Решение № 194 от 10.07.2017, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№194 , гр.

Добрич, 10. 07. 2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 132 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 4057/ 19.12.2016 г., подадена от процесуалния представител на ответниците М.Н.А., с ЕГН **********, и В.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, против решение № 96/ 21.11.2016 г., постановено по гр. д. № 244/ 2016 г. по описа на РС гр. Каварна, в частта му, с която е било признато за установено по отношение на тях, че „***“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 52, е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2440 кв.м., находящ се в с.

***, общ. Каварна, като част от този имот е неправилно заснета, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по скица № 5 от заключението на вещото лице М.Х. /представляващо неразделна част от настоящото съдебно решение/ в кадастралната основа на поземлен имот идентификатор *** /произлязъл от

ПИ с идентификатор ***следствие на сключения договор за доброволна делба от 20.06.2016г./, собственост на ответниците М.Н.А., с ЕГН **********, и В.И.И., с ЕГН **********, които са осъдени и на основание чл. 108 от ЗС, да отстъпят собствеността и предадат на „***“ ЕООД владението върху 35/тридесет и пет/ кв.м., представляващи част от недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2440 кв.м., находящ се в с. ***,общ.Каварна,като тази площ от 35/тридесет и пет/ кв.м. е заключена между точки

1,2,3,4,5,6 и 7 съгласно представената скица № 5 от заключението на вещото лице, която скица следва да бъде неразделна част от решението на съда. Решението е обжалвано и в частта му, с която ответниците М.Н.А. и В.И.И. са били осъдени да премахнат за собствена сметка и със собствени средства оградата, незаконно изградена на южната граница в недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 2440 кв.м., находящ се в с. ***, общ.

Каварна, собственост на „***“ ЕООД, както и в частта, с която в тежест на ответниците – сега въззивници са възложени сторените от дружеството – ищец разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било процесуално недопустимо, евентуално – неправилно. Недопустимостта се извеждала от произнасянето на съда за установяване собственическите права на ищеца върху целия имот с площ от 2 440 кв. м., които не били оспорвани от ответника, а и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда били неправилни, изградени върху неверни гласни доказателства. Самото вещо лице установявало, че имотът на ищците не бил заснет по кадастралната карта и при нанасянето му не съществувала разлика със заснемането по плана, изработен по програма „ФАР“. Регулационната граница между УПИ II и УПИ IV почти напълно съвпадала с имотната граница между имоти с идентификатори .*** и .*** по кад. карта на с. ***. В заключението на вещото лице, а от там и в мотивите на съда на било посочено въз основа на кой план се приема, че има неправилно заснемане на 35 кв. м. към имота на ответниците. Последните не са признавали този факт, както неправилно отбелязал съда. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, като въззивният съд по съществото на спора отхвърли заявената претенция, претендирани са разноски.

С решението първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на „***“ ЕООД против ответниците П.С.А. и О.Т.А.. В тази му част решението не е било обжалвано от ищцовата страна, влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол. Решението не е обжалвано от ищцовата страна и в частта му, с която ревандикационната претенция на ищеца е била отхвърлена за разликата над уважение от първоинстанционния съд размер от 35 кв. м. до претендираните 80 кв. м.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна „***“ ООД, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на основателността на жалбата. Заснемането на имота на ищцовото дружество по кадастралната карта на с. *** било неправилно и не установявало вярното фактическо положение на имота според действителните граници на правото на собственост на дружеството – ищец. Това неправилно отразяване в кад. карта не водело до пораждане, изменение или погасяване на правото му на собственост, поради което решението било правилно и следвало да бъде потвърдено. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответниците чрез процесуалния им представител на 05.12.2016 г. Въззивната жалба, подадена на 16.12.2016 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в неизгодна за страната част, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, вх. № 4381/ 12.10.2013 г., приложена по гр. д. № 717/ 2013 г. по описа на РС гр. Каварна, с която „***“ ЕООД е предявила против М.Н.А. и В.И.И. и против П.С.А. и О.Т.А. претенция за признаване на установено, че притежава право на собственост върху дворно място с площ от 2 440 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на с. ***, общ. Каварна, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху 80 кв. м. от дворното място, заключено по южната граница на имота на ищеца. Същевременно се настоява ответниците да бъдат осъдени да премахнат със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в имота на ищците масивна ограда, тъй като същата пречела ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

Претендирани са разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са придобили правото на собственост върху горопосоченото дворно място с площ от 2 440 кв. м., ведно с построената двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант, по силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № ***г. на РС гр. Каварна. Имотът бил урегулиран в парцел II в кв. 46 по регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № 623/ 25.05.1973 г. След влизане в сила на одобрена за населеното място кадастрална карта имотът бил заснет с идентификатор ***. Ответниците притежавали право на собственост върху имот с идентификатор ***и били съседи на южната граница на имота на ищеца. В югоизточната част на ищцовия имот ответниците построили масивна ограда, посредством която навлизали в имота на ищците с около 80 кв. м., което не навлизане не е съществувало към момента на придобиване на собствеността от страна на ищеца. Масивната ограда била построена незаконно, като променяла границите върху имотите. Тъй като съществуването и на място дало основание за планоснемането на имотите, то в кадастралната карта на с. *** неправилно 80 кв. м. от имот с идентификатор .***, собственост на ищците, неправилно били заснети към имота с идентификатор .***, собственост на ответниците. В тази връзка ищците настояват, след като съдът установи правото им на собственост изцяло върху имот с идентификатор .***, целия с площ от 2 440 кв. м., да осъди ответниците да предадат владението върху спорните 80 кв. м., които неправилно са били заснети в кадастралната карта и регистри на с. *** като част от имот с идентификатор .***, като ответниците бъдат осъдени също така да премахнат незаконно построената ограда.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК първоначалните ответници М.Н.А. и В.И.И., и П.С.А. и О.Т.А., са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта на ревандикационната претенция в частта на установяването правото на собственост на ищеца върху целия имот .*** с площ от 2 440 кв. м. поради липса на правен интерес. Ответниците не оспорвали правото на собственост на ищеца върху дворното място, поради което по отношение на претенцията в тази и част производството следвало да бъде прекратено.

Исковете били неоснователни. Всеки от двете групи ответници притежавали по 1/ 2 ид. част от дворното място, представляващо поземлен имот .***, цялото с площ от 990 кв. м. Масивната ограда, която ищеца твърди да била изградена след 1995 г.

– 1997 г., съществувала още към одобрението на регулационния план от 1973 г.

Имотът на ответниците бил ограден и владян от 1964 г. и площта и границите му никога не са били променяни. При условията на евентуалност ответниците са владели спорните 80 кв. м. непрекъснато, явно и необезпокоявано, считано от 1964 г., поради което са придобили правото на собственост върху тях по силата на придобивна давност. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „***“ ЕООД, което дружество е променило правно – организационната си форма в ООД, както става ясно от извършената от въззивния съд служебна справка в Търговския регистър, се легитимира като собственик върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 440 кв. м., урегулирано в парцел II, кв. 46 по плана на с. ***, общ. Каварна, заедно с двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена площ от 1 490 кв. м. по силата на н.а . за покупко – продажба на недвижим имот № *** г. на РС гр. Каварна. Имотът е придобит от ищеца от РПК „Съгласие“ гр. Каварна, по силата на договор за замяна от 24.02.1994 г., сключен с Община гр. Каварна. Видно от същия, срещу предоставен от РПК „Съгласие“ имот, Община гр. Каварна му е прехвърлила дворно място, върху което е построен хотел – ресторант, намиращо се в парцел II, в кв.

46 по плана на с. ***, с площ от

1 139 кв. м., представляваща североизточната част от парцел II, целия с площ от 1 889 кв. м. Освен това РПК „Съгласие“, по силата на н. а. № *** г. на КРС, е била призната за собственик по регулация върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 301 кв. м., представляващо част от общинско дворно място в кв. 46 по плана на с. ***, което по силата на заповед № 10/ 15.01.1997 г. на Кмета на гр. Каварна за утвърждаване на регулационен план, се придава по регулация към парцел II в кв. 46, който е собственост на РПК „Съгласие“.

Ответниците О.Т.А. и П.С.А. са притежавали правото на собственост върху 1/ 2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 980 кв. м. по н.а., а по скица – 990 кв. м., представляващо позезмлен имот с идентификатор ***по кад. карта на с. ***, ведно с построената в дворното място еднофамилна жилищна сграда, видно от н. а.

№ ** г. на нотариус с район на действие КРС, с рег. № ** на НК гр. София.

Ответниците М.Н.А. и В.И.И. са придобили правото на собственост върху другата 1/ 2 ид. чат от от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 980 кв. м. по н.а., а по скица – 990 кв. м., представляващо позезмлен имот с идентификатор ***по кад. карта на с. ***, ведно с построената в дворното място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, съгласно н. а. № ** г. на нотариус с район на действие КРС, с рег. № ** на НК гр. София.

От представения по гр. д. № 244/

2016 г. по описа на КРС договор за доброволна делба № 112/ 20.06.2016 г. е видно, че поземлен имот .*** е поделен между ответниците, като П.С.А. и О.Т.А. са придобили изключителната собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 495 кв. м., а М.Н.А. и В.И.И. – върху поземлен имот .1071, с площ от 495 кв. м., който, съгласно приложения протокол за трасиране и скица, е разположен в северната част на бившия поземлен имот .*** и граничи с имота на ищците.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в процеса.

Разпитаният в полза на ищеца свидетел ***е заявил, че към момента на закупуване на имота от „***“ ООД същият не е бил ограден. Викали неколкократно геодезисти, които да трасират границата.

Разпечатката съдържа 36 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e5c01c0-4a1c-4267-88fe-520da8e024d9