Решение № 732 от 21.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000503125 по описа за 2023 година

Въззивното производството е образувано по жалба на М. Л. П. срещу решение № 3903/ 14.07.2023г. на СГС, ГК, 14 състав, постановено по гр.д. № 10702/22г., с което са уважени искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и противоречиво.

Съдът е приел погрешно фактическата обстановка. Процесният имот се ползва от трето лице, а не от жалбоподателя П., а именно Фондация „ Помощ за лица с проблеми в развитието“.

Безспорно по делото е, че ищецът е отправил покана до същата за предаване на имота. По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД също следва да бъде предявен към фондацията, тъй като няма идентичност между нея и М. П.. Той би бил основателен срещу нея само за периода 27.08.2021г. до 15.04.2022г. Счита, че от събраните гласни доказателства се установява, че въззивникът ползва имота като свой от края на 2004г. и до настоящият момент. Владението й е непрекъснато. Тя прави ремонти, разпореждане с него като го отдава под наем, определяла е условия и цената на наема, както и лицата, на които го отдава. Тя лично е получавала сметките за ток, вода и парно. Счита, че показанията на свидетеля Н. Ц. не противоречат на 1 останалите свидетелски показания.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове .

В депозиран писмен отговор З. М. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователността й. Сочи, че възражението срещу кой е следвало да се насочат претенциите е следвало да се направи с отговора на исковата молба, а в сегашния момент то е преклудирано. Поддържа, че наемателите са ползватели на имота, а правната норма на чл.108 от ЗС предвижда искът да се предяви срещу владеещия несобственик, какъвто е М. П..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищецът З. М. твърди, че през 2019г. е получил по завещание, заедно с починалата му майка, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект за търговска дейност в гр. ***, ж.к. „***“, кв. ***, бл. *, вх. *, ет. * – магазин № 1 с площ от 124, 52 кв.м. заедно с прилежащите 2, 60% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***. Завещанието е открито с протокол за обявяване на саморъчно завещание вписан под № 25 в регистъра на Нотариалната камера.

По волята на завещателя Г. Л. С. ищецът и неговата майка получават горния имот. За смъртта на завещателя са били уведомени от кмета на с. ***. От тогова се опитва да влезе в завещания имот, но той е бил заключен и е имало надпис Творителница „ Арт и скок“, проект на Фондация „ Помощ на лица с проблеми в развитието“, която е на ответника. Майка му е починала на ********г. и неин единствен наследник е ищецът. Той е изпратил покана до фондацията, от която не е получил отговор. Образувана е прокурорска преписка в СРП. Ответникът М. П., при проведени разговори с адвокати на ищеца, е отказала да предостави достъп до имота на З. М.. Затова ищецът моли съда да признае по отношение на ответника, че той е собственик на описания в исковата молба имот и да го осъди да му предаде владението върху него. Моли съда да осъди М. П. да му заплати обезщетение за ползване за периода от 23.06.2020г. до 15.04.2022г. в размер на 27 000 лв., в 2 едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Излага, че преди години Г. С. е казал на ответника и майка й, че остава на тях да управляват и ползват като собственици процесния магазин. Те е трябвало да се грижат за него.

Пазарували са му, водели са го на лекар и са го гледали. След смъртта му са научили, че е оставил завещание, но това не променя нищо, тъй като ответникът и майка й владеят магазина повече от десет години за периода месец май 2009г. до месец май 2020г. като Г. С. не се е противопоставял.

Давали са магазина под наем, търсели са наематели, заплащали са консумативите. Имотът им е предаван от наемателите. Не са оформили отношенията си с Г. С. пред нотариус. Затова ответникът прави възражение за придобивна давност в нейна полза.

Ищецът черпи правото си на собственост върху магазин № 1, находящ се в гр. София с площ от 124, 52 кв.м. от завет, направен в полза на него и майка му от Г. С. със завещание от 05.03.2007г. То е обявено с протокол от 06.02.2019г.

Не е спорно, че завещателят Г. С. е бил собственик на процесния имот на основание договор за учредено право на строеж срещу задължение за строителство, оформен в нот. акт № 43/16.04.2002г. Към исковата молба ищецът е представил схеми за процесния имот от АГКК от 14.03.2022г. и от 24.11.2022г.

Безспорно е обстоятелството, че З. М. е единствен наследник по закон на майка си М. Б. П.- удостоверение за наследници № 84/30.07.2021г. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената М. Б. П. и М. Б. П. са на едно и също лице.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената З. Т. М. и З. Т. С. са на едно и също лице.

Ищецът е отправил покана до Фондация „Помощ на лица с проблеми в развитието“ за прекратяване на неправомерното владение върху процесния имот.

Към исковата молба е представен договор за наем, сключен от Г. Л. С.

3 и „Ашком- Николаев“ ЕООД от 15.02.2013г. за ползването на процесния имот за период от шест години. Този частен диспозитивен документ не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства: 2бр. епикризи на Г. С., които са неотносими към спора и не следва да се обсъждат в решението на въззивния съд.

Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване е обстоятелството че ответникът упражнява фактическа власт върху имота за периода месец януари 2019г. до месец май 2020г.

В хода на съдебното дирене е допуснато и е прието заключение на техническа експертиза, която е дала заключение за пазарният наем за процесния имот. За исковия период обезщетението е 32 614 лв.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, безпристрастно, основаващо се на професионалния опит на експерта.

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. заявява, че познава ищецът и неговата майка повече от 20 години, тъй като има наследствен имот в с. ***. В края на май 2020г. З. М. му се е обадил и от кмета и нотариус Я., са разбрали, че ищецът и майка му са били търсени заради завещание. Те се ползват от завет. Свидетелят е адвокат и са го помолили да им съдейства. Заедно с ищеца са отишли при нотариуса, който им е показал завещанието. То е било за един магазин. Вписали са го.

Заедно са видели имота. Свидетелят се е срещал с ответника като пълномощник на ищеца и майка му. На тази среща е поискал ключа от М. П., но тя е отказала да му го даде. Когато са ходили до магазина са провели разговор с наемателката Б. Н.. От Службата по вписванията са извадили договор за наем, които е бил вписан. Наемателят е плащал наем на Г. С. по банкова сметка.

Свидетелят К., живее с М. П. на семейни начала от 2011г. Знае за процесния имот и къде се намира. Той заявява, че ответникът ползва имота като първо го е давала под наем и се е занимавала с него. От 2010г. е даден под наем, взимала е наема и е плащала сметките. Знае, че имотът е неин.

4

След като е бил даден под наем се е направил основен ремонт лично от ответника- пребоядисване, разширение за новата цел- детски център. В момента се ползва от ответника и фондацията от 2018г.-2019г. Свидетелят познава Г. Л.. Той е живеел в с. ***, но е имал и апартамент в центъра. Не е живял с тях, идвал е от време на време, за да се видят. М. и Г. не са живели в общо домакинство. Последният наемател е била жена, която се е занимавала със сладкарство и хлебопекарство.

Свидетелят С. заявява, че лично е познавал Г. Л. покрай майката на М.

П. от около 2014г. Знае, че той е тя са живеели на семейни начала. Г. Л. е живеел в с. ***, където и свидетелят, и в центъра на София. Те са полагали медицински грижи за него, тъй като не е имал деца. Виждал го е в апартамента в кв. ***. Той е работил в центъра към фондация за деца на доброволни начала от 2017г. Тогава се е направил ремонт на помещението, което преди това е било сладкарски цех. Свидетелят работи само през почивните дни. Знае, че помещението е на ответника и майка й. Знае, че Г. е бил негов собственик, но той физически не могъл да разполага с имотите си.

Той го е оставил на М. П., и тя се е занимавала с него. Апартаментът, в който живее М. П. се намира над магазина. Г. е идвал понякога, но не е живеел там. Първоначално ги е посещавал рядко, но след това по няколко пъти месечно. М. П. се е грижела за документацията и администрацията на имотите- ключове, документи, телефони, карти, всичко е било при нея.

Ключът от центъра също е бил в нея. Тя е слизала в помещението, когато е било сладкарски цех да взема наема.

Свидетелят Ц. познава Г. Л.. Той е бил хазаин на процесното помещение, което майка му е била наела от него за сладкарски цех. Фирмата е „Ашком- Николаев“. Помещението се е намирало на ул. „Родопски извор“ номер тридесет и нещо. Видял го е за първи път при подписване на договора.

Година по- късно е станал управител на цеха. През 2018г. са освободили помещението. Виждал е Г. Л. два пъти. Веднъж се е появил на прозореца на цеха вечерта и е попитал за наема. Иначе е звънял по телефона на майката на свидетеля, после тя му е дала неговия номер. Наемът се е плащал по банков път. Последните две години свидетелят е банкирал и плащал наема на Г. Л..

Договорът за наем е бил сключен с него и той не е бил представляван. Той лично го е подписал. Впечатлил се е от външния му вид на клошар. Над 5 помещението е живеела жена, която не е събирала наема, но е обяснявала, че е имала отношения с Г. Л.. Познава ответника като съсед и знае къде живее.

Наемът е бил 600лв. или 800 лв. Те са плащали разходите за ток и вода.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц. като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага, като вътрешно непровтиворечиви си.

Кредитира показанията на свидетеля Б. като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Те са последователни и убедителни.

Не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която той споделя впечатления за това от кога имотът се ползва под наем и кой получава наема и плаща сметките. Кредитира ги в останалата им част, тъй като не противоречат на останалите събрани свидетелски показания. Тези на св. К. ги преценява и при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения с ответника.

Не кредитира изцяло показанията на свидетеля С., тъй като ги намира за вътрешно противоречиви по отношение на факта, че майката на М. П. и Г. Л. са живеели на семейни начала. В останалата част ги кредитира като отразяващи лични впечатления за фактите, които излага.

Като е обсъдил събраните доказателства СГС е приел, че исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са основателни.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното съдебно решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбатачл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма от първоинстанционния съд.