Определение № 1052 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900095 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. А. и Г. А. А., чрез адв. П. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 670/22.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2926/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, 2 граждански с-в, с което след частична отмяна на решение № 1769/23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 16454/2015 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените от С. М. А. и Г. А. А. срещу ЗК „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, действащо чрез клона си в Република България, кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ, в следните части:

1) за С. М. А. – над сума от 100000 лв. до присъдения размер от 200000 лв.

(част от общо претендираната сума от 220000 лв.) и 2) за Г. А. А. – над сумата от 100000 лв. до присъдения размер от 180000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило при ПТП на 12.09.2015 г. застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща А. Исмаил А.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 13.09.2015 г. до окончателното им 1 заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в частта, в която предявените кумулативно активно субективно и обективно съединени осъдителни искове са уважени, както следва: 1) за С. М. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг и до сумата от 5000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания и 2) за Г. А. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, респ. в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. М. А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания, над присъдената сума от 5000 лв. до пълния му предявен размер от 10000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. А.

А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, над сумата от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо в частта, в която предявените кумулативно активно субективни осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг и баща са отхвърлени над присъдените 100000 лв. (за всеки един от тях) до сумата от по 120000 лв. (за всеки един от тях) - в която част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Считат, че в останалата обжалвана част то е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (необсъждане на всички събрани по делото доказателства в своята съвкупност) въззивното решение е необосновано - при определяне на размера на застрахователното обезщетение за причинените им неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща), съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият въззивен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след внезапната загуба на техния родственик ищците ще бъдат лишени до края на живота им както от неговата морална 2 подкрепа, така и от и емоционалното общуване, като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето.

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – решението е вероятно недопустимо, като поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено процесуално нарушение?“ (твърди се противоречие както с тълкувателните разяснения по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и по т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, така и с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика с решение № 42/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г., ІV г. о. и решение № 42/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г. IV г. о.); 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт?“; 3. „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“; 4. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика?“ (по тези три въпроса се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 486/2012 г., II т. о.; решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2013 г., I т. о. и решение № 28/09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост? (твърди се противоречие с ППВС 4/1968 г.; решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 48б/2012 г., II т. о. и решение № 3

104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2013 г„ I т. о.); 6. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“ (твърди се противоречие с решение № 88/09.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011 г., II т. о.); 7. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2016 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?“ (твърди се противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о.; решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о.; решение № 23/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1154/2013 г., II т. о.; решение № 157/28.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3040/2014 г., II т. о.; решение № 94/24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г., I т. о. и решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 486/2012 г., II т. о.); 8. „Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?“; 9.

„Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви, или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди?“ и 10. „Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими и неверни обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите и обстоятелството, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост, налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни 4 съображения относно правилно приложение на принципа на справедливост?“ (по тези три въпроса се твърди противоречие с решение № 163/04.10.2016 г. на ВКС, решение на ВКС по т. д. № 3456/2015 год., I т.о. и с тълкувателните разяснения по т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). Касаторът твърди, че правният отговор на последния процесуалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежен процесуален представител, с редовно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, в която не е обжалвано от застрахователното дружество, поради което основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата при процесното ПТП смърт на техния наследодател е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на застрахователното обезщетение. При преценка на страданията на всеки един от ищците той е взел предвид, че семейството е било сплотено, а загубата е настъпила в най-активния период от живота на загиналия (на 47 г.), като всяка от ищците продължава да тъгува за изгубения близък човек. Изяснил е, че е ирелевантно обстоятелството, че към момента на смъртта на бащата неговата дъщеря е била пълнолетна и не е живеела с него в едно домакинство. Въззивният съд е съобразил и момента на настъпване на вредоносния резултат - 2015 г., към който е преценявал икономическата конюнктура. При съобразяване на тези правнорелевантни 5 обстоятелство апелативният съд е обосновал правното съждение, че към момента на настъпване на застрахователното събитие суми от по 100000 лв. като еквивалент на необратимата загуба са справедливи за възмездяване на страданията на всяка от ищците, поради което е отменил обжалваното първоинстанционно решение над тези суми – за всяка една от ищците, до присъдения размер.

Въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение, в частта, в която въззивният съд в противоречие с два основни принципа в българския граждански процес (диспозитивното начало – арг. чл.