Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 18.12.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1005/2023
Вид
Решение № 419
Подписан
18.12.2023
В сила
13.05.2024
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Сливен, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20232230201005 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от „С.” ЕООД, гр. Сливен, представлявано от Х. С. А. против НП № 708308-F704154 от 26.06.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл.185, ал.2, изр.2, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС.

В с.з. жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. административно – наказващият орган се представлява от юриск.

Желева, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 01.05.2023 г. е била извършена проверка в търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. Сливен, ул. „Х... стопанисван от „С.” ЕООД.

Проверяващи били актосъставителят Г. и колегата й Станислав Попов.

Двамата се легитимирали и започнали извършването на проверката. Поискали от търговеца да им представи свидетелството за регистрация на фискалното 1 устройство, но до края на проверката такова не им било представено.

Проверката приключила със съставянето на протокол от същата дата, в който констатациите от проверката били подробно описани. На търговеца било разпоредено да се яви на 02.05.2023 г. в ТД на НАП, за съставяне и връчване на АУАН. На 02.05.2023 г. актосъставителят Г., в присъствието на упълномощено лице и на свидетелите В. и А., съставила на „С.” ЕООД АУАН на нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 33 от 2006 г. на МФ. Въз основа на този акт е издадено и обжалваното НП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице имащо правен интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че е налице неизпълнение на задължения, фиксирани в чл. 42, ал.

1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите, съгласно който лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД, което е обявено за нарушение по Наредбата В същото време съдът намира, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при което административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. От събраните по делото доказателства се установява, че всички останали документи са били в обекта по време на проверката, издавали са се касови бележки, не е установена разлика в касовата наличност. Търговецът разполага с процесното свидетелство, но същото не е било в момента в проверявания обект. От изложеното може да се направи извод, че нарушението по своята същност не води след себе си значителни вредни последици, т.е. същото не е обществено опасно или обществената опасност е толкова незначителна, че не би увредила обществените отношения, които санкционната норма защитава. С извършеното нарушение неправомерното засягане на правно защитените 2 обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети, като същото е извършено и за първи път.

Ето защо съдът намира, че може да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН и да отмени наказателното постановление, като предупреди нарушителя, че при допускане на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.

Ръководен от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 708308-F704154 от 26.06.2023 г., издадено от издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, с което на „С.” ЕООД, гр. Сливен, представлявано от Х. С. А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.” ЕООД, гр. Сливен, представлявано от Х. С. А., че при допускане на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Бургас да заплати на „С.” ЕООД, гр.

Сливен, представлявано от Х. С. А. сумата от 300 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от получаването му от страните.

3

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4