Решение № 2135 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2135 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100508791 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7469/02.07.2022 г. по гр.д. № 47652/2021 г. по описа на СРС, 66 състав са отхвърлени предявените от П. И. И. срещу Държавен авиационен оператор искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД – 10-124/16.06.2021 г. за незаконно, възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „Летец – пилот, Директор на дирекция“ с код по НКПД 2011-1324-5033 и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което ищецът е останал без работа, а именно 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г. в размер на 37400 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 151111/20.07.2022 г. (с дата на изпращане чрез куриер – 18.07.2022 г.), подадена от П. И. И., в която се поддържат възражения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че Държавният авиационен оператор го е уволнил като се е позовал на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ, тъй като трудовото правоотношение било възникнало след като е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, а тази разпоредба 1 въвеждала разлика в третирането, пряко основана на възрастта по смисъла на чл. 1 във връзка с чл. 2, параграф 2, б. а от Директива 2000/78. Такава разлика в третирането основана на критерия възраст била налице, когато „разпоредбата се основава на критерий, който е неразделно свързан с възрастта на работниците и служителите“, като неправилно първоинстанционният съд бил приел, че уволнителното основание било свързано не само с възрастта, а и с ефективното упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че законовата разпоредба, послужила като основание за уволнението, поставя в неравноправно положение работниците и служителите, които са навършили възраст, предвидена в чл. 69б от КСО и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и тези, които не са го упражнили. По делото не било установено, че разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10 б от КТ преследва законосъобразна цел, така както е предвидено в чл. 6, §1 от Директива 2000/78/ЕО. Посочва, че в практиката на СЕС е прието, че при липсата на уточнение в националното законодателство относно преследваната цел е важно други данни, изведени от общия контекст на съответната мярка да позволяват установяване на целта, с която тя е приета, с оглед упражняване на съдебен контрол за нейната законосъобразност, както и по отношение на това дали средствата, използвани за осъществяването й са подходящи и необходими. Такива други данни не били установени в производството по делото, поради което и Държавният авиационен оператор не е изпълнил задължението си, произтичащо от правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр., респ. чл. 10, §1 от Директива 2000/78, за да се установи, че е спазен принципът на равно третиране при прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Поддържа, че немотивиран е изводът на районния съд, че залегналата цел е законосъобразна, а способите за постигането й не са неподходящи, с което било допуснато съществено процесуално нарушение, което препятствало правото на защита на въззивника и затруднявало осъществяването на въззивен контрол. Посочва, че в Решение по дело С-190/16 СЕС е приел, че не се позволява на авиационните оператори произволно да определят, включително и при упражняване на правото си на уволнение, възрастова граница за упражняване на пилотска и свързана с нея дейност в съответното предприятие, особено когато тази възрастова граница е далеч под възрастта, 2 предвидена в съответния регламент (65 години). Твърди, че към датата на уволнението си въззивникът е бил на възраст далеч по-ниска от определената в регламента, като този факт не се променял от това, че е упражнил правото си на пенсия. Освен това, получаваната пения не била значителна в сравнение с получаваните възнаграждения от пилотите при ответника, което е следвало да бъде отчетено при определяне на законосъобразна цел и следвало да се вземат предвид и легитимните интереси и особеното положение на въззивника. Изложени са съображения, че не е налице обществен интерес от прилагането на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ, а се обслужвали само интересите на работодателя, които имали за цел да намалят разходите или подобряване на конкурентноспособността, но не били предвидени мерки за защита на работниците и служителите, които са упражнили правото си на пенсия при условията на чл. 69б от КСО, чийто ефект би следвало да смекчи неблагоприятните последици от този режим. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените в производството по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 170768/16.08.2022 г., подаден от въззиваемия Държавен авиационен оператор, с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно приел, че не е налице дискриминационно отношение по отношение на въззивника по критерий възраст. В конкретния случай, заповедта била издадена не заради навършена възраст, а заради упражнено право на пенсия. Поддържа, че районният съд е обсъдил всички поставени въпроси и е достигнал до правилни изводи. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 47652/2021 г. по описа на СРС, 66 състав е 3 образувано по искова молба, подадена от П. И. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда против Държавен авиационен оператор.

Ищецът твърди, че на 26.05.2020 г. между него и Авиационен оператор – Авиоотряд 28 (с променено наименование Държавен авиационен оператор) е сключен трудов договор със 6-месечен срок за изпитване, по силата на който бил назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет Airbus-A319“.

С допълнително споразумение от 22.02.2021 г. бил преназначен на длъжност „Летец – пилот, Директор на дирекция“ като в тази връзка бил уговорен нов 6-месечен изпитателен срок. Твърди, че със Заповед № РД-10-124/16.06.2021 г. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.

10б от Кодекса на труда поради възникване на трудовото правоотношение след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като същото е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 2, §, от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Посочва, че уволнението има дискриминационен характер и е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал.2 от Конституцията на Република България, съответно на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на дискриминацията. Дискриминацията е основана на критерий възраст, като в конкретния случай била налице пряка дискриминация по смисъла на чл.2, §2, б. „а“ от директивата. Преценката дали ищецът бил третиран неблагоприятно поради възрастта си от други служители в сравнимо положение, като това са по-младите от него служители и по – специално тези, които не са навършили предвидената в чл. 69, ал. 4 от КСО възраст. В този смисъл, посочва, че разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10б от Кодекса на труда се явява несправедлива и противоречи на разпоредбите на Директива 2000/78 и по специално на разпоредбите на чл. 2 и чл. 6 §1, първа алинея, която допуска разлика в третирането на основание възраст, ако в контекста на националното законодателство, те са обективно и обосновано оправдани от законодателната цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Посочва, че разпоредбата не преследва законосъобразна цел, тъй като когато липсва уточнение в националното 4 законодателство относно преследваната цел, както и липсвали данни, изведени от общия контекст на съответната мярка, които да установяват целта. Анализира мотивите за приемане на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.

10б от Кодекса на труда като прави извод, че не са налице цели от общ интерес, а само такива в интерес на работодателя. Моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено с оспорената заповед, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 37440 лева за периода от 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Държавен авиацоинен оператор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, тъй като трудовият договор е сключен след като ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че основанието за прекратяване на трудовия договор е в съответствие с предоставената му по закон компетентност и при наличието на всички елементи от фактическия състав, предвидени в КТ. Служителят бил упражнил правото си на пенсия, предвидено в чл. 69б от КСО при условията на първа категория труд, като тази разпоредба била създадена в интерес на работниците и служителите с оглед тежките условия на труд, характерни за тази категория. Поддържа, че не била налице и дискриминация по критерий „възраст“, както и че уволнението било в нарушение на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, тъй като уволнението не било свързано с този критерий, а с настъпването на други факти – упражняването на право да получава ежемесечен доход извън трудовото правоотношение. Посочва, че цитираните от ищеца решения на СЕС не подкрепят тезата му. Посочва, че Решение по дело С-46/17 разглежда възможността да бъде отлаган момента на прекратяване на трудовото правоотношение поради достигане на определена възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж чрез сключване на поредица от срочни трудови договори, а не случаи в които правото на пенсия е вече реализирано. С решението се приемало, че при придобиване на право на пенсия служителят се отличава със „Социална осигуреност“. Другото цитирано решение било свързано с определяне на 5 размера на трудовото възнаграждение по трудов договор в зависимост от възрастта, което било неотносимо. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10б от Кодекса на труда не противоречи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и с оглед установените по делото факти уволнението е законно.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.