Решение № 641 от 03.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Русе, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200800 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. К. К. против Наказателно постановление № 211085-002412 от 05.10.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и „Глоба“ в размер на 50 лева за осъществено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят

Т. К., редовно призован, се явява, като упражнявайки правото си на лична защита дава подробни обяснения, като отрича да е осъществил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази насока моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 16.04.2023 г., а жалбата е подадена на 21.04.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 05.06.2023 г. свидетелите Й. Г. и Д. Д. – служителите на Сектор „Контрол и правоприлагане“ при Национално ТОЛ управление, изпълнявали служебните си задължения на пътен участък Първи клас № I-5 Русе – Велико Търново, в района на км.

6+986, посока гр. Русе. В изпълнение на посоченото свидетелите Г. и Д. получили сигнал, че МПС - лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ, с регистрационен номер В8494ТА, собственост на Кристиан Колев, е управлявано по пътния участък РусеВелико Търново без да е платена винетна такса. В тази връзка последните решили да спрат последното и да извършат проверка на водача.

На същата дата, около 18:10 часа, горепосоченото МПС, управлявано от жалбоподателя Т. К., достигнало пътния участък, където се намирали свидетелите Г. и Д.. Забелязвайки го, свидетелят Г. подал сигнал със стоп палка, който бил възприет от К., като същият намалил скоростта на управляваното от него МПС и се преустроил в най-дясната част на пътното платно, с оглед привеждането на последното в покой.

Междувременно свидетелят Г. извършил въртеливо движение със стоп палката.

Жалбоподателят К. възприел това и решил, че свидетелят Г. му подава сигнал да продължи движението си, тъй като подаденият сигнал със стоп палка не се отнасял за него, а за някой от движещите се след него автомобили. В таз връзка жалбоподателят К. подал мигач и се включил в движението, като продължил по пътя си.

Свидетелят Г. изготвил доклад за случилото се, който бил изпратен по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, като същият бил разпределен на свидетеля Ц. П..

Свидетелят П., след като се запознал с доклада, извършил проверка и установил самоличността на водача на процесното МПС, приел, че с поведението си последният е 2 осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в тази насока съставил АУАН № 32-2085-002412/28.06.2021 г. (бл. номер 986463), който бил подписан от жалбоподателя К. с възражения. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН последният се възползвал от дадената му възможност да представи подробни такива.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и „Глоба“ в размер на 50 лева, а за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 32-2085-002412/28.06.2021 г. (бл. номер 986463), Наказателно постановленив № 21-1085-002412 от 05.10.2021 г., справка, възражение, докладна записка, доклад, обяснения от Д. Д., справка нарушител/водач, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Ц. П., Д. Д. и обяснения на жалбоподателя Т. К..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски служител, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

3

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава им, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т.

К. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 103 от ЗДвП:

Съдът приема, че жалбоподателят Т. К. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания.

В процесния случай, от събраната по делото доказателствена съвкупност, се 4 установи по категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят К., в качеството му на водач МПС – лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ, с регистрационен номер В8494ТА, собственост на Кристиан Колев, е възприел подадения му сигнал със стоп палка и въпреки това не е спрял на указаното му място, а е продължил движението си. По този начин жалбоподателят К. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Процесното нарушение е такова на просто извършване, което може да се осъществи само при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца следва да са намерили отражение представи, че по отношение на него е издадено ясно и недвусмислено разпореждане от контролен орган, което разпореждане във волево отношение жалбоподателят е отказал да изпълни. В процесния случай се установи по категоричен начин, че жалбоподателят К. е възприел подадения сигнал със стоп палка от свидетеля Г., като в тази насока е намалил скоростта и предприел действия за привеждане на управляваното от него МПС в покой. Последващото поведение на К., изразило се в подаване на мигач и напускане на указаното място за проверка е обусловено от настъпилите погрешни представи в последния, че свидетелят Г. му е подал сигнал с въртеливо движение да продължи движението си. Макар от показанията на свидетелите Г. и Д. да не се установи подаването на такъв сигнал, което е напълно обяснимо с оглед темпоралната отдалеченост на процесното събитие. Отчитайки така изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, която изключва наличието на умисъла и в двете му форми – пряк и евентуален.

По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т.

К. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съдът приема, че жалбоподателят Т. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон, който изключва 5 наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.