Решение № 39 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2398/2024
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 05.04.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502398 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ АИТ Интернешънъл Транспорт „ ЕООД, ЕИК 160072521 Решение № 328 от 12.06.2024 г., пост. по гр.д. № 2 123/2023 г. на РС – Асеновград, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл. 200 от КТ на въззиваемия – ищец К. Г. Ч., ЕГН – ********** сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Ч. неимуществени вреди / болки и страдания / от увреждане / многофрагментно счупване на дясна подбедрица в дисталната/долната й част – диафизите на тибията / голям пищял / и на фибулата / малък пищял / със засягане на глезенната става/ вследствие трудова злополука от 06.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.09.222 г..
Въззивникът поддържа, че присъденото обезщетение в размер на 35 000 лв. е несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, т.к. е завишено с оглед действително установените по делото неимуществени вреди, като в тази връзка съдът не отчел дадените в съдебно заседание обяснения на вещото лице по назначената по делото СМЕ, според които здравословното състояние на ищеца е в посока пълно възстановяване; кредитирал е показанията на ангажираните от ищеца свидетели относно търпените от него болки и страдания без да съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед тяхната заинтересованост; позовал се на ЕР на ТЕЛК от *** г. за 20% временна нетрудоспособност, което освен че не е влязло в сила поради обжалването му е и посочено, че увреждането не е трудово.
Неправилен бил и извода на съда за неоснователност на възражението на въззивника за проявена от пострадалия груба небрежност, вследствие която е настъпила злополуката.
Поддържа такава да е налице, т.к. счупването на крака е по причина, че ищецът е слизал от кабината на влекача в нарушение на правилата за безопасно слизане, въпреки проведените от работодателя регулярни инструктажи за това. Поддържа да е неправилен и извода на 1 съда, че обезщетението за неимуществени вреди не следва да се намалява с размера на получените от ищеца от общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност, както и с очакваните обезщетения по сключени от въззивника като работодател групови застраховки „ Трудова Злополука „ и „ Отговорност на работодателя „.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размера на присъденото обезщетение – до размер на 80 % от същото.
Въззиваемият Ч. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че присъденият размер обезщетение от 35 000 лв. не надхвърля действително претърпените болки и страдания – с оглед вида и характера на уврежданията, получените усложнения и възстановителния период, който не е приключил и понастоящем. Поддържа, че правилно са кредитирани показанията на ангажираните от него свидетели относно болките и страданията, техният интензитет и продължителност, т.к. тези показания са логични, последователни и непротиворечиви, както и в съответствие с останалите ангажирани по делото доказателства и конкретно заключението на СМЕ. Поддържа да е правилен извода на съда за неоснователност на възраженията на работодателя за проявена от работника груба небрежност и съпричиняване на вредоносния резултат. Не са установени по делото конкретни действия/бездействия на Ч. за настъпване на злополуката и конкретно за твърдяния от работодателя начин на слизане от кабината в нарушение на проведения инструктаж за безопасно слизане от същата. Поддържа, че целта на полученото от него от средствата на общественото осигуряване обезщетение за периода на временната му нетрудоспособност е да замести липсата на трудово възнаграждение за този период, като така то е относимо към претърпените от работника имуществени вреди, съставляващи неполучаване на трудово възнаграждение, но не и към неимуществените вреди. Поддържа, че не е получавал каквито и да е застрахователни обезщетения по сключените от работодателя с третите лица - помагачи застраховки, нито знае на какво основание вэззивникът твърди същите да са „ очаквани „. Като така няма как процесното обезщетение по чл. 200 от КТ да се намалява с размера на неполучени за същите вреди застрахователни обезщетения.
Третото лице – помагач на ответното по иска дружество - „ Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България „ КТЧ е депозирало отговор за основателност на жалбата по изложените в нея доводи.
Третото лице – помагач на ответника ЗД Евроинс АД не е депозирало отговор по чл.
263 от ГПК. В съдебно заседание взема становище за основателност на жалбата по изложените в нея доводи.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от К. Г. Ч., ЕГН – ********** срещу „ АИТ Интернешънъл Транспорт „ ЕООД, ЕИК 160072521 иск с правно основание чл. 200 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 06.09.2022 г., при която е получил увреждане / многофрагментно счупване на дясна подбедрица в дисталната/долната й част – диафизите на тибията / голям пищял / и на фибулата / малък пищял / със засягане на глезенната става/, довело до продължителна временна нетрудоспособност, както и трайна такава, считано от за срок от 1 година и причинило силни болки и страдания. Претендирания размер обезщетение е 35 000 лева.
На основание чл. 219 от ГПК като трети лица помагачи на ответното дружество са конституирани „ Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България „ КТЧ – между което и ответника е застрахована отговорността на последния като работодател по отношеине на претеници за обезщетения, както и ЗД Евроинс АД – между което и ответника има сключена групова застраховка „ Трудова злополука „.
2
По делото е безспорно установено, че към 06.09.2022 г. страните са били в трудово правоотношение, съгласно трудовия договор ищецът е заемал при ответника длъжността „ шофьор на товарен автомобил/международни превози „, считано от 05.09.2022 г. на основание Заповед № *** г. на работодателя е осъществявал международен превоз на товари с влекач „ Даф „, рег. № *** и полуремарке марка „ Шмитс „ с рег. № ***.
На 06.09.2022 г. следобед ищецът преминал с товарната композиция „ *** „ при град *** и около 16 часа спрял в гр. ***, където слязъл от МПС, за да закупи необходимата му винетка. При слизане от стъпенката на влекача паднал на земята от съответната височина и травмирал десния си крак. Бил транспортиран от екип на спешна помощ в лечебно заведение в гр. ***, където било установена тежка фрактура / многофрагментно счупване на дясна подбедрица в дисталната/долната й част – диафизите на тибията / голям пищял / и на фибулата / малък пищял / със засягане на глезенната става/, налагаща оперативна интервенция. След обездвижване на крака бил транспортиран в България, на 07.02.2022 г. бил хоспитализиран в ***, извършена му била операция – открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация с метални остеосинтези/ и медикаментозна терапия, 13.02.2022 г. е изписан за домашно лечение.
Злополуката е призната за трудова по надлежния ред – представено по делото Разпореждане на съответното ТД на НОИ от *** г..
Няма спор и е установено от заключението на назначената по делото СМЕ, че така полученото увреждане е в пряка причинна връзка с падането на 06.09.2022 г. върху твърда повърхност / земята / от спетенката на влекача и е причинило неимуществени вреди, предст. физически болки, физически и психологичен дискомфорт, съответно и негативни изживявания от емоционално естество.
Няма данни – не се и твърди, ищецът да е причинила злополуката умишлено.
Следователно е осъществен фактическия състав на безвиновната отговорност на рабоотдателя по чл. 200 от КТ и искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е досежно справедливия по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на дължимото се обезщетение, както и следва ли то да бъде намалено поради допусната от работника груба небрежност, с изплатените му обезщетения за временна нетрудоспособност и с „ очаквани „ застрахователни обезщетения.
Размерът на дължимата се обезвреда се определя от решаващия съд по справедливост / чл. 52 от ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място вида на полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.
От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се установява, че причиненото на ищеца вследствие трудовата злополука увреждане е многофрагментно счупване на дясна подбедрица в дисталната/долната й част – диафизите на тибията / голям 3 пищял / и на фибулата / малък пищял / със засягане на глезенната става. Проведеното лечение е било първо оперативно / открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с поставяне на метална остеосинтеза /, осъществено е в болнично заведение в гр. *** и протекло без усложнение. След операцията на крака е поставена и гипсова имобилизация за срок от 3 месеца. След оперативната интервенция и дехоспитализирането в дома си ищецът е бил с ограничена двигателност поради невъзможност за стъпване на крака в рамките на 1 месец след операцията, като в този период се е придвижвал с помощни средства и е имал нужда от чужда помощ. Оздравителния процес е бил значително затруднен и удължен – в рамките на още от 3 до 5 месеца, по причина на настъпило при ищеца усложнение вследствие фрактурата – зудекова атрофия / нарушено костообразуване / в зоната на и около счупената кост. Това е наложило да остане още 3 месеца с гипсова имобилизация. След тези още няколко месеца придвижването е продължило да се осъществява с помощни средства, което е наложило отлагане напред във времето на рехабилитационните процедури за раздвижване на крака. Според експерта общо оздравителния процес и рехабилитацията се вмества в рамките на 15 до 18 месеца. Понастоящем ищецът се придвижва без помощни средства, но походката му е накуцваща. Налице е и болезненост - при ходене, както и при опипване на крака. Обема движенията са все още ограничени - поради болезнеността на глезенната става, макар и сравнително по - малко, затруднението в движенията е все още значимо. Търпените от Ч. болки са били постоянни, интензивни и продължителни – до 4 месеца след травмата. След това са били постоянни, но поносими. Понастоящем болките са непостоянни и поносими.
Представени са по делото болнични листове относно ползваната от ищеца временна нетрудоспособност, както и ЕР на ТЕЛК от *** г., с което на ищеца е определена 20% ТНР.
Същото е било обжалвано и в хода на въззивното производство е постановено ЕР на НЕЛК № *** г. – прието по делото, съгласно което на въззиваемия – ищец за срок от една година е определена 46% ТНР / трайно намалена работоспособност / заради уврежданията, настъпили при процесната трудова злополука.
Свидетелите И.Г.Ч. и М.К. Ч. / съпруга и син на ищеца / депозират показания, че първите три, четири месеца след операцията К. търпял много силни болки, от които не можел да спи, въпреки че постоянно пиел обезболяващи. За същия период изобщо не трябвало – а и не можел, да стъпва на крака си, с тяхна помощ и посредством патериците ходел само до тоалетна. Свидетелите го хранели, обличали, къпели. От тази си безпомощност К. се чувствал потиснат и непълноценен. Патериците „ захвърлил „ през м. август 2023 г., но походката му била силно затруднена – куца и понастоящем. При продължително стоене прав кракът му отича и го боли. Поради затруднения оздравителен процес лекарите все още не препоръчвали започване на процедури за раздвижване на крака за възстановяване на обема на движения. Бил силно притеснен от факта, че не може да работи и да издържа семейството си, да плаща кредитите си. Увреждането влошило материалното му състояние и в този аспект се отразило негативно и на психиката му.