Решение № 4190 от 13.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,13.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря Ирена

Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9590 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.04.2019 г. по гр.д. № 64613/18 г., СРС, ГО, 85 с-в ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД, П.Н. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********,***, сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикации на 13.09.2018г., на 14.09.2018г., на 17.09.2018г., и на 19.09.2018г. в сайта www.pik.bg, ведно със законната лихва върху главницата от 03.10.2018г. до окончателното й плащане, както и 1 133.00 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно –нарушен материалния закон и процесуалните правила ,както и необосновано

.Съдът приел,че всички изрази използвани в статиите,публикувани от ответника по отношение на ищеца Б. съдържат негативно мнение за него,изразено чрез употреба на изрази „написал клеветническа статия“,“приписал извършване на престъпление“.Не е установено това негативно внушение да има характеристиката на клевета по смисъла на чл.147 ал.1 НК.Съдът не мотивирал защо приема като клеветнически всеки израз.Липсва анализ на всяка една от публикациите.Не е приложена прецизно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,присъдената сума е завишена в сравнение с трайната съдебна практика.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли иска, алтернативно да се намали присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

От въззиваемата страна е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По делото е установено, че съдържащото се в ответниковите статии съдържание по отношение на ищеца ( релевираните в исковата молба конкретни твърдения, посочени изрично и в мотивите на решението) не отговаря на истината. По този начин ответникът е изнесъл невярна информация за ищеца, засегнал и правнозащитени негови права - правото на добро име, чест и достойнство, професионален авторитет. Това е така, защото информацията за ищеца е обективно позоряща с оглед конкретния случай (ищецът е журналист и невярното приписване на същия на невярни твърдения и непрофесионализъм - написване на статии с непроверена информация и позоряща трето лице - А.М., безспорно е позорящо го пред публиката и пред професионалната му общност и колеги). Това е установено по делото и този анализ е направен в решението на СРС.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя. че съдът е следвало да мотивира, освен обективната страна на позорящите ответникови изрази, така също и от субективна страна наличието на клевета по смисъла на НК.

Деликтьт по

ЗЗД не препокрива изцяло престъплението „клевета“ по

НК. Една от съществените разлики при двата института е наличието на презумпция за вина при деликта. Същата презумпция е оборима, като оборването й е следвало да бъде заявено и сторено от ответника в процеса. В противен случай тази презумпция се прилага от съда.Ответникът, чрез лицата на които е възложил работата по процесните статии, е действал виновно, след като не е проверил дали написаното от ищеца е вярно или не, а го е обявил за невярно и клеветящо .

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е изследвал поотделно всяко едно ответниково твърдение, релевирано в процеса като увреждащо ищеца.Това са три твърдения в общо четирите ответникови статии - че ищецът е изнесъл“непроверени обвинения“,че „приписва извършване на престъпление“,че е написал „клеветническа статия“ (последното се повтаря в две от статиите) по отношение на Ал.М.. Тези ответникови твърдения са разгледани в решението и съдът поотделно за всяко от трите е установил неистинност. Доколкото за статиите на ищеца, които се коментират в процесните ответникови статии, се установява и доказва, че се съдържат само истинни и проверени от ищеца факти за Ал.М., достъпни в публични официални източници, това е напълно достатъчно като констатация, за да се изведе неистинност и на трите ответникови твърдения в обратен смисъл, без да е необходим по-подробен анализ. От друга страна, тези ответникови твърдения обективно са позорящи ищеца, като накърняват професионалните му качества, честта и достойнството му.

С оглед изложеното , в тази си част и във възразявания от жалбоподателя смисъл, решението на СРС е мотивирано, не страда от претендирания порок. Извършеният от съда анализ не е в нарушение на материалноправните норми и/или на съдопроизводствените правила.

По отношение на цитираното от жалбоподателя решение на ЕСПЧ следва да се отбележи, че същото е неотносимо в случая. Казусът разглежда осъдени от българския съд журналисти за статия, позоваваща се на информация от официални източници (МВР, Прокуратура), която не е била допълнително проверена от съответните журналисти, а в последствие се е оказала невярна, респективно клеветяща. ЕСПЧ казва, по посоченото дело, че с позоваването на такива официални източници, на практика журналистът си е свършил работата и съответно не следва да носи отговорност, ако информацията в официалните източници не е вярна и е клеветяща.

При определяне размера на обезщетението за репариране на претърпените от увреденото лице вреди, съдът следва да съобрази с изискванията на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11, като обсъди всички обстоятелства обуславящи претърпените от увредения болки и страдания, да посочи значението им за размера на неимуществените вреди, с което да придаде конкретно съдържание на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Ищецът е претърпял неимуществени вреди от противоправното поведение на автора на статията,а именно-негативни преживявания-нервност,подтиснатост,непосредствено след публикациите,отшумяване впоследствие след няколко дни .Преживените негативни емоции са довели до накърняване доброто име ,честта и достойнството на ищеца .

От значение е и икономическият критерий в страната,който съдът не е съобразил. Съотнесен с характера на увреждането,начинът на извършването му,моралните страдания справедливо обезщетение е сумата 3000 лв.

Предвид изложеното по-горе СГС намира,че размерът,присъден от СРС е неправилно определен.Сумата от 3000 лв.справедливо ще обезщетени ищеца за претърпени от него негативни емоции, при съобразяване с интензитета на претърпените неимуществени вреди,последствията за него от тях,икономическите фактори в страната.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,с която се присъжда обезщетение за горницата над 3000 лв.до 4 000 лв.

По разноските:Ищецът е сторил разноски в размер на 1133 лв.,съобразно уважената част на иска се дължи сумата 850 лв.Ответникът е сторил 850 лв. разноски,съобразно отхвърлената част му се дължи сумата 212 лв.По компенсация ответникът дължи на ищеца 638 лв.

Въззивникът е сторил 635 лв.разноски.Съобразно уважената част на жалбата му се дължи сумата 159 лв.Въззиваемата страна е сторила 900 лв.разноски.Съобразно отхвърлената част на жалбата й се дължи сумата 675 лв.По компенсация възззивинкът ще заплати на въззиваемата страна сумата 516 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 25.04.2019 г. по гр.д. № 64613/18 г., СРС, ГО, 85 с-в в частта,с която ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД, П.Н. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********,***,горницата над сумата 3 000 лв.до сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикации на 13.09.2018г., на 14.09.2018г., на 17.09.2018г., и на 19.09.2018г. в сайта www.pik.bg, ведно със законната лихва върху главницата от 03.10.2018г. до окончателното й плащане, както и 1 133.00 лева - разноски по делото и вместо това

П О С Т А Н О В

Я В А :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на П.Н. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********,***,горницата над сумата 3 000 лв.до сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикации на 13.09.2018г., на 14.09.2018г., на 17.09.2018г., и на 19.09.2018г. в сайта www.pik.bg, ведно със законната лихва върху главницата от 03.10.2018г. до окончателното й плащане,

ОСЪЖДА П.Н.

ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********,*** лв.разноски по компенсация пред първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА П.Н. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********,***,сумата 516 лв.разноски по компенсация пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.