Решение № 65 от 13.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря К.а Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500033 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1098/14.10.2022г. по гр.дело№1017/2022г. на ВТРС, съдът е : -осъдил К. Е. Г. с ЕГН********** да заплати на В. К. Р. с ЕГН**********: сумата 7000.00лв., представляваща обезщетение за причинените на В. Кр.Р. неимуществени вреди в резултат от извършено на 25.4.2017г. престъпление по чл.325 ал.2 пр. II алт.1 и алт.2 ввр. ал.1 от НК, сумата 466.67лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска; -отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 15000.00лв.; -осъдил К. Е. Г. с ЕГН********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата 280.00лв., представляваща дължимата държавна такса за производството; -осъдил В. К. Р. с ЕГН********** да заплати на К. Е. Г. с ЕГН********** сумата 426.67лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Е. Г.(чрез адв.Д.

Г.Д . от ВТАК) против Решение№1098/14.10.2022г. по гр.дело№1017/2022г. на ВТРС в частта, относно присъденото обезщетение за разликата над 1000.00лв. до присъдените 7000.00лв. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Присъденото обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало на съдебната практика по аналогични случаи с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Обжалваното първоинстанционно решение било немотивирано, като съдът обсъдил какво представлява обезщетението по справедливост и абстрактно изложил лаконични мотиви как се определя то, но не били изложени никакви мотиви как е определен неговият размер в конкретния случай. Не бил отчетен размерът, интензитетът и 1 продължителността на търпените болки и страдания. Съдебното решение почива на неустановени факти и обстоятелства. Неизяснен бил изводът, че през целия период от увреждането до предявяване на иска/общо 4 години и 11 месеца/, В. Кр.Р. изпитвала постоянно чувство на срам, страх да се придвижва сама на обществени места и изпитва затруднения при общуването и с непознати хора. Не били доказани твърденията на Р., че вследствие на инцидента пострадалата получила засилване симптомите на мигрена, тревожност, паник-атаки и силно сърцебиене(медицински документи в тази насока не били представени). Нямало също медицински документи доказващи настъпилите промени в психоемоционалното състояние на В. Кр.Р. . Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно в частта му, с която К. Е. Г. е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. К. Р. за разликата над 1000.00лв. до присъдените 7000.00лв. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. К. Р.(чрез адв.К. Кр.Х. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по безспорен начин бил установен видът и размерът на претърпените от Р. неимуществени вреди. Чрез свидетелските показания било установено емоционалното състояние на пострадалата, вследствие на нападението през 2017г.(от тогава до настоящия момент). След инцидента Р. „се затваря в себе си“, изпитвала страх да остава сама и да излиза сама, рядко допускала нови хора в приятелския си кръг, срамува се от случката и се страхува от ново нападение, още повече, че същото се е случило - в светлата част на деня, по обяд, на тиха улица, в близост до детска градина и детска ясла в гр.В.Търново. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

За съдебно заседание въззивникът К. Е. Г. (чрез адв.Д. Г.Д. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Прави изложение под формата на писмена защита.

Моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено решението на ВТРС в частта му, с която К. Е.

Г. е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. К. Р. за разликата над 1000.00лв. до присъдените 7000лв. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна В. К. Р.(чрез адв.К. Кр.Х. от ВТАК) , моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че 2 обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявеният иск като такъв по чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.

Безспорно е, че с одобрено споразумение от 21.07.2017г.(влязло в законна сила) по реда на чл.381 и сл. от НПК по НОХД№1278/2017г. на ВТРС, К. Е. Г. се е признал за виновен в това, че: на 25.04.2017г. в гр.В.Търново извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - че продължително преследвал В.

К. Р. с изваден полов член, мастурбирал и приближавайки се еякулирал върху косата и гърба и, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост - престъпление по чл.325 ал.2 пр.II алт.1 и алт.2 ввр. ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл, поради което и на основание чл.325 ал.2 пр.II алт.1 и алт.2 ввр. ал.1 от НК, чл.36 от НК, чл.54 от НК му е определено наказание шест месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „Общ режим“.

За установяване на претърпените от В. Кр.Р. неимуществени вреди са ангажирани пред първооинстанционния съд гласни доказателства. В показанията си св.Г.В.Д заявява, че след процесния случай В. Кр.Р. е била доста притеснена и разстроена, като е започнала да се прибира в гр.В.Търново всеки уикенд(Р. живее и работи в София), тъй като се е чувствала по-защитена при семейството си. Твърди, че първоначално В. Кр.Р. е била объркана и засрамена, че не е искала да разказва за случилото се, че се е страхувала да остава сама и че като се е движила по улицата често се оглеждала дали някой не е зад нея. Имала усещането, че някой върви зад нея и в тези моменти получавала сърцебиене. В показанията си св.В.П.С също твърди, че след случая Р. е била доста разстроена, а когато се наложило да се прибере в гр.София вече откровено е споделила, че е много притеснена, тъй като там живеелa сама. В. Кр.Р. твърдяла, че се п рибирала се по светлата част на деня, „като и се наложело да се прибира в тъмната част на денонощието, не знаела дали ще може да го направи и се стряскала, като усети човек до себе си“. Потвърждава, че Р. започнала да се прибира често в гр.В.Търново(сестра и или други близки я посрещали) и че предпочитала да отсяда в семейството на сестра си, където се чувствала по-сигурна. Споделя, че и понастоящем щом стане въпрос за инцидента Р. е видимо притеснена, че същата не обича да говори за случилото се, че изпитва неприязън. Твърди, че преди случая В. Кр.Р. обичала да общува с хора, а понастоящем общува с хора, които познава по-отблизо и на които може да вярва. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени впечатления.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на 3 чл.272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск и на размера, в който претенцията следва да бъде уважена.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд(респ. одобреното от съда споразумение, както е в настоящия случай), е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на извършителя. Обвързващата сила на присъдата(респ. одобреното от съда споразумение) предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Това се отнася до елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане - деянието, наличността на вреди, причинната връзка между него и вредите. В последващия граждански процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор за причинените с деянието вреди. Безспорно е, че деянието на К. Ев.Г. е противоправно и виновно, като не може да има спор и че с извършените действия последният е нарушил личностния интегритет на В. Кр.Р., унижавайки я на публично място.

По оплакванията в жалбата:

Оплакванията на въззивника са насочени към размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди - прекомерно завишено и не съответствало на съдебната практика по аналогични случаи с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. По отношение на обезщетението не били изложени мотиви за това как е бил определен неговият размер. Не бил отчетен размерът, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, в т.ч. не били доказани твърденията, че вследствие на инцидента пострадалата получила засилване симптомите на мигрена, тревожност, паник-атаки и силно сърцебиене, промени в психоемоционалното и състояние.

Преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. В случая, въпросните особености на деянието представляват откритото изразяване на неуважение към личността на В. Кр.Р. , което е с относително висока степен. Тези обстоятелства разкриват изразяват грубо пренебрежение към нормите на поведение в обществото, като обективират нежеланието на К. Ев.Г. да се съобразява с общоприетите правила и според естеството си представляват брутална демонстрация против установения обществен ред. След съвкупен анализ на ангажираните по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установява, че извършеното противоправно посегателство против личността на пострадалата е предизвикало изключително сериозни емоционални травми, прераснали в постоянни страдания за продължителен период от време, които са оставили 4 негативен отпечатък върху съзнанието и поведението и до настоящия момент. Касае се за вреди, нанесени с унижаващ акт по отношение на духовния и интегритет, които имат своето трайно проявление и понастоящем. За тези неоспорими факти свидетелстват и показанията на свидетелите, кредитирани от съда. Доколкото доказателственият материал относно установяването на настъпилите вреди включва предимно гласни доказателствени средства чрез свидетелски показания, то следва да се отбележи, че предметът на психологията е психичният, духовният елемент у човека, а именно човешкото поведение като израз на вътрешния духовен свят на индивида. Психологията не борави с установени(числени) мащаби, както останалите науки.