Решение № 4100 от 15.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. Пловдив, 15.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330106576 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Р. М. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 05.04.2019 г. – 04.06.2021 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 722,61 лв. за собствен обект, находящ се в ..... За потребените количества били издадени фактури.

При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 61,76 лева за периода 30.06.2019 г. – 31.05.2021 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на изм. устройства.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5310/16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9616/21 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – качеството на потребител; реалното предоставяне на услуги и тяхното потребление в заявеното количество; начина на начисляване на сумите; представените картнети за извършени отчети, в които липсвали подписи на ответника или негов представител; релевира 1 възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № **********/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ....., както и, че през този период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възражението за давност, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 2 канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Правото на собственост за ответника на процесния имот се установява от приетия по делото нотариален акт за ПП на НИ от 27.06.2012 г. /л.7/, който не е оспорен /така и копие от КК с данни от КРНИ на СОС, издадена от СГКК – гр.

Пловдив – л.8 и съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства/. Същият фигурира в базата данни на ищцовото дружество като потребител с № **********. Ето защо се доказва по категоричен начин качеството „потребител”, според норм. уредба, като ответникът е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Възраженията в ОИМ не се споделят.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са отчитани и начислявани количества само след реални отчети, като срещу част от показанията са налице подписи.

Според показанията на св. Й. /и./, когато посещавала имота за отчет, била допускана, отчела два работещи водомера, като вписала съответните показания. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

Не могат да бъдат споделени възраженията в ОИМ, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител са допускали 3 инкасатора и са поставяли подписи срещу данните. Няма основание да се приеме и с оглед свидетелските показания, че подписите не са поставяни от потребителя или негов представител. В карнетите е посочено за коя година се отнасят същите при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са регулярни посещения, като са вписвани реални показания на изразходваната вода. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

Не на последно място следва да се подчертае фактът, че по данни на ССЕ, ответникът е извършвал плащания /но за задължения извън процесните, с изкл. на едно, което е взето предвид от ВЛ при изчисленията/. Само по себе си плащането е обстоятелство, което следва да бъде съобразено и като признание както за наличието на непогасен дълг, така и за реално потребление на услуги, предоставени от ищеца, които подлежат на погасяване.

Ето защо, съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. От разпита на свидетеля, както и от представените писмени доказателства, се установява, че работещи и годни уреди са били поставени, след което и реалните данни снемани от отчетите им. Няма основание да се отрече дължимостта на суми за реално потребени услуги по въведените в ОИМ възражения. Всички предпоставки за отговорността на ответника са установени. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а след като ги потреби – да ги плати. За исковия период са дължими суми, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и при взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание.

По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са след реални отчети. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Възраженията в ОИМ, макар принципно резонни, логични и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния 4 период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Плащане не се доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за исковия период. За пълнота - посочената частично платена сума по първата процесна фактура от 6,26 лева е съобразена както от ищеца при предявяване на претенциите, така и от ВЛ, като видно от заключението – след приспадането й, задълженията възлизат именно на търсените размери като главници и лихви. Исковият период по фактури вкл. последните две /за 2,24 лв. и 15,66 лв./, които са описани от ВЛ, обхваща пълните задължения за 722,61 лева, като същите следва да бъдат взети предвид, т.к. изискуемостта им е настъпила в хода на процеса, преди прикл. на съд. дирене, като факт, имащ значение за спорното право /чл. 235, ал. 3 ГПК/ - за тях не се претендира и не е начислено обезщетение за забава /ССЕ/.