Определение № 357 от 31.08.2020, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 357

31.08.2020 г.

Апелативен съд – Пловдив

Град

1-ви граждански състав

На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Г. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна И. Панайотова като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно гражданско дело № 20205000500422 по описа за 2020 година

С Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, се допуска обезпечение на предявените от В. С. Г. , ЕГН ********** от гр.С., ул. „А., №, вх., ет. ап. против „И. и.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул. .. № .. осъдителни искове за заплащане на сумите: 130 506,85 евро, представляваща дължима част от предоставена по договор за заем от 22.05.2012г. сума в размер на 200 000,00 евро, ведно със законна лихва от датата на исковата молба; 8 603,08 евро, представляваща уговорена в чл.12 от същия договор неустойка за забава при връщане на цялата заемна сума на падежа, ведно с уговорената възнаградителна лихва от 5% годишно, в размер на 0.005% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% за периода, за който вземането не е погасено по давност - от 10.12.2016г. до 10.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К. с адрес: гр.К., ул. .. № .., с площ от 547 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *** кв.**, парцел III-*** при граници: имоти с номера: ******************6, ведно с построените в имота:

1. сграда с идентификатор № ****.1 със застроена площ от 163 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за обществено хранене /ресторант/, със 1 застроена площ от 164.6 кв.м. и разгърната застроена площ от 321.1 кв.м.;

2. сграда с идентификатор № ****.2 със застроена площ от 21 кв.м., предназначение: сграда за обществено хранене;

3. сграда с идентификатор № ****.3 със застроена площ от 20 кв.м., предназначение: сграда за обществено хранене, които две сгради представляват лятно кафе, находящо се в УПИ III-*** кв.** по плана на гр.К.

Против Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, е постъпила частна жалба, вх.№ 16 598/22.06.2020г., подадена от „И. и.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К. ул.“Р., № .., ответник в обезпечителното производство, чрез адв.Д. А., с оплаквания за незаконосъобразност, искане за отмяна и за присъждане на разноски.

В подадения в срок писмен отговор, вх.№ 23029/12.08.2020г., от насрещната въззиваема страна, В. С. Г. , ЕГН **********, ищец и молител в обезпечителното производство, частната жалба се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл.396, ал.1 ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, ответника в обезпечителното производство, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в отговора, след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, при преценка на данните по делото, намира следното:

Производството, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№ 2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано въз основа на искова 2 молба, вх.№ 37274/12.12.2019г., подадена от ищец В. С. Г. срещу ответник „И. и.“ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с предмет парични вземания в размер на 130 506.85 евро главница и 8 603.08 евро неустойка, претендирани на договорно основание – договор за паричен заем между страните от 22.05.2012г.

С молба, вх.№ 37276/12.12.2019г., ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота на ответника и запор на дружествени дялове на ответника в посочено търговско дружество до размера на цената на исковете.

Обезпечителното искане е уважено с Определение № 2605/12.12.2019г., но под условие за внос на гаранция в размер на 25 000лв., като подадената срещу него от ответника частна жалба, вх.№ 5525/17.02.2020г. е върната с Разпореждане № 260232/27.08.2020г., нестабилизирано.

Със сега обжалваното определение е уважена подадената от ищеца втора поредна молба, вх.№ 38411/23.12.2019г. за допускане на допълнително обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника, находящ се в гр.К. с данъчна оценка 95 217.90лв.

На оплакването в жалбата и при служебната проверка не се констатира основание за недопустимост на обжалваното определение.Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, с обжалваното определение не е допуснато обезпечение на непредявени искове, конкретно не е допуснато обезпечение на искове за възнаградителна лихва, каквито действително не са били предявени, а е допуснато обезпечение на осъдителни искове за парични вземания за главница и за договорна неустойка за забавено заплащане на заемната сума, както и са неотносими към допустимостта на обжалваното определение, постановено през декември 2019г., доводите за оставянето на ИМ без движение по-късно след това през юни 2020г.

Основателно е оплакването в жалбата за немотивираност на обжалваното определение, но от това не следва автоматично извод за неговата незаконосъобразност.

Приема се, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки и са 3 липсвали пречки за допускане на поисканото от ищеца допълнително обезпечение на предявените искове със сега обжалваното определение, поради следните съображения:

Съгласно даденото нормативно тълкуване в ТРОСГТК № 6/2013/14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, за допускане на обезпечението необходимите предпоставки са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, като преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК).

В случая, с постановеното по делото Определение № 2605/12.12.2019г. е изрично прието, че предявените искове са допустими, а исковата молба, с която са предявени, е редовна.Като законосъобразни, тези изводи следва да бъдат споделени, тъй като, противно на неоснователно поддържаното в жалбата, предявените осъдителни искове са достатъчно добре индивидуализирани по основание и размер, като са посочени всички индивидуализиращи белези на претендираните парични вземания и липсва нередовност на исковата молба. Неоснователни са и доводите, че предявените искове не били вероятно основателни.Приема се - за нуждите и според стандартите на доказване в обезпечителното производство, според даденото тълкуване в ТРОСГТК № 6/2013/14.03.2014г. по т.д.№ 6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС - че предявените искове „се подкрепят“ от приложените към ИМ писмени доказателства – нотификации от онлайн банкиране, като не се налага да се определя допълнително гаранция при допускане на обезпечението. С оглед осъдителния характер на исковете, се приема да е налице обезпечителна нужда, а наложената обезпечителна мярка възбрана е напълно адекватна на обезпечителната нужда.Изцяло неподкрепени са доводите в жалбата за свръхобезпечение на исковете, а от приложения към молбата за допускане на допълнително обезпечение нотариален акт за договорна ипотека № ************. на Нотариус Д.Ж. се установява, че върху един от възбранените с предходното определение по делото недвижими имоти на ответника е била учредена договорна ипотека в полза на трето неучастващо лице - „ПИБ“ АД - за обезпечаване на договорно задължение на ответника за главница за сумата 100 000лв.и лихви, такси и разноски по 4 договора за кредит, поради което се приема, че допуснатото обезпечение в полза на ищеца – хирографарен кредитор би се намалило при евентуално насочване на принудителното изпълнение от ипотекарния кредитор върху този имот, респективно се налага допълнително обезпечение, каквото е допуснато със сега обжалваното определение..

Поради изложеното, молбата за допълнително обезпечение е основателна и следва да се уважи.

При съвпадане с крайните изводи на първостепенния съд, като законосъобразно, обжалваното определение се потвърждава.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се допуска обезпечение на предявените от В. С. Г. , ЕГН ********** от гр.С., ул. „А., №, вх., ет. ап. против „И. и.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.

.. № .. осъдителни искове за заплащане на сумите: 130 506,85 евро, представляваща дължима част от предоставена по договор за заем от 22.05.2012г. сума в размер на 200 000,00 евро, ведно със законна лихва от датата на исковата молба; 8 603,08 евро, представляваща уговорена в чл.12 от същия договор неустойка за забава при връщане на цялата заемна сума на падежа, ведно с уговорената възнаградителна лихва от 5% годишно, в размер на 0.005% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% за периода, за който вземането не е погасено по давност - от 10.12.2016г. до 10.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К. с адрес: гр.К., ул. .. № .., с площ от 547 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *** кв.**, парцел III-*** при граници: имоти с номера: ******************6, ведно с построените в имота:

5

1. сграда с идентификатор № ****.1 със застроена площ от 163 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за обществено хранене /ресторант/, със застроена площ от 164.6 кв.м. и разгърната застроена площ от 321.1 кв.м.;

2. сграда с идентификатор № ****.2 със застроена площ от 21 кв.м., предназначение: сграда за обществено хранене;

3. сграда с идентификатор № ****.3 със застроена площ от 20 кв.м., предназначение: сграда за обществено хранене, които две сгради представляват лятно кафе, находящо се в УПИ III-*** кв.** по плана на гр.К.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6