Решение № 162 от 13.10.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 13.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка

Димитрова при участието на секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 315 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А.С.А. с

ЕГН ********** ***, депозирана посредством упълномощени процесуални представители адв. М.П.от АК – гр.Шумен и адв.Д.Т.от АК – Благоевград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г., поправена със Заповед № 869з-233/04.08.2020г., издадени от началник група към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция». С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП «изземване на свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2011г. от ОДМВР - Шумен». В жалбата са изтъкнати аргументи за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ в противоречие с материалния закон.

Оспорващият не отрича факта, че поради извършени от него нарушения на ЗДвП са му отнети съответните контролни точки, но счита, че не е налице вторият елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвВ – да не е върнал СУМПС. В тази насока сочи, че притежаваното от него СУМПС му е отнето с връчване на последното наказателно постановление, издадено на 10.03.2020г., съответно същото не е било в негово владение и административно наказващият орган не би могъл да изземе документ, който му е бил предоставен доброволно четири месеца по-рано. Въз основа на изложеното счита, че към датата на издаване на заповедта за ПАМ, за лицето не са били налице предпоставките по чл.157, ал.4 от ЗДвП. На следващо място жалбоподателят заявява, че ЗППАМ е издадена при несъблюдаване с целта на закона и при нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК.

По изложените в жалбата съображения оспорващият отправя искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание лично и представляван от адв.М., надлежно преупълномощен от упълномощения адв.М.П., заявява, че поддържа предявената жалба и искането за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – Началник сектор в ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., в депозирано писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че към датата на нейното издаване са били налице всички материално правни предпоставки по чл.171, т.4 от ЗДвП. Изразява несъгласие с твърдението на оспорващия за липса на елемент от фактическия състав по чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като на 11.05.2020г. лицето е предало своето СУМПС за изпълнението на наказанието по влязло в сила НП. Липсва изявление на лицето, че предаването на СУМПС е обусловено от изчерпване лимита от контролни точки. Ответникът аргументира становището, че с отнемане на всички контролни точки водачът губи своята правоспособност, отпада удостоверителната сила на документа – СУМПС и посредством издаване на процесната ПАМ, няма основание за връщане на отнетото СУМПС след изтърпяване на наказанието по влязлото в сила наказателно постановление. Счита, че началният момент на действие на оспорената заповед е определен по начин, който е най-благоприятен за жалбоподателя, тъй като това е датата, на която влиза в сила наказателното постановление, съвпадащ с изчерпване лимита от контролни точки, поради която възражението за несъразмерност е неоснователно. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-000943/08.07.2020г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП «изземване на свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2011г. от ОДМВР - Шумен». Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че водачът е изчерпал лимита си от контролни точки и не е върнал СУМПС в сектор «Пътна полиция», с което е нарушил разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Видно от посочените в обстоятелствената част на заповедта и приложени към делото наказателни постановления, с Наказателно постановление № 15-0307-000512/01.12.2015г. на началник РУП към ОДМВР – Добрич, влязло в законна сила на 27.01.2016г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което са останали 33 точки; с Наказателно постановление № 16-0851-000754/18.05.2016г. на началник сектор «ПП» към ОДМВР – Добрич, влязло в законна сила на 21.09.2016г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което му остават 27 контролни точки; с Наказателно постановление № 16-0280-000276/14.07.2016г. на началник РУ Каолиново към ОДМВР - Шумен, влязло в законна сила на 26.09.2016г. на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки, след което му остават 15 контролни точки; с Наказателно постановление № 16-0280-000410/04.10.2016г. на началник РУ Каолиново към ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 19.10.2016г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което му остават 9 контролни точки. От приложената към делото Справка за нарушител / водач се установява, че съгласно Протокол № 8/09.12.2017г. на водача са възстановени 13 точки, съответно същият е имал 22 контролни точки. Впоследствие, с Наказателно постановление № 16-0280-000263/29.05.2018г. на началник РУ Каолиново към ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 12.06.2018г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което му остават 16 контролни точки; с Наказателно постановление № 19-0454-000315/17.10.2019г. на началник РУ Сунгурларе към ОДМВР – Бургас, влязло в законна сила на 12.11.2019г. са отнети 6 контролни точки, след което му остават 10 контролни точки. Последните 10 точки са отнети с Наказателно постановление № 19-0323-001106/10.03.2020г. на началник РУ Велики Преслав към ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 19.05.2020г. На 11.05.2020г., с връчване на последно посоченото наказателно постановление, СУМПС № ********* било отнето от лицето, предвид наложеното с него административно наказание «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца.

С процесната заповед, издадена на 08.07.2020г., административният орган наложил ПАМ «изземване на СУМПС № *********».

Заповедта е връчена на нейния адресат на 24.04.2020г.

Несъгласен със ЗППАМ, А.С.А. сезира Административен съд - гр.Шумен с искане за нейната отмяна с жалба, подадена в деловодството на административния орган на 30.07.2020г.

След получаване на жалбата и преди изпращане на преписката в съда, издателят на обжалваната заповед издал Заповед № 869з-233/04.08.2020г. за поправка на явна фактическа грешка в Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-000943/08.07.2020г., съгласно която в обстоятелствената част вместо «Видно от горното, на 04.07.2017г.» да се чете «Видно от горното, на 19.05.2020г.», а в текста на диспозитива «считано от ….» да се чете «считано от 19.05.2020г.».

Заповедта за поправка на ЯФГ е връчена на лицето на 04.08.2020г. По делото липсват данни, а и не се твърди, същата да е обжалвана.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. визираните в ЗППАМ наказателни постановления, справка за нарушител / водач, както и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г., поправена със Заповед № 869з-233/04.08.2020г., издадена от началник група към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 24.07.2020г., поради което настоящата жалба, подадена на 30.07.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.4 – изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.4 от ЗДвП), в т.ч. началник група в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен (т.1.5 от заповедта). Настоящата заповед е издадена от лице, заемащо длъжността началник група в сектор «ПП» към ОДМР – Шумен, на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му, като са изброени наказателните постановления, с които са отнети контролните точки на водача. Посочено е и относимото правно основание – чл.171, т.4 от ЗДвП, поради което съдът намира административния акт за мотивиран.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Такива не се установяват и при издаване на заповедта за поправка на фактическа грешка, доколкото същата касае началната дата, от която е настъпила загубата на правоспособност на оспорващия, съвпадаща по време с влизане в сила на НП № 19-0323-001106/10.03.2020г. на началник РУ Велики Преслав към ОДМВР – Шумен. Изрично в обстоятелствената част на ЗППАМ, административният орган е посочил, че НП е влязло в сила на 19.05.2020г., както и че с влизането му в сила водачът е изчерпал лимита си от контролни точки.