Решение № 691 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110101209 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. М. П. срещу И. В. З. искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 4950 лева, представляваща сбор от главници по неформални Договори за заем от 06.11.2023г.; 18.12.2023г.; 05.02.2024г.; 15.02.2024г.; 29.02.2024г.; 01.03.2024г. и 18.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът обосновава предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: на 06.11.2023г.;18.12.2023г.; 05.02.2024г.; 15.02.2024г.; 29.02.2024г.; 01.03.2024г. и 18.07.2024г. страните сключили неформални договори за заем, като на посочените дати ищецът предоставил на ответника сумите от 1000 лева; 500 лева; 1000 лева; 350 лева; 500 лева; 600 лева и 1000 лева. По силата на сключените договори, ответникът поел задължение да върне заетите суми в рамките на шест месеца или всеки месец по 500 лева. Към настоящия момент, въпреки отправяните покани до ответника, заетите суми не били върнати. Невръщането на заетите суми, представлява неизпълнение на задължението на заемателя по договора. Моли, предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по спора в негова полза.

В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Оспорва по основание и размер исковете. Оспорва наличието на сключени между страните договори за заем. Твърди, че в рамките на исковия период с ответника са живели на семейни начала, като по време на престоите му в Б. отсядал при нея в жилището й и бил обгрижван от нея. Дори ответникът да е предоставял средства, то между страните липсвала уговорка за връщането им. Моли за отхвърляне на исковете.

Предявява срещу М. М. П., насрещна искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 4935 лева, обезщетение за ползване имота на ищеца - ап.12, находящ се в гр. В., ул. Р. П. *, вх.*, ет.*-*, за периода 22.12.2023г.-04.01.2024г. и 02.05.2024г.- 10.05.2024г., без да заплаща наем за това, с която сума неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба /23.04.2025г./ до окончателното изплащане.

Твърди, че в рамките на исковия период ответникът е отсядал в жилището на ищцата, без да заплаща наем и други разходи, като по този начин се е обогатил, спестявайки 1 тези разходи.

В предоставения срок, ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че страните са се запознали в началото на 2022г. и са поддържали близки отношения. Работи и живее във В., като са се виждали когато се е връщал в Б.. З. имала множество задължения към финансови институции за бързи кредити, като заплатил голяма част от тях и когато сумата станала 10 000 лева подписали договор за заем 04.01.2023г.. Помагал е и за плащането на битовите сметки за жилището, което З. обитава. Заплащал и други суми в нейна полза - курс по сладкарство; почивка, за поддръжка на автомобила й, за плащане на данъци, телефон и др. Оспорва в периода 02.05.2024-10.05.2024г. да е пребивавал в жилището й. Гостувал е винаги по нейна покана. В условията на евентуалност заявява възражение за прихващане на сумата по насрещния иск със сумата 10 000 лева, дължима от З. по силата на договор за заем от 04.01.2023г.

Твърди, че на 04.01.2023г. са сключили договор за заем по силата на който й е предоставил 10 000 лева за погасяване на нейни заеми, с падеж при възможност на заемателя и плащане по банков път, като с отговора отправя покана за връщане на заетата сума. Моли за отхвърляне на насрещния иск, а в условията на евентуалност за уважаване на релевираното възражение за прихващане.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на твърденията си, че претендираните суми, произтичащи от договори за заем са предадени на ответника, ищецът представя 7 броя разпечатки от електронно банкиране с детайли на трансакции. От същите се установява, че ищецът е превел на ответницата следните суми: на 06.11.2023г. – 1000 лева; на 18.12.2023г. – 500 лева; на 05.02.2024г. – 1000 лева; на 15.02.2024г. – 350 лева; на 29.02.2024г. – 500 лева; на 01.03.2024г.

– 600 лева и на 18.07.2024г. – 1000 лева, с посочено основание - превод.

Ищецът е изпратил до ответника нотариална покана, с която е отправено искане за връщане на описаните суми в седмодневен срок от получаване на поканата.

От констативен протокол, издаден от ЧСИ Д. П. - Я., рег.№ ***, с район на действие ОС-В. е видно, че поканата е приета за връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Представена е ел. кореспонденция между страните /л.26-27 от делото/, от която не се установяват релевантни за делото факти. Липсва дата. В първата кореспонденция ответницата заявява, че ще праща пари, по 500 лева на месец, но не става ясно на кого и защо. Във втората кореспонденция също не става ясно кой е поискал заема и кога.

Представена е кореспонденция между страните /л.48/, от която се установява, че ответникът е изпращал пари на ответницата „за да има“.

Представен е договор от 04.01.2023г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 10 000 лева с цел погасяване на заеми. Дадената сума подлежи на връщане на вноски по банков път, когато заемателят има възможност.

От самолетен билет за полет Л.-Б., летище О.; билет за трансфер летище О. - град Р.; удостоверение № 365000-54290/31.07.2025г., издадено от ОД на МВР-Варна се установява, че ищецът е пристигнал в Б., гр. Р. на 05.05.2024г. и е отпътувал на 08.05.2024г. от гр. Варна.

З а опровергаване твърденията на ответницата, че в рамките на периода от 02 май 2024г. до 10 май 2024г. ищецът е отсядал в дома й, е разпитан свидетелят А. А./без родство и дела със страните/. Св. познава страните по делото, като ответницата я познава покрай М., с който се познават от деца. Ищецът живее в А. и се прибира в Б. до три пъти годишно.

Празнуват празници заедно. За Г. 2024г., М. се прибрал от А. на 05.05. Полетът му бил до О..

От О. М. пристигнал в дома на свидетеля, после и И. пристигнала. На 05.05.2024г. преспали в дома на свидетеля. На другият ден ходили да празнуват Г. в с. С.. Вечерта преспали там и на другия ден следобед/07.05.2024г./ М. и И. си тръгнали за Варна. Св. видял за пръв път И. на 05.05.2024г..

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.

Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя /Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай се твърди, че са сключени договори за заем в устна форма, което не съставлява пречка за установяване на тяхното наличие предвид на липсата на законово изискване за форма. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на предаването на заемната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора /Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.

В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че между страните по делото не е възникнало правоотношение по договори за заем, по силата на които П. е предоставил на З. сумата в общ размер 4950 лева, които последната се е задължил да върне. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, по делото не се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства. В този смисъл възникването на права и задължения по договори за заем между страните не се установява пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума и поемане на задължение за връщането й на заемодателя.

Представените писмени доказателства установяват факта на предаване на парични суми от ищеца на ответника, размера на сумите и точната дата на която са предадени. Не се установява, ответницата да е поела задължение да върне сумите. От трансакциите се установи, че основанието на предоставените суми е превод. От представената ел. кореспонденция не се установи поето задължение от страна на ответницата за връщане на суми, предоставени на 06.11.2023г.; 18.12.2023г.; 05.02.2024г.; 15.02.2024г.; 29.02.2024г.;

01.03.2024г. и 18.07.2024г.. По делото липсват доказателства относно съгласието на ответника да върне сумите, поради което и не се установява наличието на заемно правоотношение.

Не е спорно между страните, а се потвърждава и от събраните гласни доказателства, че в рамките на исковия период страните са били партньори, поради което отношенията между тях не са били по договор за заем.

Въз основа на горното, съдът приема за недоказано съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът дължи връщане на заетите суми.

Ето защо съдът намира, че главните искове са недоказани и следва да се отхвърлят.

При този изход на спора, ответникът има право на извършени разноски в настоящото производство – 500 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване 3 може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.