност.

Ищцата сочи, че с Постановление от 12.04.2013 г. на разследващ полицай от ГДНПМВР е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 201 от НК /за което се предвижда ефективно наказание ЛС от 3 до 15 години/ на 17.04.2027 г., като е й е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Счита, че повторното предявяване на материалите на 20.08.2013 г. за тормоз. Сочи, че 4 години – 2010 г. – 2013 г., се е разследвало за да се установи дали е извършила престъпление, което е неоправдано дълго време, като СРП е внесла обвинителен акт на 09.12.2013 г.

1

Ищцата сочи, че делото е приключило на 29.11.2016 г. с произнесена осъдителна присъда, за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 201 от НК – с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал.1 е отложено изтърпяването с изпитателен срок от 3 години. Ищцата сочи, че тази присъда представлява за нея тежък удар по вярата й в правосъдието и е причинила огромен стрес, защото обвинението попада в приложното поле на ЗПКОНПИ.

Присъдата по наказателно дело № 21635/2013 г. на СРС, НО, 95 състав е обжалвана пред СГС, който с решение от 16.10.2017 г. по ВНОХД № 3401/2019г., е отменил осъдителната присъда и делото е върнато на СРП.

След като делото е върнато на СРП, на 24.11.2017 г. отново е била привлечена като обвиняема, за престъпление по чл. 201 НК. Образувано е НОХД № 20212/2018г. по описа на СРС, НО, 96 състава. На 17.10.2018 г. делото е отново прекратено и върнато на СРП. Сочи, че през 2019 г. СРП е издала постановление, с което е прекратил досъдебното производство.

Претендираните имуществени вреди, представляват разходи за хонорари на адвокати, както и за неуказване, че може да търси обезщетение.

Ищцата поддържа, че е изпитвала срам пред родителите и семейството си, както и пред роднини, защото е била публично опозорена за деяния, които не е извършила. Баща й отказал да се вижда с нея и спрял да й говори. Всички в родния й град Смолян за знаели да съдебните дела, водени срещу нея, като е отбягвала срещи и празници. В бизнеса партньори и колеги са се отдръпнали от нея. Сочи, че и до днес в интернет, когато се напише нейното име, излизат снимки с публикация за ареста и по досъдебното производство от 2009 г. Търпи агресивно поведение от съседи, като и се подхвърля, че е обрала еврофондове. Сочи, че в личния й живот е било невъзможно да има романтична връзка, защото е била дълбока стресирана, тревожна и отчаяна. Сочи, че когато и е повдигнато обвинение е била на 42 г., като в следващите 9 години поради големия стрес, не е имала възможността да стане майка.

Наложената мярка подписка е продължила от 13.04.2013 г. до 14.11.2017г. Всяко привличане като обвиняемо и всяко заседание, ищцата чувствала като унизително наказание.

Ответникът ПРБ в отговора по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, като релевира възражение за погА.ването й поради давност. Поддържа, че съгласно указанията дадени в т. 4 от ТР 2/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, по иска за вреди от незаконно обвинение общата давност е 5 годишна, а началото е датата, на която постановен актът, установяващ незаконността на обвинението. Релевира възражение за давност и по отношение на претенцията за лихва. Счета претенцията за неимуществени вреди за недоказана, като сочи че по отношение на нея е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не кореспондира на търпените вреди.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от постановление на прокурор от СРП от 05.12.2019 г. по ДП № 196/2010 г. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр. пр. НСН 209/2017 г. /стар пр. пр. 45174/2009 г./ по описа на СРП, е прието че не са налице доказателства за съставомерно извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 201 НК, по чл. 201 НК и чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 НК или друго престъпление, поради което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено прекратяване на наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство.

Видно от разпореждане от 24.08.2018 г. по НОХД № 13512/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 17.10.2018 г. от 13,00 ч.

По делото е представен обвинителен акт на СРП по процесното досъдебно производство по обвинение по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК срещу А. А. И. от 08.08.2018 г.

2

С постановление от 13.11.2017 г. на прокурор при СРП по процесното досъдебно производство е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо А. А. И..

С постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2018 г. на РП по ДП № 196/2010 г., А. И. е привлечена за обвиняема за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 22.01.2018 г. по НОХД № 20212/2017 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 28.02.2018 г. от 15,45 ч. Представен е обвинителен акт от 29.11.2017 г. на СРП по процесното досъдебно производство срещу А. А. за престъпление по чл. 201 НК, както и постановление за привличане на обвиняем он 24.11.2017 г.

С окончателно решение от 16.10.2019 г. постановено по ВНОХД № 3402/2017 г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав, е отменена изцяло присъда от 29.11.2016 г. по НОХД № 21635/2013 г. по описа на СРС, НО, 95 състав и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, отразени в мотивната част на решението.

С присъда от 29.11.2016 г., постановена по НОХД № 21635/2013 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, е призната А. А. И., за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2 вр. чл. 201 НК 1 /присвояване на средства в качеството й на длъжностно лице – управител на фондация „Фар“ при изпълнение на проекти/, като същата е условно осъдена на лишаване от свобода за срок от 1 година. представени са обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото и по това съдебно производство, както и постановлението за привличане на обвиняем и призовки. ищецът не е осъждан.

Свидетелят В.Д.А. сочи, че познава ищцата от 1987 г. Знае за много дела, водени срещу нея, които са били във връзка с някакви спечелени проекти. След това е започнала да губи възможности, обърнал се е начина й на живот, скарала се с техните. Постепенно е станала стресирана, комшиите са я гледали накриво. Напълняла е доста килограми и съответно са изгубили интереси към нея. През 2014 г. – 2015 г. съвсем се е затворила и е спряла да контактува със свидетеля.

Свидетелят Р.В.К. сочи, че през 2008 г. са и повдигнали първото обвинение, имала е пет висящи дела. Бил й е адвокат, а по-късно колегите му от кантората Д. са поели защитата й. След привличането й като обвиняема ищцата е рухнала. Всички са я познавали като честен човек, като делата са я извадили от равновесие. В пресата е сочена като „каката“, защото нейната сестра е била директор на отдел във връзка с европарите. Поместени са снимки и статии в пресата. Претърпяла е тежки моменти и в личен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: привличане като обвиняем на ищеца за извършване на престъпление; прекратяване на образуваното наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинноследствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени 3 вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по 202, ал. 2, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 201 НК, което е е прекратено от Прокуратурата поради несъставомерност. Следва да се отбележи, че от съдържанието на чл. 243, ал. 10 и чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК е изводимо, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй като може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, още повече, че същият съгласно чл. 412, ал. 2 от НПК, не е предвиден между актовете, които влизат в сила. Ето защо и стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда, като от датата на прекратяването се дължи и законна лихва за забава (в този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV Г.О. на ВКС).

Обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел.

Съдът взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (девет години), взетите мярка за неотклонение „подписка“, както и обстоятелството, че е постановена осъдителна присъда, впоследствие отменена от въззивната инстанция. Следва да се отчита и факта, че в същия период срещу ищцата са водени няколко наказателни производства, както сочи самата ищца в исковата молба.