Присъда № 24 от 21.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 24 от 21.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 697 по описа на Благоевградски окръжен съд за 2022 година:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на РП Благоевград, ТО Разлог срещу постановената по н.о.х.д. № 451/2020 г. по описа на РС – Разлог Присъда № 1 от 12.01.2022 г., с която подсъдимият М. Г.

М. е оправдан в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

В протеста се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като се иска да бъде отменен и подсъдимият признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение. В допълнителните съображения по протеста се излагат доводи, че е налице непълнота в мотивите на районния съд, който не е анализирал поотделно и в съвкупност показанията на двете групи свидетели и обясненията на подсъдимия, които обсъдени с техническата експертиза давали основание да се приеме друга фактическа обстановка. Прокурорът прави подробен анализ на противоречията в гласния доказателствен материал и за кои обстоятелства на кои от свидетелските показания следва да се даде вяра, като се иска съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият М. бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и му се наложи наказание при условията на чл. 54 НК.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, приложени към протеста и служебно изискани от съда.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП – Благоевград поддържа протеста. Сочи, че атакуваният съдебен акт е необоснован и несъответен на събраните доказателства, които не са били анализирани както изисква законът, поради което като неправилен съдебният акт се иска да бъде отменен и постановена осъдителна присъда с последиците за подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия М. М. – адв. Римпева, пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Сочи, че от събраните доказателства е установено, че обвинението не съответства на фактическата обстановка, каквато е била, като подс. М. бил невинен и поради това с основание оправдан от районния съд.

Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума пред въззивната инстанция поддържа казаното от адвоката му и иска да бъде потвърдена присъдата на РС - Разлог.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в хода на съдебните прения, събраните доказателства в първата и въззивната инстанция, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.

314 НПК, намира следното:

1

С атакуваната присъда РС - Разлог е оправдал подсъдимия М. в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като го е признал за невиновен в това, че на 06.09.2020 г. около 18.50 часа в гр. Банско, по ул.

„Цар Симеон“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с регистрационен номер № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 0.99 на хиляда, установена по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 273/09.09.2020 г. по описа на НТЛ при ОД на МВР гр. Благоевград, след като е осъждан с влязла в сила на 11.11.2015 г. присъда по н.о.х.д. № 292/2015 г. по описа на Районен съд гр. Разлог за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В мотивите първоинстанционният съд е посочил, че от събраните в производството доказателства се установявало, че л.а. „Форд Транзит“ с рег. № *** не е бил управляван от подс. М. М., който е бил на мястото на водача, когато превозното средство не е било в движение, подсъдимият не е могъл да взема сам решение по отношение на движението на този автомобил, поради което употребата на алкохол или друго упойващо средство от подсъдимия М. нямало значение, тъй като той не е управлявал автомобила.

С оглед доказателствата, събрани в първата и в настоящата инстанции, Благоевградски окръжен съд намира, че следва да се приеме фактическа обстановка, която се различава съществено за някои от обстоятелствата на случилото се от приетата от районния съд. Според въззивния съд по делото се установяват следните факти:

Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи характеристични данни за подсъдимия М. М. – същият е в зряла възраст /роден на *** г./, с начално образование, безработен и неженен, многократно осъждан за различни по вид престъпления, като по 6 дела е осъждан за извършени престъпления против транспорта, подсъдимият многократно е наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата. Съставомерното осъждане в случая е отразено под № 9 в справката за съдимост, приложена във въззивното производство – с Присъда № 5002 от 27.10.2015 г., влязла в сила на 11.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 292/2015 г. по описа на РС – Разлог, подсъдимият М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, като кумулативно с наказанието лишаване от свобода на подс. М. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказанието лишаване от права по тази присъда подс. М. е изтърпял към 14.05.2016 г., а наказанието лишаване от свобода за срок от 1 г. /поради привеждането му в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК с присъда по н.о.х.д. № 153/2017 г./ е изтърпяно в периода от 29.01.2021 г. до 23.11.2021 г.

Подсъдимият М. към датата на обвинението ползвал МПС – лек автомобил марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № ***. На 06.09.2020 г. вечерта подсъдимият бил употребил алкохол, когато при него отишъл св. Е.

2

И. и го попитал дали ще го закара с буса /посочения по-горе автомобил/ на място извън гр. Банско /в гр. Рила/, където близък на св. Е. И. бил закъсал с колата /на която спукал картер/, като преди да отидат там трябвало да минат през магазина на св. П., за да вземат лепило. Подс. М. се съгласил да го закара, като му казал, че е пиян и трябва да намери шофьор /св. Е. И. бил неправоспособен/. В микробуса се качили подс. М. и св. Е. И., като последният бил разговарял със св. И.И. да дойде с тях, за да кара буса на подсъдимия, защото последният бил пил. Подс. М. управлявал превозното средство, в което се качили от дома му заедно със св. Е. И., като отишли в дома на св. И.И., който се взел документите и се качил в микробуса, който продължавал да се управлява от подс. М., като тримата пътували към магазина на св. П., откъдето трябвало да вземат лепило и след това св. И.И. да управлява автомобила до гр. Рила, за да закарат лепилото при близкия на св.

Е. И. да залепи спукания картер на колата. Магазинът на св. П. се намирал на ул. „Цар Симеон“ в гр. Банско, като подс. М. управлявал автомобила по тази улица в гр. Банско в посока центъра на града, когато поради криволиченето по пътя на автомобила същият бил забелян от патрулиращ по улиците полицейски автомобил, в който били свидетелите М., К. и Ф., служители на РУ Банско. Полицейският автомобил подал звуков и светлинен сигнал на подсъдимия като водач на автомобила да спре, автомобилът спрял плътно в дясно по посока на движението му в близост до магазина на св. П. П..

Магазинът не работел, но св. П. трябвало да дойде да отвори и да им даде лепило, за което имал уговорка с лицето, на което трябвало подсъдимият и свидетелите И. да го закарат – И. С.. Полицейският автомобил спрял пред микробуса, като и тримата полицейски служители видели, че на мястото на водача е подс. М.. В този момент пред магазина вече бил св. П., като св. Е. И. влязъл в магазина, за да вземе лепилото, а полицейските служители предприели проверка на подсъдимия като водач на автомобила – поискани му били документите - свидетелство за правоуправление и свидетелство за регистрация на автомобила, след което полицейските служители казали на подсъдимия, че ще го изпробват с техническо средство за употреба на алкохол. Извършено било тестване за алкохол на подс. М. в 19:03:56 ч. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0019, което отчело 1.24 промила алкохол. Последвало съставянето от св. Р. К. на АУАН серия АA, № 555458, Заповед за прилагане на ПАМ № 68 от 06.09.2020 г., Талон за изследване № 0061151. В последния документ било отразено, че подсъдимият М. не приема показанията на техническото средство, а желае да бъде изследван за алкохол с даване на кръв. Подс. М. бил задържан и впоследствие транспортиран до ФСМП - Банско, където му била взета кръв за изследване, като бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /протоколът бил съставен от фелдшер А. Ш., който отразил в него, че е взел кръвни проби от М. М. в 19:36 часа на 06.09.2020 г., макар и последното да е отразено в графата на протокола, че лицето отказва да се 3 подложи на изследване/. В протокола за медицинско изследване /л. 15-16 от делото на районния съд/ фелдшерът отразил, че подсъдимият отрича употреба на алкохол, като бил употребил една бира на 06.09.2020 г. в 9:00 -10:00 часа, но при изследването е имало мирис на алкохол, макар и медицинското лице да не е установило наличие на абстинентни явления, координацията е била запазена, подсъдимият е бил с ясно съзнание, няма неволеви движения на очите, с адекватно поведение, запазено равновесие при затваряне на очите.

Взетата от подс. М. кръвна проба била изпратена за изследване в НТЛ при ОД на МВР – Благоевград, като в приложения по делото Протокол за химическа експертиза № 273/09.09.2020 г. е направено заключение, че в изпратените за изследване проби от кръв, взети от лицето М. Г. М., се доказва при изследване с газхроматографски метод етилов алкохол в количество 0,99 промила.

Горната фактическа обстановка следва да се приеме за установена от събраните в производството доказателства, като се обсъдят съществуващите съществени противоречия в гласния доказателствен материал относно това подсъдимият или св. И.И. са управлявали автомобила по ул. „Цар Симеон“ преди спирането на същия в близост до магазина на св. П.. Въззивната инстанция не споделя мотивите на районния съд и направения от същия анализ на доказателствения материал, че не следва да се кредитират показанията на тримата полицейски служители М., К. и Ф. за начина, по който се е движел по ул. „Цар Симеон“ л.а. с рег. № *, и за установяването на лицето, което го е управлявало, защото имало фрапиращо несъответствие между показанията за тези обстоятелства на полицейските служители със записа от охранителната камера на Българска пощенска банка – клон Банско от 06.09.2020 г., показанията на св. П. П. и заключението на съдебно – техническата експертиза. Неправилно районният съд е кредитирал изцяло свидетелските показания на св. Е. И. и св. И.И., които този ден са пътували заедно с подс. М. с управлявания от последния микробус. Тези свидетели са заинтересовани да дават показания в защита на подсъдимия заради познанството си него и причините в деня на престъплението да са с него, св.

П. също е в отношения на познанство с подс. М. и също има причина да дава показания в негов интерес, като св. П. сочи в показанията си и нежеланието си да има отношение при изясняване на случая, но въпреки това в хода на съдебното следствие е трябвало да дава показания. Не само отношенията на свидетелите Е. И., И.И. и П. П. с подс. М. са основание съдът да не кредитира изцяло показанията им, които са в съществено противоречие със заявеното от полицейските служители за начина на спиране на автомобила и кое лице е било водач на същия при спирането. Налице са противоречия в показанията на тези трима свидетели, които водят до извод за недостоверност в същите за съществени обстоятелства на случилото се, за които в показанията им съдът установява непоследователност и противоречия, макар и тези показания да са в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че св. И.И. е управлявал микробуса, а не подс. М.. Св. Е. И. в противоречие с показанията на св. П.

4 сочи, че само той е влязъл в магазина да вземе лепилото, докато св. П. твърди, че и трите лица от микробуса влезли в магазина; св. П. макар и категорично да твърди, че не е възприел кой е управлявал микробуса, сочи, че полицейският автомобил е спрял пред микробуса, докато е заключвал магазина, след като и на тримата /подсъдимият и свидетелите И./ е дал лепилото вътре в магазина, в противоречие с показанията на св. Е. И., който сочи, че само той е влязъл в магазина на св. П., като св. И.И. също не твърди в показанията си, че е влизал в магазина да взема лепило; св. П. сочи, че е видял микробуса пред магазина и след това се е появила полицейската кола, когато заключвал, докато св. Е. И. сочи, че докато чакали спрели пред магазина да дойде св. П. била спряла полицейската кола, който била с пуснати светлини, като в този момент подс. М. бил на шофьорската седалка, защото я оправял, като в предходен момент на показанията си същият свидетел сочи, че никой не бил седнал на мястото на водача, когато дошла полицията, а св.