Решение № 107 от 11.03.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501079 по описа за 2025 година

С решение рег. № 155 от 15.09.2025 год. по гр. дело № 196/2024 год. С.нският районен съд е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. В.-Т. срещу Община С., че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Л., община С., като процесната част е с площ 190 кв.м. и е заключена в контура между т. 1, 2, 3, 4, 5 и 1 с червен цвят на комбинираната скица на вещото лице Людмил Маев, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Ответната община С. е осъдена да заплати на ищцата сумата 720 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищцата оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Ищцата твърди, че е собственик по наследство от И.И.В., починал на 08.08.2019 год. и С.Д. В., починала на 14.02.2021 год., на следния недвижим имот: дворно място с площ 505 кв.м., находящо се в землището на с. Л., община С., попадащо в границите на околовръстен полигон на мах. „Б.Ч.“, съставляващо имот пл. № 48 от неодобрен кадастрален план от 1990 год., при посочени граници и съседи, като праводателите й са установили владение върху 1 него по време на брака им /сключен на 22.11.1959 год./ въз основа на частен договор за покупко-продажба от 04.03.1972 год., и са придобили собствеността върху имота на основание изтекла придобивна давност. В периода 1975-1977 год. наследодателите й построили в имота масивна вилна сграда със застроена площ 35 кв.м., узаконена с Акт за узаконяване № 185/26.08.1991 год. на ОбНС-С.. Сочи още, че от 1972 год. същите вадели имота непрекъснато и необезпокоявано, облагородявали го и го поддържали, като заплащали и дължимите данъци и такси. Позовава се на придобито право на собственост от наследодателите й на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 1972 – 1982 год., като се са снабдили и с н.а. за собственост върху имота № 1, том 10, дело № 2125/1991 год. на С.нския районен съд. След смъртта на родителите й фактическата власт върху имота продължила да упражнява ищцата по делото, която е негов собственик на основание наследство и изтекла в полза на наследодателите й придобивна давност. При снабдяване със скица на процесния имот, за да го дари на сина си, ищцата разбрала, че част от имота с площ около 190 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор *** – земеделска земя на община С., заключена между т. 1, 2, 3, 4, 5 и 1 с червен цвят на приложена към исковата молба комбинирана скица № 457/13.11.2025 год. Сочи, че ответникът никога не е бил собственик на процесната площ, което обуславя и правния й интерес от предявения установителен иск за признаване правото на собственост на ищцата върху имота, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че общината е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Л. с площ 1321 кв.м. с трайно предназначение – земеделски имот – ливада. Оспорва твърдението на ищцата, че наследодателите й са придобили с частен писмен договор през 1972 год. дворно място, попадащо в границите на околовръстен строителен полигон, тъй като последният е одобрен през 1982 год. с решение № 08/09.02.1982 год. на ИК на ОНС-София. Спората част от имота – общинска собственост, не попада в одобрения полигон нито през 1982 год., нито при последващото разширение, одобрено през 1987 год. Счита ,че цитираният от ищцата частен писмен договор е нищожен и не е породил вещно-правно действие, тъй като не е сключен във формата на нотариален акт. Оспорва и твърдението на ищцата, че наследодателите й са владяли имота и са го придобили по давност. Твърдят, че имотът – общинска собственост е със земеделски характер и е бил включен в държавния поземлен фонд по силата на чл. 12 от ЗСГ и ПМС № 25/1975 год. Имотът е придобит от община С. ex lege по силата на чл. 25, ал.

1 от ЗСГ, алтернативно – по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Позовава се на забраната за придобиване по давност на недвижими имоти, съгласно чл. 29 от ЗСГ /отм./ и чл. 6 от ЗС.

Общината твърди, че е придобила по давност земеделската земя с изтичане на 10-годишния срок от влизане в сила на одобрената карта на имотите в съществуващи или възстановими стари реални граници, т.е. след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски имоти в дадена местност, като в случая КВС на с. Л. е одобрена на 27.08.1997 год. и давността е изтекла през 2007 год. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен.

2

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 1, том X, дело № 2125 от 05.07.1991 год. на СвРС, издаден по реда на чл. 483 от ГПК въз основа на обстоятелствена проверка, С.Д. В. и И.И.В. са признати за собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ 505 кв.м., находящо се в землището на с. Л. в границите на околовръстен полигон на махала „Б.Ч.“, одобрен през 1982 год., заедно с построената в него през 1977 год. масивна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ 36 кв.м., при посочени граници и съседи.

Наследодателите на ищцата С.Д. В. и И.И.В. са сключили граждански брак на 22.11.1959 год., видно от удостоверение № 574/1959 год. на ОбНС-Хасково.

Видно от удостоверения за наследници № 476 и 477/08.03.2024 год. на СО-район „Триадица“ И.И.В., починал на 08.08.2019 год., а С.Д. В. е починала на 14.02.2021 год., като ищцата по делото е тяхна дъщеря.

Според удостоверение от 09.05.2025 год. на ОбСЗ-С. за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Л. няма налични преписки за възстановяване правото на собственост, като картата на възстановена собственост е приета на 27.08.1997 год. Видно от скица № 15-414339/22.04.2024 год. имот с идентификатор № *** е с площ 1321 кв.м. и е с начин на трайно ползване –земеделска земя, като същият е записан като собственост на община С., на основание чл. 19 ЗСПЗЗ.

Съгласно показанията на св. Е.М. родителите на ищцата С. и И. притежавали имот в землището на с. Л., като след смъртта им имотът е собственост на ищцата А. В.. Същата не живее постоянно в България, но когато се прибира, посещава процесния имот в селото.

Родителите й стопанисвали имота още преди 1979 год., като свидетелката го е посещавала през 1981-82 год. същият представлява правоъгълен двор с малка постройка на един етаж, която впоследствие била надстроена. Познава семейство В. като съседи, тъй като живели в един блок в гр. София. Често им гостувала и от тях знае, че са терасирали имота, тъй като същият се намирал високо на един баир, като присъствала и на разговорите им относно надстрояването на втория етаж. Допреди да се пенсионират през 1991 год. родителите на ищцата посещавали имота всяка събота и неделя, а след това прекарвали там лятото по няколко седмици. След смъртта на родителите й ищцата също посещава имота през лятото, когато се прибира в България. Не знае някой друг да е имал претенции за собствеността върху имота. Същият бил ограден с мрежа и е с площ, по-малко от 800 кв.м.

Според показанията на св. А.Д., която живее в с. Л. от 1996 год., същата познава ищцата по делото като собственик на съседен имот в м. „Б.Ч.“. Имотът на А. е с площ около 600 кв.м., като в него е построена сграда на два етажа. Процесният имот бил закупен от семейство В. години преди придобиването на имота от свидетелката, като последната го закупила от същите лица. Имотът на А. е ограден от всички страни с мрежа. Свидетелката познава нейните родители, които от 1996 год. посещавали имота много често, предимно в 3 събота и неделя, а през лятото отсядали за повече време. След смъртта им ищцата продължила да посещава имота, но не живее в него, тъй като пребивава постоянно в чужбина. Никой друг не е оспорвал собствеността върху имота на семейство В..

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Людмил Маев от 09.07.2025 год. и изготвената комбинирана скица, процесният имот попада частично в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Л., като процесната площ от 190 кв.м. е показана между т. 1, 2, 3, 4, 5 и 1 на скицата към заключението, а останалата част от имота на ищцата попада в околовръстнния строителен полигон на махала „Б.Ч.“, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Имотът на ищцата е с обща площ 505 кв.м. Процесната площ е част от собственото на праводателите на ищцата дворно място, описано в приложения по делото нотариален акт № 1, том X, дело № 2125 от 05.07.1991 год., т.е. налице е идентичност между имотите. Площта от 190 кв.м. не попада в границите на строителния полигон на махала „Б.Ч.“, нанесен с решение № 8/09.02.1982 год., но по документ за собственост имотът попада в границите на същата махала. Според едромащабна топографска карта от 1989 год. целият поземлен имот с идентификатор ***, както и имотът на ищцата попадат в ОСП на махала „Б.Ч.“.

Имотът е в границите на строителния полигон, като още от придобиването му с приложения по делото нотариален акт е със сменено предназначение, т.е. не е със земеделски характер, а представлява дворно място с построена в него сграда. В КВС не е отразен актуалния към 1992 год. строителен полигон, съгласно ЕТК от 1989 год. Имотът на ищцата е ограден от всички страни със стара ограда, като в границите му на място е включена и процесната площ от 190 кв.м. /съгласно устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 13.08.2025 год./.

Според вещото лице оградата не е местена.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Л., местността „Б.Ч.“, като процесната част е с площ 190 кв.м. и е заключена в контура между т. 1, 2, 3, 4, 5, 1 на комбинирана скица на вещото лице Людмил Маев по приетата съдебно-техническа експертиза /Приложение № 1/.

Правният интерес от предявения иск ищцата извлича от обстоятелството, че ответната община й оспорва правото на собственост върху имота като придобит на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и на др. основания. С оглед това предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищцата е собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение, за което и издаден нотариален акт акт № 1, том X, дело № 2125 от 05.07.1991 год. на съдия при СвРС, като имотът е показан с червен контур на комбинираната скица на в.л. Маев на л. 77 по делото, а процесната част от него е с площ 190 кв.м. между т. 1, 2, 3, 4, 5, 1 на същата скица.

Констатациите в нотариалния акт се потвърждават от показанията на разпитаните по делото 4 свидетели св. М. и Д., според които родителите на ищцата С. и И. завладели процесния имот въз основа на частен договор за продажба още преди 1979 год., като го оградили от всички страни, застроили в него вилна сграда, терасирали мястото и оттогава го поддържали и пребивавали през различни периоди от време до смъртта си. След това ищцата продължила да посещава имота и да се грижи за него. Доказа се също така, че през годините никой не е оспорвал собствеността върху имота на семейство В.. Според устните обяснения на в.л.