Решение № 15347 от 31.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9430/2026
- Вид
- Решение № 15347
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15347 гр. София, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110109430 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.09.2022 г. в гр. Русе, на ул. „Мария Луиза“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** и л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № *****, управляван от Г. И. П., при следния механизъм: при усложнена пътна обстановка, обусловена от извършвани ремонтни дейности, е било образувано задръстване и движещите се по улицата автомобили са предприели движение назад, включително л.а. „Субару Аутбек“. При осъществяване на маневрата, в нарушение на правилата за предимство, пътната обстановка и пътните знаци, водачът на л.а. „Фолксваген“, излизащ от ул. „Цар Иван Шишман“, е предприел включване в движението по ул. „Мария Луиза“, без да се убеди, че пътят е свободен, като е навлязъл в траекторията на движение на л.а. „Субару Аутбек“. В резултат на това е реализиран удар между задната лява част на л.а. „Субару Аутбек“ и предната част на л.а.
„Фолксваген“, в причинна връзка с което на л.а. „Субару Аутбек“ са нанесени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № **** със срок на валидност: 13.11.2021 г. – 12.11.2022 г.
Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1 862, 04 лв.
Счита, че с погасяване на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу 1 ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 862, 04 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата 952, 05 евро (1 862, 04 лв.), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 348, 30 евро (178, 08 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 10.06.2023 г. – 07.04.2026 г.
Претендира разноски.
След срока по чл.131 ГПК, изтекъл на 14.05.2026 г. (четвъртък) е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 156593/18.05.2026 г., изпратен по имейл на 15.05.2026 г., от ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и настъпването на щетите в причинна връзка с виновното поведение на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно акцесорния му характер.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 19.09.2022 г. в гр. Русе, на ул. „Мария Луиза“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** и л.а.
„Субару Аутбек“ с рег. № *****, управляван от Г. И. П..
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 19.09.2022 г. около 11:30 часа л.а. „Фолксваген“ се движи по ул. „Цар Шишман“ в посока от бул. „Неофит Бозвели“ към ул.
„Николай Здравков“ и на кръстовището с ул. „Мария Луиза“ водачът предприема маневра за завой наляво. В същия момент по ул. „Мария Луиза“ се движи л.а. „Субару Аутбек“, като поради извършване на ремонтни дейности и образувал се трафик водачът предприема маневра за движение на заден ход, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях, в причинна връзка с което на л.а. „Субару Аутбек“ са нанесени щети.
Към датата на събитието л.а. „Субару Аутбек“ е бил в експлоатация 4 години, 9 месеца и 28 дни, считано от датата на първоначална регистрация.
Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 2 013, 24 лв., а по цени на официален сервиз – 1 862, 04 лв.
Безспорно е между страните, че към 19.09.2022 г. л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена 2 застраховка „Каско“, полица № **** със срок на валидност: 13.11.2021 г. – 12.11.2022 г.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1 862, 04 лв.
Безспорно е между страните, че към 19.09.2022 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** е била застрахована при ответника.
Пред СРС е разпитан свидетелят Г. И. П., който депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП през есента на 2022 г. в гр. Русе при управление на л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № Р 0444, на ул. „Мария Луиза“, по обяд, в светлата част на деня. Заявява, че се е движел по път с предимство, пред него е имало излязъл камион, пътят е бил затворен, което е наложило всички да започнат да правят маневри, за да си направят път да минат, цялата колона се е движела назад, при което е настъпил удар с друг автомобил, който удар за свидетеля е бил в задна лява част, а за другия автомобил – челно ляво.
Пред СРС е разпитан и свидетелят Д. Д. Д., който депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП през м.09.2022 г. в гр. Русе при управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ****, на кръстовището на ул. „Мария Луиза“ и ул. „Цар Шишман“, по обедно време, в светлата част на деня. Заявява, че там има знак „Стоп“, на който е спрял; че там няма голяма видимост, защото от четирите страни винаги има спрели бусове, което знае, защото минава често по тази улица; че се е огледал, не е имало автомобили, при което е потеглил, но при завиването по наляво по ул. „Мария Луиза“ го е блъснал водач, движещ се на заден ход по ул. „Мария Луиза“ – л.а. „Субару“, като за свидетеля ударът е бил в предната част на автомобила, а за другия автомобил – в задната част.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 3
ЗЗД – Д.ие, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това Д.ие и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на разпитаните свидетели.
Установи се от заключението на АТЕ и показанията на свидетелите П. и Д. механизмът на произшествието. Като е извършил маневра за завой наляво по ул. „Мария Луиза“, без да се увари, че същата е безопасна за останалите участници в движението, водачът на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** е осъществил противоправно Д.ие, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил. Без значение в случая е дали водачът е спрял на знак „Стоп“, или не, доколкото мястото на удара, според заключението на АТЕ, както и показанията самия водач на автомобила – свидетеля Д., е след знака, т.е. ударът е настъпил, след като водачът вече е започнал осъществяването на маневрата.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване, което се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане, доколкото е направено след срока по чл.131 ГПК /Според задължителната практика на ВКС – т. 4 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, съгласно изричната разпоредба на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. В посочения смисъл – и мотивите към ТР № 1 от 11.05.2026 г. по тълк. дело № 1/2025 г. на ОСГК на ВКС/.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1 862, 04 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня 4 на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата 2 013, 24 лв.
Тази сума надвишава изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 862, 04 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за сумата 952, 05 евро (1 862, 04 лв.), поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По иска по чл.86, л.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.