Решение № 2884 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2884 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100502539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №7202/27.06.2022г., постановено по гр.д. №27579/2021г. по описа на СРС, 82 състав, е признато за установено по предявения от „Т. – цимент Е“ ЕООД срещу „К.и.“ ЕООД по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, че „К.и.“ ЕООД дължи на „Т. – цимент Е“ ЕООД сумата от 10 000 лева, представляваща част от цялото вземане по фактура №0000000006/20.08.2018г. в общ размер на 32400 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. №55610/2020г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъдено е „К.и.“ ЕООД да заплати на „Т. – цимент Е“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500 лева – разноски за исковото и заповедното производства.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника „К.и.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.К., като се излагат оплаквания, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно, неправилно и необосновано и е направено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. При 1 постановяване на решението не били обсъдени възраженията на ответника, че неизпълнението на доставката на стоките е в резултат на бездействието на купувача, който не оказал съдействие за предаване на стоките. Купувачът не посочил подходящо място за осъществяване на доставката на договорените количества стоки, нито бил платен и организиран Т.портът им. Не била разгледана и предявената от ответника насрещна претенция за възстановяване на направените разноски по организирания внос на стоките, предмет на договора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т. – цимент Е“ ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, но е недопустимо, по следните съображения:

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба – чл.127 от ГПК. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти, и формулирания петитум. Дадената от страната правна квалификация на претенцията не обвързва съда – той е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна 2 норма. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана т.9 на ППВС №1/85г., когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.

Разрешението е възприето и в ТР №1/2011г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и установената съдебна практика – решение №124/24.03.2011г. по гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.

В случая първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска, като е приел, че същата е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, т.е. е приел, че е сезиран с иск за реално изпълнение на задължение по сключен договор за търговска покупкопродажба.

Видно от съдържанието на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и от исковата молба за установяване на оспореното вземане по издадената заповед за изпълнение обаче, заявителят, респ. ищецът излага твърдения, че е развалил сключения между страните договор за търговска покупко-продажба поради неизпълнение от страна на продавача да достави закупените стоки, поради което претендира връщане на платената авансово цена по договора, т.е. правното основание на иска е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от 3

ЗЗД.

Първоинстанционният съд както в изготвения по реда на чл.146 от ГПК доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, е основал изводите си на това, че ищецът претендира исковата сума от ответника като реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по сключен договор за търговска покупко-продажба, а не като иск за връщане на платена сума като получена от продавача на отпаднало основание по развален поради неизпълнение договор за покупко-продажба.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията по чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и съответните указания за разпределение на доказателствената тежест, не съответстват на изложеното в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Изложените и поддържани от ищеца конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с правна квалификация на претенцията по чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, като е приел, че е предявен иск за реално изпълнение по договор за покупко-продажба на стоки и е разгледал иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, какъвто не е бил предявен от ищеца.

Следователно районният съд се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет на спора, по непредявен иск, поради което същият е допуснал нарушение на диспозитивното начало, което води до недопустимост на обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК постановеното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.

По разноските:

Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение 4 не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК относно разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС съдът следва да се произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.

С оглед цената на иска решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №7202/27.06.2022г., постановено по гр.д.

№27579/2021г. по описа на СРС, 82 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на действително предявения иск с правно чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съобразно указанията в настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5