Решение № 1371 от 15.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20203110109924 по описа за 2020 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „* и „* с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца:

1/ сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължимо от ответниците обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да сключи договор за кредит за тази сума, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължимо от ответниците обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни емоции /страдания, притеснения, емоционален дискомфорт, напрежение, унижение и накърняване на човешкото достойнство/ от това, че не може да получи средства по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната си постройка, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът В. Б. ИВ. твърди, че през септември 2019 г. се обърнал към няколко банки да му отпуснат кредит за ремонт на покрива на къщата му и му е било поискано да представи справка от Централния регистър на БНБ относно текущото състояние 1 на кредитите, които е получил. Сочи, че му е отговорено от БНБ, но е установил, че е налице некоректно подадена информация от страна на ответниците относно кредитната му задлъжнялост, която не отговаряла на обективната действителност. Излага, че не са отразени коректно паричните му задължения спрямо *по кредит № 666345-403-1-1312 и * по кредит № EOSDP00000001421350. Твърди, че с Решение № 3118 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 17095/2018 г. на ВРС е отхвърлен изцяло предявения от *иск по чл. 422 ГПК срещу него, с който е искано да бъде признато за установено, че дължи суми, произтичащи от сключен Договор за банков кредит от 30.01.2008 г. Сочи, че през 2013 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя *, като впоследствие е прехвърлено вземането с договор за цесия на * към 14.12.2017 г. Счита, че претендираните суми по изпълнителния лист са за вземания, които са погасени по давност, тъй като в законоустановения срок не са предприети действия от съдебния изпълнител по събирането им, което е констатирано с прекратяването на изпълнителното дело № 61/2018 г. на ЧСИ *а с взискател * с влязло в законна сила постановление от 21.05.2019 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че въпреки погасяване на вземанията по давност ответниците не са отразили в Централния кредитен регистър, че не дължи сумите, поради което е отправил писмени молби до двете дружества. Излага, че в седмодневен срок не получил отговор от ответниците и от тях не са предприети действия по коректно отразяване на задълженията му в регистъра. Сочи, че с това си бездействие ответниците му нанасят имуществени и неимуществени вреди, защото не може да се възползва от правото си да получи средства по договор за кредит, с които да ремонтира покрива на къщата си. Твърди, че е поискал съдействие от БНБ, която е изпратила писма до финансовите институции да изпълнят задълженията си, като в срок е получил отговор от *, че няма да изпълни заличаването, защото не са налице основания за подаване на коригираща информация за посочените кредитни задължения. Счита, че ответниците са нарушили разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл.

10 от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър. В тази връзка твърди, че ответниците са солидарно задължени да репарират претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, поради виновното бездействие на служителите им. Моли съда за уважаване на исковете му.

Ответникът „* ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между *и ищеца е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателят му е отпусната парична сума, но същият не е погасявал задълженията си редовно. Впоследствие на 14.02.2017 г. между *и него е сключен договор за цесия за вземанията, произтичащи от договора за кредит, за което длъжникът е уведомен. Сочи, че ищецът се позовава на решение по гр.д. № 17095/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен иска на *срещу него, но не е съобразил, че в решението е признато за установено, че договор за кредит е сключен, сумата по него е усвоена и същият е в неизпълнение, като единствената причина за отхвърляне на иска е това, че съдът е приел, че материално легитимиран да предяви иска е *, а не *, но не е налице произнасяне относно настъпване на погасителна давност. Излага, че тъй като вземането съществува, не е изпълнено и не е погасено по давност, то и не е налице основание за коригиране на информацията в ЦКР. Твърди, че дори да се приеме, че вземането е погасено по давност, пак не е налице основание за коригиране, защото кредитът не е окончателно погасен и няма съдебен акт, с който да се установява този факт. По отношение на предявените искове за вреди счита, че не е налице противоправно поведение от страна на негови служители, защото са спазени разпоредбите на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър.

Сочи още, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди, защото ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията му, че му е отказано отпускането на кредит от други банки, както и че причината за това е именно отразяването в ЦКР. В заключение счита, че не е доказан и размера на претърпените вреди, който да обосновава претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът „Р* ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете 2 като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между *и ищеца е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателят му е отпусната парична сума, но същият не е погасявал задълженията си редовно. Впоследствие на 14.02.2017 г. между *и * е сключен договор за цесия за вземанията, произтичащи от договора за кредит, за което длъжникът е уведомен. Сочи, че след извършеното прехвърляне той не подава информация за процесното вземане в регистъра, поради което и искът срещу него е недопустим поради липса на правен интерес. Излага, че няма как двете институции да подават информация за един и същи кредит едновременно. Сочи, че след прехвърлянето на вземането банката няма претенции спрямо ищеца, а е действала в качеството на процесуален субституент в производството по гр.д № 17095/2018 г. на ВРС. Твърди, че спрямо него няма как да бъде реализирана отговорност за вреди, а обезщетение за такива може да се претендира само спрямо настоящия кредитор. Въпреки това счита, че дори и спрямо * не е налице основание за претендиране на обезщетение, защото не е налице правонарушение и са спазени изискванията на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър. Сочи още, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените от ищеца вреди, защото ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията му, че му е отказано отпускането на кредит от други банки, както и че причината за това е именно отразяването в ЦКР. В заключение счита, че не е доказан и размера на претърпените вреди, който да обосновава претендираното обезщетение. Моли за прекратяване на производството спрямо него, евентуално за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът „* не изпраща представител. С писмена молба поддържа отговора.

В съдебно заседание ответникът „Р*ЕАД поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.01.2008 г. между В. Б. ИВ. и „*) ЕАД е сключен договор за кредит, вземанията по който са прехвърлени на „*“ ЕООД с Договор за цесия от 14.12.2017 г.

Между „*) ЕАД и В. Б. ИВ. е проведено исково производство, което е приключило с Решение № 3118 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 17095/2018 г. на ВРС и е отхвърлен изцяло предявения от *иск по чл. 422 ГПК срещу В. Б. ИВ. да бъде признато за установено, че дължи суми произтичащи от сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По делото са представени доказателства, че ищецът на 25.10.2019 г. ищецът е подал възражение до ответника „*ЕАД относно подадената от последния информация до кредитния регистър.

По делото са представени доказателства за изпратени от Българска народна банка писма до ответниците за извършване на проверка дали правилно са подали информация до Кредитния регистър.

Представено е Постановление от ЧСИ № 807 * от 21.05.2019 г. за прекратяване на изпълнително производство по изп.д.№ 20158070401916, образувано от „*“ ЕООД срещу В.

Б. ИВ..

Представено е писмо от „*“ ЕООД до срещу В. Б. ИВ. и БНБ, че не са налице 3 основания за коригиране на подадената информация до кредитния регистър.

Представени са доказателства за наличието на друго задължение на В. Б. ИВ. към „* ЕАД по договор за кредит от 01.02.2008 г., за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано и изпълнително дело.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявените са от ищеца кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от техни служители, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже възлагане на работа от ответниците на техните служители (не се оспорва); противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че е било налице основание за извършване на корекция на отразените обстоятелства в Централния кредитен регистър); настъпилите за ищеца вреди по основание и размер; причинна връзка между бездействието и настъпилите вреди.

Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в тежест на ответниците е било (в случай, че ищецът докаже останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане) да оборят презумпцията за вина, като установят, че бездействията на служителите не са извършени виновно.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Фактическият състав за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва: възлагане на работа, противоправност, вреди и причинна връзка. Отговорността на работодателя е обективна, но същият може да обори презумпцията за вина като докаже, че този, на когото е възложил работата, не е действал виновно. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно елементите на фактическия състав.