Определение № 30 от 21.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Кюстендил, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Търговско дело № 20211500900053 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба с вх. № 2616/14.06.2023 г. от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. чрез АД „Х., Т. и И.“ представлявано от адв. Т. Т. със съдебен адрес гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет. 6, офис 18, п.к. 18, съдържаща искане за изменение на постановеното по делото Решение № 19/11.05.2023 г. в частта на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

Молбата се аргументира с обстоятелството, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за МРАВ в редакцията й от 2020 г., която е била в сила към дата на образуване на производството.

Счита, че размерът на присъдените разноски за адвокатски хонорар следва да се намали до сумата от 2 471 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна М. К. Д. чрез пълномощника адв.

М. Д. от САК е депозирала становище за неоснователност на молбата, като се иска оставянето й без уважение. Уточнява се, че адвокатското възнаграждение е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване на решението, който в случая е двуседмичен от връчването му на страните. Допустимостта се предопределя и от представен по делото списък по чл. 80 ГПК /спр. л. 240 от делото/.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно по следните съображения:

С решение № 19/11.05.2023 г. по т. д. № 53/2021 г. ОС – Кюстендил е осъдил ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д. сумата 75 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди болки и страдания от получени от Д. телесни повреди, изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето, 1 временно опасно за живота; счупване на трето, осмо и девето десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на второ, пето и шесто десни ребра по предна аксиларна линия, ;счупване на малкия десен пищял в горната му част, довел до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, контузия на дясно рамо, настъпили в резултат на ПТП, станало на 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2021 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. Осъдил е ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., на адв. М. И. Д. от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София 1000, бул. „Д-р. Г.М.Димитров“ № 57, офис 215, сумата от 6 650.00 лева - дължимо адвокатско възнаграждение. Осъдил е М. К. Д. да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни разноски, изчислени по компенсация, с оглед отхвърлената част на исковата претенция, възлизащи на сумата от 1218.75 лева. Осъдил е ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на ОС - Кюстендил, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3000.00 лева.

В производството пред окръжния съд ищцата М. Д. е представлявана от процесуален представител – адв. М. И. Д. от САК, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 27.09.2021 г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв /спр. пълномощно - л. 25 от делото, договор за правна помощ - л. 239 от делото и списък с разноски по чл. 80 ГПК – л.

238 от делото.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати.

За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.

Решаващият състав е уважил частично предявения иск, като е определил разноските за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата на база уважения размер на иска съобразявайки разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ /в редакцията му след изменението с ДВ бр. 88/04.11.2022 г./, която е била в сила към датата на приключване на устните състезания и постановяване на решението.

Трайно установена е съдебната практика на ВКС, че меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния 2 размер на адвокатското възнаграждение в редакцията му, която е действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, респективно към датата на образуване на производството пред съответната инстанция, за защитата пред която са дадени пълномощията, тъй като отговорността за разноски се урежда от действащия закон, тя е материалноправен институт, по отношение на който изменението на нормативния акт, определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. В този смисъл са определение № 422/22.02.2024 г. по ч.т. д. № 1554/2023г. II т.о., ТК на ВКС, решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на І т. о. на ВКС, определение № 460/21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900/2023 г. на I т. о. на ВКС, определение № 3160/23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3853/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 51/09.03.2017 г. по т. д. № 454/2016 г. на І т. о. на ВКС, определение № 152 по гр. д. № 50235/2016 г. на ІV г. о. на ВКС; определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV г. о. на ВКС и др.

В случая адв. Д. е била упълномощена от ищцата с пълномощно, като н Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице основания за ревизиране на постановеното по делото решение в частта на присъдените разноски, при което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна, а решението следва да бъде частично отменено в частта му за разноските.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 19/11.05.2023 г., постановено по т.д. № 53/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 19/11.05.2023 г. по т.д. № 53/2021 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил В ЧАСТТА, в която ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 5, е осъдено да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., на адв. М. И. Д. от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София 1000, бул. „Д-р. Г.М.Димитров“ № 57, офис 215, дължимо адвокатско възнаграждение за сумата над 2 647,50 лева до присъдения размер от 6 650.00 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

3