Определение № 1921 от 19.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1921 гр. Бургас, 19.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20222100501013 по описа за 2022 година

Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Десислав Михайлов като пълномощник на ИВ. Т. Г. от гр.Созопол, против определение № 2713 от 18.05.2022г., постановено по гр.д.№ 7683/2021г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като районният съд не е съобразил представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и списъка на разноските, приложени към писменото становище на страната, поради което е изведен неправилен извод, че няма представен документ, в който да е уговорено представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Развити са подробни съображения.

Моли определението да бъде отменено и вместо това решението в частта за разноските да бъде изменено, а на адв.Михайлов да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство в размер на платената държавна такса- 15 лв.

Ответникът по жалбата- „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК 202806978, представлявано от управителя Цветан Кръстев не е представил отговор, въпреки, че е надлежно уведомен за тази възможност.

Частната жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. 248, ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решението си под №542 от 24.03.2022г., постановено по гр.д.№7683/21г. на РС1 Бургас, поправено с решение №1009 от 18.05.2022г., постановено по същото дело, РСБургас е уважил изцяло предявените от ИВ. Т. Г., черз пълномощника му адв. Д.М. искове за установяване нищожността на две клаузи- чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договор за „А1 карта“ от 8.11.2019г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ИВ. Т. Г., поради противоречие със закона за потребителския кредит. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 50 лв., включващи заплатената държавна такса.

В срока за обжалване на решението- на 7.04.2022г., е постъпила молба от адв.

Михайлов, с която е направено и искане за изменението му в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 600 лв., или по 300 лв. за всеки от предявените искове за нищожност на отделни клаузи от договора.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която не е представила отговор.

С обжалваното определение районният съд е приел, че от представеното по делото пълномощно на л.6 от делото се установява, че между страните е е налична уговорка за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА , а такава не може да се презюмира, поради което е счел молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

Безспорно е, че в посоченото от районният съд адвокатско пълномощно на л.6 от делото на РС, приложено към исковата молба, не се съдържат каквито и да било клаузи, касаещи заплащането на правната помощ, която адв. М. се е задължил да осъществи от името и за сметка на ищеца И.Г.- изготвяне и представяне на искова молба за прогласяване нищожността на клаузите на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договор за кредит „А1 карта“ от 8.11.2019г., да го представлява пред районния съд и всеки друг съд в страната, да изготвя и подава всякакви искови молби, заявления и др. подробно описани документи, както и да получава удостоверения, справки, решения и др. документи, да изготвя жалби, молби и т.н., да получава дължащите се на ищеца съдебни разноски и такси, както и да заплаща от името на клиента всякакви такси и суми, свързани с гореописаните правомощия.

Районният съд не е съобразил, че на 17.02.2022г. , преди първото по делото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощникът си адв. М. е депозирал писмено становище по хода на делото и по съществото на спора. Към това становище са приложени договор за правна защита и съдействие- л.40, както и списък на разноските – л.38. Предметът на договора включва оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба за прогласяване нищожността на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договора за кредит „А1 карта“, както и процесуално представителство и защита в тази връзка. В него изрично е посочено, че процесуалното представителство и защита са безплатни на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказване на правна помощ на материално затруднено лице. Посочено е още, че е договорено възнаграждение във връзка с всеки от исковете за нищожност /на отделните клаузи/.

В случая, исковете на ищеца са уважени изцяло. Искането за присъждане на разноски е направено още с исковата молба. Доказателствата за уговарянето на възнаграждението на 2 основание чл.38, ал.2 от ЗА са приложени по делото в първото по делото съдебно заседание.

Налага се извод, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от ответника в полза на адв.М.. Следователно молбата почл.248 ГПК е основателна.

Предвид изложеното, обжалваното определение на БРС следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново, с което на основание чл.78, ал.1 ГПК, за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, ответникът следва да заплати на адв. М. възнаграждение в размер на 600 лв., определено съобразно чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.

Ответникът следва да заплати на жалбоподателя и разноските за настоящото производство в размер на платената държавна такса от 15 лв.

На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2713 от 18.05.2022г. по гр.д.№7683 по описа за 2021г. на Бургаския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №542 от 24.03.2022г., постановено по гр.д.№7683/21г. на РСБургас, поправено с решение №1009 от 18.05.2022г., постановено по същото дело, В ЧАСТТА за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК 202806978 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Десислав Веселинов Михайлов от АК- Пловдив, с ЕГН:**********, с адрес гр.Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА на ИВ. Т. Г. ЕГН:

********** от гр.Созопол, ул. „Феникс“ №7 по гр.д.№ 7683/2021г. по описа на РС- Бургас.

ОСЪЖДА „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК 202806978 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Т. Г. ЕГН:

********** от гр.***, сумата от 15 лв., представляваща разноски- държавна такса по ч.гр.д.

№1013 по описа на ОС- Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3