Решение № 4071 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4071 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110106882 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу А. В. Д. установителен иск по чл.

71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба с вх. № 302433/ 16.09.2025г., ищецът Т.

Д. П. твърди, че ответницата в качеството на председател на Комисия за защита от дискриминация отказва да направи проверка по молба с вх. № 44-003404/28.09.2023 г., отказва да наложи дисциплинарни наказания, ако се установи нередност или да даде предложения за налагане на наказания, отказва да отговори на молбата му и прикрива нарушенията на колегите си. Сочи, че бил сигналоподател по преписка 235/22, а ответници били служители на Община ***********. На 21.09.2023 г. било насрочено открито заседание, но двама от комисарите К. и Х. не се явили. Според ищеца те саботирали делото, защото преди години той ги бил съдил. Подал молба до ответницата в настоящото производство да извърши проверка защо двамата комисари не са се явили, но тя 5 месеца не се произнасяла по молбата и прикривала колегите си. Твърди, че ответницата има лошо отношение към ищеца и иска да му отмъсти, като с деянията си А. В. Д. упражнява тормоз върху Т. Д. П.. С непредприемането на конкретни действия по сигнала ответницата накърнила достойнството на ищеца, създала враждебна, унизителна и обидна среда и искала да му демонстрира на ищеца, че е над закона. Твърди се, че периодът на осъществявания от ответницата тормоз по отношение на ищеца е от 28.03.2023 г., когато бил подал процесния сигнал до подаването на исковата молба. Сочи, че признаците, въз основа на които е дискриминиран, са обществено положение и лично положение на молител, а личното му положение е свързано с неговата разпознаваемост като лице с висока гражданска активност.

1

Моли съда да постанови решение, с което да установи извършеното от ответницата нарушение, представляващо дискриминация.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната стрА.

А. В. Д., в който възразява срещу редовността, допустимостта и основателността на претенцията. Ответницата твърди, че ищецът не е в сравнимо-сходно положение с други лица. Оспорва да е налице фактически състав на тормоз по ЗЗДискр, доколкото липсват каквито и да било действия от нейна стрА., които могат да се квалифицират по този начин.

Възразява, че ищецът не излага твърдения по нито един от елементите на фактическия състав на тормоза, нито сочи доказателства за установяването на тези елементи. Оспорва доводите на ответника относно наличие на дискриминационно отношение, счита, че същият упражнява недобросъвестно правата си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предвид възраженията на ответника за недопустимост на настоящото производство и задължението на съда служебно да следи за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на предявения иск. Исковата претенция е насочена срещу ответната стрА. в качеството на председател на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/. В хипотезите, при които се касае до дискриминационното поведение на представител на юридическо лице – работодател, извършено при или по повод дейността на юридическото лице, искът по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр може да бъде предявен както срещу физическото лице, представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и срещу юридическото лице работодател. /в този смисъл Решение № 73 от 12.06.2013г. по гр. д. № 311/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. № 5663/2013г. на ВКС, IV г.о./. От своя стрА., наличието на причинна връзка между защитения признак и неравното третиране касае основателността на предявения иск, по който въпрос съдът дължи произнасяне с крайния си акт. От съществено значение е да се отбележи, че по допустимостта е налице произнасяне на въззивния съд с Определение № 17684/ 05.11.2024г. по ч.гр.д. № 12195/2024г. по описа на СГС, което на основание чл. 278, ал. 3 ГПК е задължително за настоящия състав. Поради изложените съображения, исковата претенция се явява допустима, а повдигнатият с нея правен спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 71, ал.

1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици – а именно че по отношение на него ответницата е извършила пряка или непряка дискриминация, основА. на лично или обществено положение. Съобразно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗЗДискр в тежест на ответната 2 стрА. е да установи, че принципът на равно третиране не е нарушен.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр е въведена забрА. за дискриминация, основА. на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия, вяра, образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е стрА.. От своя стрА., дискриминацията може да бъде пряка, когато е налице по-неблагоприятно третиране на лице на основата на цитираните белези, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – арг. от чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В случаите, при които лица, носители на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или лица, непритежаващи такъв признак, съвместно с първите търпят по-неблагоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, е налице непряка дискриминация.

Квалифицирането на дадено поведение като дискриминация предполага не само понеблагоприятно третиране, а неблагоприятното третиране да се дължи на признак, посочен в цитирА.та правна норма, като се извършва сравнение между начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. От значение за установяването на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този смисъл Решение № 231 от 31.03.2010г. по гр. д. № 204/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 62 от 19.06.2014г. по гр. д. № 3920/20133г. на ВКС, IV г.о./.

В настоящата хипотеза не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства е видно, че по сигнал на Т. П. срещу трето за производството лице – Н. П., е образувА. преписка № 235/2022 по описа на Комисия за защита от дискриминация. На 21.09.2023г. е проведено открито заседание, на което поради отсъствието на двама от членовете на заседателния състав – Б. Х. и П. К., не е даден ход по същество, а е закрито и отложено за следваща дата. Установява се, че във връзка с така отложеното заседание ищецът е депозирал молба до председателя на КЗД, съдържащо искане да бъде извършена проверка за отсъствието на двамата членове. Не се спори и досежно обстоятелството, че така изискА.та проверка не е предприета от ответницата в качеството на председател на КЗД в рамките на 5-месечен срок, считано от 28.09.2023г.

Исковата претенция се основава на фактически твърдения за неравноправно третиране на основата на личното и общественото положение на ищеца. По отношение и на двата признака липсва легална дефиниция. Съдебната практика възприема, че „личното положение“ е значим, обективен, същностен за личността белег, който има траен, постоянен и изграждащ личността характер, а не е свързан с моментно състояние или отношение към някого, или нещо, т.е. приема се, че тези характеристики са вродени или вътрешно присъщи.

3

Този белег може да включва различни характеристики на личността, които отличават един човек или група хора от остА.лите - местоживеене, ръст, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, майчин език и т.н. От своя стрА., признакът „обществено положение“ включва професията на лицето, неговата месторабота, заемА.та позиция и други, свързани с неговото социално поведение и функции. В разглеждА.та хипотеза не е спорно между страните, че Т.

П. е лице със заявена гражданска позиция, което е подало множество сигнали, молби и искания до Комисията за защита от дискриминация. Това обстоятелство се подкрепя и от представената по делото Докладна записка от 21.09.2020 г., с която ответницата се самоотвежда от разглеждането на друга преписка със същия жалбоподател при мотиви, че ищецът е инициирал множество дела срещу членове на комисията, което е индиция за липса на доверие в институцията и в нейната безпристрастност .

Гражданската активност на ищеца не може да бъде приета за иманентно присъщ му белег, сравним по значение с остА.лите защитени признаци, които обективно характеризират дадена личност като такава, за да изпълнят съдържанието на понятието „лично положение“.

Депозирането на жалби с оглед защитата на права и законни интереси пред един и същи държавен орган не представлява и белег към защитения признак „обществено положение“ /в този смисъл Решение № 4992 от 31.07.2025г. по в.гр. д. № 10200/2024г. на СГС, Решение № 1770 от 24.03.2025г. по в.гр.д. № 1824/2024г. на СГС, Решение № 2535 от 18.05.2023г. по в.гр.д. № 5262/2022г. на СГС/. Липсата на посочен и установен конкретен белег, присъщ на ищцовата стрА., който да го диференцира от остА.лите лица по повод твърдяното поведение и който да може да бъде подведен под някой от описаните в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признаци, обосновава неоснователност на твърденията за неравно третиране и тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр.

Настоящият състав намира, че в хода на настоящото производство ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване и факта, че е бил третиран различно от другите лица при сравними сходни обстоятелства – не са налице данни, които да предполагат, че в сравнение с други лица, които инициират дела или проверки срещу членове на комисията, ищецът не е бил третиран по сходен начин, като ответницата незаконосъобразно не е осъществила искА.та проверка, заедно с последващите действия по реализиране дисциплинарната отговорност на третите лица.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че не се установява ответницата да не е предприела действия по изпълнение на служебните задължения. Съобразно чл. 40, ал.

1 ЗЗДискр КЗД е специализиран държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация, състоящ се от деветима членове, петима от които се избират от Народното събрание, в това число и председателя и заместник председателя, и четирима от президента.

Компетентността на председателя е регламентирА. в чл. 9 от Правилника за устройство и дейността на КЗД. От А.лиза на цитирА.та разпоредба може да се направи обоснован извод, че сред неговите правомощия не се включват действия на дисциплинарна власт спрямо членовете на комисията. Видно, от чл. 9, т. 8, подобна власт е предвидена единствено спрямо служители от администрацията, т.е. спрямо лица, които подпомагат този 4 специализиран държавен орган при осъществяване на възложените му от законодателя функции – арг. от 15, ал. 1 ЗЗДискр. За разлика от гражданските отношения, в които са разрешени действията, които не са изрично забранени от правна норма, то в държавното управление е приложим обратният принцип – а именно че властническата компетентност на държавните органи е конкретно и лимитативно очертА. в нормативните актове и същата не подлежи на разширително тълкуване. При това положение неоснователни се явяват доводите в исковата молба, че ответникът е отказал да направи проверка, респективно да инициира дисциплинарно производство срещу двамата членове, с което си бездействие прикривал техните нарушения, тъй като не съществува правна норма, която да предвижда подобно властническо правомощие. Непредприемането на тези действия от стрА. на ответницата в качеството на председател на КЗД не води до недопустим правен резултат при упражняване на дейността.