Определение № 133 от 23.03.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив , 23.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело № 20215330201359 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на С. М. С. в качеството му на представител на „*“ ЕООД – ощетено юридическо лице срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.07.2020 г. по досъдебно производство № 99/2020 г. по описа на РУ Стамболийски към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 9784/2019 г. по описа на Районна Прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 и такова по чл. 290 ал.

1 от НК.

С жалбата се прави искания за отмяна на прокурорското постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания.

Излагат се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като са изведени неправилни правни изводи за липсата на престъпление, поради немотивирането на постановлението и необсъждането на всичките събрани доказателства по делото, в която връзка се изтъква, че не са събрани всички възможни доказателства, а разследването да не е извършено пълно, всестранно и обективно.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на производството не е привлечено лице в качеството обвиняем по делото за това, че в периода 01.09.2017 г. - 18.09.2017 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у С. М. С. и с това е причинена имотна вреда на „*“ ЕООД в размер на 5074,50 лева.

В хода на разследването прокурорът е установил следната фактическа обстановка:

Св. С. М. С. бил едноличен собственик на капитала и управител на „**“ ЕООД, с основен предмет на дейност производство на земеделска продукция. Св. С. бил регистриран и като земеделски производител.

През 2017 г. „**“ ЕООД отглеждало картофи, царевица, лук, чушки и други 1 земеделски култури на земеделски земи, находящи се в близост до сградата на Пловдивския университет, на изхода на гр. Пловдив в посока гр. Пазарджик.

Св. Н. В. Б. бил регистриран като земеделски производител, като същият и св. С. се познавали предвид извършваната от тях дейност.

През 2019 г. св. С. в качеството на управител на „**“ ЕООД подал граждански иск срещу св. Б. с петитум последният да бъде осъден да му заплати сумите по фактури № 000000031/01.09.201 7 г., № 000000032/04.09.2017г., № 000000033/10.09.2017 г. и № 000000034/18.09.2017 г., които били дължими за продажбата на общо 33 830 кг. чушки при цена от 0,125 лв. за килограм. По повод подадената от „**“ ЕООД искова молба било образувано и водено гр.д. № 3872/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив. В хода на воденото гражданско дело била изготвена и приета съдебно — счетоводна експертиза, която определила посредством сумиране на посочените във фактурите общи стойности на описаните в тях стоки - чушки, че същите са били на обща стойност 5 074,50 лева с включен ДДС.

Отделно от подадената пред Районен съд - Пловдив искова молба срещу св. Н.

Б., св. С. като управител на „**“ ЕООД сезирал РП - Пловдив с оплаквания, че Б. е отрекъл пред PC - Пловдив да е закупувал чушки от посоченото дружество, а същевременно е продал идентични количества чушки на „Кали 98“ ЕООД и не ги е осчетоводил в собствените си счетоводни документи. Именно по повод на тези оплаквания на св. С. е било образувано и водено досъдебно производство 99/2020 по описа на РУ Стамболийски п ир ДО на МВР Полвдив.

Св. С. сочи, че е имал уговорка със свид. Б. последният да взима от произведените от „**“ ЕООД чушки, а да ги заплати впоследствие, когато ги продаде.

Св. С. също така заявявил в хода на производството, че при всяко товарене на чушки от земите на „**“ ЕООД са уговаряли със св. Б. различна продажна цена, като обаче не може да посочи каква конкретно е била тя за всеки отделен ден. Между „**“ ЕООД и св. Б. не били съставяни приемо - предавателни протоколи или други документи, които да сочат какви конкретно количества чушки са били взети от св. Б., кога конкретно е било това и на каква цена, а фактури № 000000031/01.09.2017 г., № 000000032/04.09.2017 г., № 000000033/10.09.2017 г. и № 000000034/18.09.2017 г. св. С. съставял впоследствие - не на датите, посочени в тях като дати на издаване. Той си записвал натоварените през няколко дни чушки на непотребни листчета, впоследствие ги сумирал и така определял какво количество чушки да впише във всяка фактура.

Самият С. посочил, че Б. не се е подписвал нито на листчетата с отразени количества натоварени чушки, нито на издадените фактури, както и няма лице, което пряко и непосредствено да е възприело конкретна уговорка между двамата, количествата натоварени чушки, дните, в които това е било сторено, както или пък цената, която св.

Б. следвало да заплати за чушките.

Св. Б., от своя страна, отрича взимането на чушки от „**“ ЕООД, а за чушките предадени от него на „Кали 98“ ЕООД, посочил, че не са били собственост на дружеството сочено като ощетено юридическо лице, като се възползвал от правото си по чл. 121 от НПК.

Съдът споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал и след задълбочен и последователен анализ.

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.

М. С. л. 64, -65, И. А. П. (л. 95), П. Б. (л. 96,)Н. В. Б., л. 97, И. З. Д. – л. 98, Г. А. К. – л.

99, Г. Т., както и от приложените по делото писмени доказателства – фактури л. 11-14 и л. 23-25 и л. 68-94,, протоколи от съдебни заседания, ведно с експертно заключение по гр.д. № 3872/2019 г. на ПРС, справка за ползвани земеделски земи, справка по 2

ЗДДФЛ от информационните масиви на НАП, ведно с хронологична ведомост, както и останалите събрани писмени доказателства.

Правилно прокурорът е оценил доказателствата и е изложил задълбочен анализ и най-вече на свидетелските показания на свид. С., свид. П. и свид. Б.. Прокурорът правилно е оценил, че липсва конкретика и на практика не могат да се установят параметри на възникнали облигационни отношения между С. и Б. и по отношения на какви количества и за какви насрещни престации. Тази липса на конкретика се допълва от неточните отразявания на дати, количества и цена и в писмените доказателства, а именно фактурите.

Съдът намира че не е възможно кредитирането изцяло на показанията на свид.

С., тъй като същите остават изолирани от останалия доказателствен материал, в частта им за уговорките между него и Б. за цена, количество, начин на реализиране и заплащане на чушките, а именно – не се подкрепят от писмените доказателства – фактури или от гласни такива – показанията на другите свидетели. Установява се от неговите показания (в тази част те са подкрепени от показанията на другите двама посочени по-горе свидетели), че неизвестно количество чушки е било натоварено от страна на Б., но какви са били уговорките свързани с тази стока не би могло да се разкрие с доказателствените способи посочени в НПК.

Съдът не кредитира и посоченото в писмените доказателства, доколкото тяхната доказателствена сила е разколебана от техния съставител, който заявява, че е съставял тези фактури не на сочените в тях дати, за количества, които са били товарени в различни времеви моменти от посоченото в докеументите и цената посочена в тях не отговаря на устните уговорки. Поради това съдът не кредитира и съставените писмени документи.

От така очертаната фактическа страна районният съд намира, че изводите на прокурора за липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за обосновани, а постановлението му законосъобразно.

Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят.

При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието.

Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на пълно тълкуване на доказателствения масив и неговата достатъчност.

За да е налице измама при формата на изпълнителното деяние - възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава невярна, 3 неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, което представлява имущественият предмет на престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилна представа у измаменото лице за точно определени факти е пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. Измамливите действия пък следва да бъдат извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или юридическо, т.е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. Така Решение № 124/29.07.2019 по н.д. № 560/2019 г. на ВКС, III н.о. По същия начин следва да бъде възприет и мотивът за извършване на разпореждане при формата на изпълнително деяние – поддържане на заблуждение. При нея се изисква на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата, и това поддържано заблуждение да е пряката и непосредствена причина да бъде взето решение за извършвана на разпореждане и такова да бъде осъществено.

Правилно се посочва в постановлението, че не се установява какви са били уговорките между С. и Б.. Не се установява кога и как е настъпила имотната вреда за ощетеното юридическо лице, доколкото сочените фактури имат различен падеж от уговорките.

Точният механизъм на деянието по чл. 209 от НК, а именно начинът по който у лицето е възбудено и поддържано заблуждение – с какви уговорки и какви отношения са възникнали по повод имотната облага респ. вреда, както и в какво точно е било заблудено лицето са изключително важни съставомерни елементи на престъплението от фактическа страна. Без доказателства за тях на практика не се установява такова да е извършено. Същите не могат да останат неизяснени и доколкото при събраната доказателствена съвкупност не се установяват дори най-общи признаци на уговорките то съдът се присъединява към становището на прокурора, че липсват съставомерни елементи на престъплението по чл. 209 от НК.