Решение № 10376 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10376 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110125108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Г. Л., с която е предявен осъдителен иск срещу „ФЕООД с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 24.06.2021 г., както и на основание чл. 86,ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 4644,90 лева за периода от датата на трудовата злополука- 24.06.21г. до дата, предхождаща предявяване на исковата молба -02.05.25г., както и законната лихва за забава върху главницата , считано от датата на исковата молба- 05.05.25г. до окончателно изплащане на вземането.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор. Искът се оспорва с доводи за неоснователност, като претендиран в завишен размер. Твърди се , че характерът и степента на увреждането са изключително ниски и не обосновават търсения размер на обезщетение. Твърди се наличие на съпричиняване поради допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, при 90 процента от страна на ищеца , доколкото същият е стоял твърде близко до електрокара, причинил увреждането му. Поддържа, че ищецът е бил надлежно инструктиран и е удостоверил това с подписа си , като е бил запознат със забраната за стоене на пътя на товар. Доколкото ищецът е стоял в непосредствена близост до товара, който е бил в процес на преместване , обезщетението следва да се намали до посоченото с отговора процентно съотношение. Моли за отхвърляне на претенциите . Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.

200 КТ и чл. 86,ЗЗД.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 % или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/.

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за неимуществени вреди/, както и имуществени вреди, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните неимуществени вреди - търпените болки и страдания и всички други обстоятелства, които имат значение за определяне на неимуществените вреди по справедливост.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал труд при ответника по трудов договор от 04.06.21г., като е заемал длъжността „комплектовач“. Не е спорно и наличието на претърпяна от служителя трудова злополука, призната по административен ред за такава, вследствие на която е настъпило увреждане за ищеца.

Доколкото ищецът е заемал при ответника длъжността „комплектовач“, същият е бил запознат с работна инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи , като е бил запознат срещу подпис, че при извършване на товаро-разтоварни работи се забранява стоенето па пътя на товар , преместван по наклонена повърхност .Съгласно Протокол от заседание на комисия за разследване на 2 трудова злополука , назначена от работодателя общата характеристика на работата , извършвана от пострадалия преди злополуката се състои в събиране и подготвяне на разпределените поръчки за магазинната мрежа, и по конкретно – транспортиране на комплектована поръчка до рампата за натоварване , участва в разтоварване на стока и укрепване на палети , извършване на проверка на стока за установяване на нарушения в целостта на опаковките , да проверява вида, качеството и количеството на подготвената за комплектоване стока, попълва документи за окомплектована поръчка .

Посочено е като специфично действие извършвано от пострадалия в момента на злополуката – комплектоване на стока, поръчана от магазин. В протокола е отбелязано, че пострадалия се е отклонил от нормалните действия, като след уточняване на стоката, която да бъде натоварена от електрокариста, пострадалият застава по невнимание прекалено близо до електрокара и при маневра- задвижване на машината назад, същата го прищипва с едната вилица десния крак , при което се получава контузия на глезена.

Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства-Разпореждане №30647/02.07.21г. на ТП на НОИСофия град, се установява , че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО .

Относно търпяните от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, доведен от ищеца- Георги Л./ баща на ищеца/ , който в показанията си пред съда заявява, че ищецът е имал болки в петата за период от около половин година след инцидента . Не е можел в началото да се обслужва самостоятелно, като е живял при баща си.Свидетелят поддържа, че ищецът дълго време не е можел да стои на засегнатия крак, като и към момента се оплаквал, че го наболява.

От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че периодът на възстановяване при ищеца е около 15-20 дни, като според вещото лице е възможно ищецът зда е изпитвал болки и да е щадял дясното стъпало след получената травма и в продължение на по-дълъг период от време . Според вещото лице и след осъществения преглед не са установени усложнения в дясната глезенна област . Затрудненията в процесите на ежедневието при контузията на ставната област и по-конкретно на дясната глезенна област , са ограничили процеса на свободно и безболезнено движение за период от около 2-3 седмици. По отношение на ищеца е бил предписан щадящ режим, мека превръзка , криотерапия и прилагане на перскиндол гел четири пъти дневно.

С оглед гореизложеното, се явяват доказани предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на „Ф ЕООД на основание чл. 200, ал.1 КТ. Към момента на трудовата злополука Л. Л. е бил в трудовоправни отношения със „ФЕООД , където е заемал длъжността „комплектовач“, като злополуката е станала през време и по повод извършваната работа. С това се 3 покриват изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова, като тя е била призната за такава с постановено по реда на чл.

60, ал. 1 КСО разпореждане. По тази причина по отношение на „ФЕООД е налице хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ и последното носи отговорност в качеството на работодател за претърпените вследствие на злополуката вреди.

Тази отговорност е гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на пострадалия работник или служител.

Работодателят би могъл да се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 КТ случай, а именно когато пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да бъде квалифицирана като трудова, поради което работодателят следва да релевира това възражение в производството по признаване на злополуката като трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде поправен чрез предявяване в исковото производство по чл. 200, ал. 1 КТ на възражение по чл. 201, ал. 1 КТ.

В настоящия случай спорни по делото се явяват обстоятелствата какъв е справедливият размер на обезвредата и дали с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при увреждане здравето на работника или служителя, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат например обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука; възрастта на работника или служителя; изпитания от работника или служителя стрес вследствие причинените увреждания на здравето; страданията, които уврежданията са причинили и продължават да му причиняват; видът и продължителността на причинената вследствие злополуката неработоспособност; наличието на трайни увреждания; промени в социалното и емоционалното поведение на работника или служителя.

Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на приобщената по делото медицинска документация и след извършен преглед на ищеца, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил контузия на десния глезен , която е била с период на възстановяване около 15-20дни , като е възможно същият да е изпитвал болка и дискомфорт и 4 след този период. Не са установени усложнения в здравословното състояние на ищеца в резултат на претърпяната контузия на десния глезен.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие гореописаното увреждане по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. / баща на ищеца/ , които съдът преценява по реда на чл.

172,ГПК предвид възможната негова заинтересованост в полза на ищцовата страна. Според свидетеля ищецът изпитва дискомфорт и към днешна дата, като болки е изпитвал за период от около шест месеца след злополуката.

Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания. Поради тази причина съдът намира, че на ищеца следва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лв. с еврова разностойност от 2556,46 евро .

За да определи горепосочения справедлив размер на обезщетението съдът взе предвид, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в трудоспособна възраст , което сочи за млад човек, тепърва навлизащ в разцвета на своите жизнени сили, както и че същият е изпитвал силни болки за около 20 и повече дни , в който период от време е било необходимо да бъде подпомаган в ежедневието си, както и че е изпитвал дискомфорт поради травмата и след периода на възстановяване.