Решение № 13137 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13137 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110132787 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл.

3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198867/06.06.2025г. на СРС, подадена от „Платинум Брандс“ ЕООД, ЕИК ************, срещу ЧСИ № *** – В. А. Л.. С определение от 09.06.2026г. съдът е конституирал „Платинум Брандс“ ЕООД, ЕИК **********, с предходно наименование „Полтурист“ ЕООД, като ищец по делото във връзка с вливане на първоначалния ищец в конституирания на негово място такъв.

Ищецът „Платинум Брандс“ ЕООД чрез адв. Е. Д. – АК-Видин, е предявил срещу ответницата ЧСИ № *** – В. А. Л. иск с правно основание по чл. 441, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 12314,76 евро /24085,58 лева/, събрана от нея по изп.д. № 2024***0400617 без основание, евентуално на неосъществено, евентуално на отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.06.2025г./ до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че бил длъжник по посоченото изпълнително дело, водено при ответницата с взискател „Парнас М“ ООД за вземане по Изпълнителен лист № 33825/28.10.2024г., издаден от СРС въз основа на Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 58834/2024г. на СРС, 74 състав, за сумата от 23560,39 лева, представляваща вземане по Споразумение за уреждане на дълг от 16.08.2024г., законна лихва от 04.10.2024г. до изплащане на вземането, 471,21 лева за държавни такси и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Задълженията по изпълнителното дело, съобразно покана за доброволно изпълнение от 01.11.2024г., възлизали на: 23560,39 лева главница, 374,65 лева лихва, 1971,21 лева присъдени разноски, 1600,00 лева за разноски по изпълнителното дело и 2376,46 лева за такси по ТЗЧСИ, т.е. общо 29882,71 лева. На същата дата били изпратени и запорни съобщения, сред които и такова до „Банка ДСК“ АД. В тази връзка на 11.11.2024г. „Банка ДСК“ АД превело на съдебния изпълнител 29882,71 лева. Съдебният изпълнител следвало още тогава да приключи и прекрати изпълнителното производство, което тя сторила едва на 02.12.2024г. Въпреки това 1 на 05.12.2024г. изпратила уточнение до „Банка ДСК“ АД, че актуалният размер на задължението възлиза на 24085,58 лева, която сума била преведена от банката на съдебния изпълнител на 06.12.2024г. Това уточнение било свързано с изпратено друго запорно съобщение от 26.11.2024г., че задълженията на дружеството са 893815,89 лева, в които се включвали 841815,89 лева публични задължения към държавата. За тази сума държавата не била взискател по делото и на длъжника не била връчвана покана за доброволно изпълнение. Тя била предмет на друго производство по реда на ДОПК – изп.д. № 221159250/2022г. на НАП, като била изплатена на 29.11.2024г. За погасяване на публичните задължения ответницата била уведомена с писма от 02.12.2024г. и 04.12.2024г. Обосновава се, че сумата от 24085,58 лева, която съставлявала такси по ТТРЗСЧИ, при това положение нямало основание да бъде начислявана и събирана от съдебния изпълнител, съответно основанието за това е неосъществено, съответно отпаднало, още повече, че това станало след прекратяване на изпълнителното дело на 02.12.2024г. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от адв. Д..

Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 194974/17.06.2026г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЧСИ № *** – В. А. Л. чрез адв. В. – АКСофия, е подала Отговор, вх. № 279015/20.08.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че неколкократно в кантората на ЧСИ са провеждани срещи с управителя на дружеството-ищец по повод изпълнителни дела, като той бил напълно наясно с размера на задълженията по делото. Държавата чрез НАП се считала за присъединен взискател с оглед императивната норма на чл. 458 ГПК, като за вземането в размер на 841815,89 лева съдебният изпълнител по дело № 617/2024г. бил уведомен с писмо на 25.11.2024г., във връзка с което било изпратено и ново запорно съобщение. Длъжникът изплатил публичните си задължения направо на НАП, за което съдебният изпълнител бил уведомен на 02.12.2024г., съответно на 05.12.2024г. Оттук с писмо от 05.12.2024г. до „Банка ДСК“ АД бил уточнен актуалният размер на вземането вече 24085,58 лева, които били преведени от банката на 06.12.2024г. На 09.12.2024г. били вдигнати запорите, а изпълнителното производство било приключено с Разпореждане от 12.12.2024г. По отношение на датата му била допусната фактическа грешка /вписано „02“ вместо „12“/, която била поправена със съответно разпореждане. Събраната такса от 24085,58 лева се дължала, тъй като, въпреки че вземането било платено директно на кредитора, то е било направено в хода на производството по изпълнителното дело. Обосновава се, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни, поради което не се дължи връщане на процесната сума. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Ив. / адв. Сл.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 191221/15.06.2026г. на СРС.

Третото лице – помагач „ЗД „Бул Инс““ АД чрез юрк./адв. Ц.Д. е депозирало становище, вх. № 311483/25.09.2025г. на СРС, в което поддържа позиция за неоснователност на предявения иск. В насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител или се представлява от адв. Д., която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съдът намира, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 441 ГПК вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, доколкото обективно в исковата молба се обосновава незаконосъобразно събиране и задържане на парична сума от съдебния изпълнител, т.е. вреди от незаконосъобразно изпълнение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е за ищеца. Същият следва да докаже извършено от ответника незаконосъобразно действие/бездействие, в конкретния случай – налагане на и събиране посредством него на такса в посочения в исковата молба размер, която не е следвало да бъде плащана от длъжника, понесените от ищеца вреди и техния размер, както и причинната връзка между вредите и незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В тежест на ответницата е да установи, че е заплатила претендираните спрямо нея суми, както обстоятелствата, които я освобождават от отговорност. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото са представени заверени копия от изп.д. № 2024***0400617 на ЧСИ № *** – В. Л.. Същото е образувано по Молба, вх. № 3633/01.11.2024г. на ЧСИ № ***, подадена от „Парнас М“ ЕООД, с която на съдебния изпълнител е възложено събирането на вземанията по Изпълнителен лист № 25510/28.10.2024г., издаден по ч.гр.д. № 58834/2024г. на СРС, 74 състав, срещу „Платинум Брандс“ ЕООД: 23560,39 лева за вземане по споразумение за доброволно уреждане на дълг от 16.08.2024г., ведно със законна лихва от 04.10.2024г. до окончателното изплащане, както и 471,21 лева и 1500,00 лева за разноски по делото. С изх.

№ 4310/01.11.2024г. на ЧСИ № *** е изпратено уведомление до НАП на основание чл. 191, ал. 2 ДОПК. На 01.11.2024г. до длъжника е пратена покана за доброволно изпълнение, както и запорни съобщения за задължение в размер на 29882,71 лева /главница, лихви, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело/ до „Юробанк България“ АД, Българската народна банка, „Банка ДСК“ ЕАД и „Айкарт“ АД. С писмо, вх. № 3735/12.11.2024г. на ЧСИ № ***, съдебният изпълнител е уведомен от „Банка ДСК“ АД, че върху сметките е наложен запор, а на 11.11.2024г. по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата от 29882,71 лева.

С вх. № 3853/25.11.2024г. съдебният изпълнител е уведомен от НАП – ТД СДО, че задълженията на „Платинум Брандс“ ЕООД към държавата възлизат на 841815,89 лева, от които 829***,34 лева /главница и лихви/ са предмет на събиране по изпълнително дело № 22115920/2022г. на публичния изпълнител при НАП, а останалите 12035,55 лева са други натрупани публични задължения за данъци и лихви върху тях. Със Запорно съобщение, изх.

№ 4521/26.11.2024г., връчено на 27.11.2024г., съдебният изпълнител е наложил запор по сметките в „Банка ДСК“ ЕАД за общо 893487,84 лева, от които присъединени публични задължения в размер на 841815,89 лева и такси в размер на 24067,58 лева по ТТРЗЧСИ.

Видно от представеното копие, с Разпореждане от 02.12.2024г. на публичния изпълнител при НАП изп.д. № 221159250/2022г. на НАП е прекратено, тъй като задълженията са погасени. На л. 172-172 са налице две платежни нареждания за заплатени на 29.11.2024г. 400000,00 лева и 445274,7 лева. За това съдебният изпълнител е уведомен по мейл на 02.12.2024г. и официално с писмо, вх. № 3981/05.12.2024г., като в полученото писмо е отбелязано, че дружеството няма задължения към 04.12.2024г., за което са издадени съответни удостоверения, налични по делото.

С уточнения с изх. № 4563/05.12.2024г., получено на 06.12.2026г., съдебният изпълнител е уведомил „Банка ДСК“ АД, че актуалният размер на задължението възлиза на 24085,58 лева, като на 06.12.2024г. тази сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител.

На 09.12.2024г. до „Банка ДСК“ АД е изпратено съобщение за вдигане на наложения запор 3 поради пълно изплащане на дълга и прекратяване на изпълнителното дело.

Представено е Разпореждане с поставена върху него дата 02.12.2024г. на ЧСИ № *** – В. Л., с което същата е приключила изпълнителното производство по изп.д. № 617/2024г. поради пълно изплащане на задължението по делото. На гърба му е обективирано ръкописно разпореждане на съдебния изпълнител без дата, с което се отстранява очевидна фактическа грешка в разпореждането за прекратяване, като датата му следва да се чете 12.12.2024г., а не 02.02.2024г. Това отбелязване не е налице върху копията, предоставени по делото от адв. Д. – процесуален представител на ищеца.

Налице е писмо от НАП, вх. № 302602/16.09.2025г. на СРС, с данни относно изпълнителното дело за събиране на публичните задължения на дружеството-длъжник, но данните в него не кореспондират с тези, предоставени по изпълнителното дело и установени от вещото лице.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за очевидна неправилност. От заключението се установява, че дължимите такси по изпълнителното дело възлизат на общо 26475,03 лева с ДДС, от които 24067,58 лева с ДДС е таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ за публичните вземания към НАП. По делото са постъпили два превода от запорирани сметки в „Банка ДСК“ АД – 29882,71 лева на 11.11.2024г. и 24085,58 лева на 06.12.2024г., като са разпределени с основание „Погасяване на дълг“. От Таблица № 1 /л.301/ от заключението на вещото лице може да се направи извод, че всички начислени като дължими суми по изпълнително дело № 617/2024г. са платени /налице са отбелязани като неплатени 3 стотинки, която сума е несъществена/.