Решение № 371 от 21.12.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Р., 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500651 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от АЛЛ. Н. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „П.“ № 5, вх. 4, ет. 6, чрез адв. Е.З. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ул. „П.К.“ № **, против Решение № 653/01.09.2021 г. по гр.д. № 2997/2021 г. на РС – Р., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против "БТБ Б." АД, ЕИК: 11767**67, за признаване извършеното със заповед № 33/2021 г. уволнение за незаконно.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, като противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът изцяло кредитирал твърденията на двете свидетелки, служители при ответното дружество, които били неподкрепени с писмени доказателства, като необсъдил въобще поставените в писмената защита правни въпроси, като, ако бил отговорил, щял да достигне до други правни изводи. Необсъдено било обстоятелството, че от длъжностните щатни разписания, от които категорично се установявало, че длъжността „Координатор, приемателен пункт“ се създавала с ДЩР, което влизало в сила 1 от 01.01.2021 г., само 19 дни преди жалбоподателката да се върне на работа.

На ръководството на дружеството било добре известен фактът, че служителката им ползвала отпуск за временна неработоспособност, който изтичал на 09.01.2021 г., а до 19.01.2021 г. ползвала неизползвания през 2019 и 2020 г. платен годишен отпуск. Не бил обсъден доводът, че в представената докладна записка на зам.-изпълнителния директор Б.Т. липсвало предложение за намаляване бройките на заемащите длъжността „Технологтехник“ от 6 на 4 бр., каквото на практика било направено с ДЩР и което категорично сочело на съкращаване на щата. Това означавало, че работодателят следвало да извърши подбор между служителите на отдела, заемащи една и съща длъжност. Задължение да извърши подбор работодателят имал дори и когато работникът или служителят изпълнявал идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемали други длъжности. Фактът, че въззиваемото дружество като работодател не извършило такъв подбор и предложило допълнително споразумение на жалбоподателката само 10 работни дни след завръщането на работа, изчаквайки именно нея, макар че бройката съществувала още от 01.01.2021 г., недвусмислено доказвало, че работодателят е действал целенасочено, избирателно, тенденциозно и субективно спрямо ищцата. Съдът приел, че длъжностите „Технолог-техник“ и „Координатор, контрол приемателен пункт“ били различни по трудови функции, компетенции и изисквания, поради което законосъобразно работодателят се възползвал от правото си на сключване на допълнително споразумение със срок за изпитване. Този извод се опровергавал при сравняването на длъжностните характеристики за двете длъжности, които се покривали по трудови функции и компетенции почти на 99%, като длъжността „Технолог-техник“ дори имала и по-голям обхват от тази на „Координатор, контрол приемателен пункт“. От показанията на свидетелите на ответника се установявало, че се насочили именно към жалбоподателката за заемането на тази длъжност, тъй като тя имала необходимите знания и опит, което подчертавало, че тази длъжност била създадена именно за нея. В съдебно заседание се установило, че работодателят не снабдил ищцата с необходимата софтуерна програма, което впоследствие се вменило в нейна вина и станало повод прекият ръководител да заяви, че същата не се справяла с работата, като това свидетелство за умишлени действия от страна на работодателя. Съдът 2 игнорирал мотивите на ръководството за предлагане на допълнителното споразумение на ищцата. В отговора на исковата молба и със свидетелските показания се подчертавало, че те били водени единствено от мисълта да предложат по тяхна преценка по-подходяща работа на претърпялата трудова злополука работничка. В този случай обаче те нарушавали разпоредбата на чл. 314 КТ, която предвиждала процедура за работниците с намалена работоспособност, че тази преценка за подходяща работа следвала да се извърши от ТЕЛК. Работодателят дори не изчакал да получи съответното решение на ТЕЛК, което говорело за неговото недобросъвестно поведение спрямо ищцата, въпреки неколкократните заявявания за извършвани действия от страна на работодателя в неин интерес. Жалбоподателката обяснила в съдебно заседание, че новата длъжност „Координатор, контрол на приемателен пункт“ била още по-натоварваща от старата, защото докато при последната били проверявани отделни мостри, то на новата се проверявала цялата продукция, което било свързано с движение на увредения крайник.

Въпреки че ищцата била служител при работодателя повече от 5 години, без никакви забележки изпълнявала трудовите си задължения и била ползвана като преводач и изпращана самостоятелно в командировки в У. за осъществяване на производството в тамошните фабрики, в крайна сметка същата се оказала „оценена“ за „несправяне с работата“ в рамките само на един работен месец от пряката началничка, която била служител във фирмата едва от месец октомври 2020 г. Моли за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и за уважаване на предявените обективно съединени искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна "БТБ Б." АД, ЕИК: 11767**67, със седалище и адрес на управление в гр. Р., бул. „Б.“ № 125, чрез юрк. М.В., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. Счита, че с отговора на исковата молба ответникът е представил всички искани от жалбоподателя доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено и обективно всички доказателства и свидетелски показания, като е изяснил спора пълно и всестранно от фактическа страна.

Решението било мотивирано. Във въззивната жалба се съдържали неверни изводи и обидни констатации относно служители на въззиваемото дружество.

Работодателят не е упражнявал злоупотреба с право спрямо жалбоподателката. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

3

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, въззивната жалба се явява

Фактическата обстановка по делото, установена от районния съд, не е спорна между страните. Спорно между тях е само квалифицирането на правно релевантните факти и оценката на приложените по делото доказателства.

Безспорно е, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с въззиваемото дружество работодател, датиращо още от 2016 г. На 12.12.2019 г., след издадена заповед за командироване, жалбоподателката била изпратена в командировка в У., където на 17.12.2019 г., при излизането от входа на фабрика в гр. Ч., поради неосветеност на мястото, кракът на А.С. попаднал в дупка на асфалта, вследствие на което жалбоподателката паднала на земята, получавайки тежки увреждания на дясното рамо. С Разпореждане № 130/02.01.2020 г. на ТП на НОИ – Р. тази настъпила злополука по отношение на въззивницата била приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. За периода 17.12.2019 г. – 20.12.2019 г. ищцата била на стационарно лечение във връзка получената травма в У., а на 23.12.2019 г. била хоспитализирана в МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД гр. П., където лечението продължило до 26.12.2019 г. Вследствие на претърпения инцидент, жалбоподателката била в отпуск поради временна неработоспособност близо една година – от 17.12.2019 г. до 09.12.2020 г. включително, като за периода 10.12.2020 г. – 18.01.2021 г. същата ползвала платен отпуск, неизползван през 2019 и 2020 г. На 19.01.2021 г. се върнала на работа във въззиваемото дружество. Предложено било да сключи допълнително споразумение към трудовия договор, с което да бъде преназначена от длъжността технологтехник на координатор приемателен контрол. В това допълнително споразумение била включена и клауза със срок на изпитване по смисъла на чл.

70, ал. 1 КТ в размер на шест месеца, уговорен в полза на работодателя. С докладна записка от 13.04.2021 г. адресирана до представляващия 4 дружеството изпълнителен директор, изготвена от св. К.Д. - Д. – ръководител направление „Гарантиране на качеството“, която била пряк ръководител на ищцата, било направено предложение да бъде прекратено трудовото правоотношение на ответното дружество с А.С. на основание чл. 71, ал. 1 КТ без предизвестие, поради несправяне с работата и липса на отговорност и мотивираност. Така със Заповед № 33/14.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ на 14.04.2021 г.

Пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства във връзка с наведените твърдения на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя. Приобщени са щатни разписания към 01.01.2020 г., включително и поименно такова, щатни разписания към 01.01.2021 г.

Представени са длъжностни характеристики на длъжностите „технологтехник“ и „координатор, приемателен контрол“. Представена е справка за това кои други служители са били преназначени на други длъжности със срок за изпитване. Приложена е докладна записка, с която се предлага промяна в щатното разписание за някои от щатните бройки, включително и за разкриване на такава за координатор, приемателен контрол, на която длъжност е щяла да бъде преназначена ищцата.

Пред първата инстанция е разпитан св. С.С. – съпруг на жалбоподателката, който заявява, че предишната работа на ищцата не била тежка и тя не се оплаквала, че не можела да се справя. Същата не прочела допълнителното споразумение, могла да се запознае с него едва като се прибрала вкъщи. Останал с впечатление, че на С. не били дали възможност да прочете допълнителното споразумение на работа. Разпитани са свидетелите на ответника С.Л. и К.Д., които заявяват, че жалбоподателката била притеснена дали щяла да се справя с работата си, поради което било решено същата да се преназначи на длъжност, която да е щадяща с оглед претърпяната травма през декември 2019 г. от ищцата и нейните опасения, че не можела да си движи напълно ръката. Свидетелите заявяват, че жалбоподателката не се справяла с новата работа и не била мотивирана да я върши.

Пред въззивната инстанция е допуснато събирането на нови доказателства с оглед предпоставките на чл. 266 ГПК, като са приети справка 5 за преназначени служители в дружеството работодател от безсрочен трудов договор на друга длъжност с изпитателен срок в периода 13.03.2020 – 01.04.2021 г., като в същата е посочено дали трудовото правоотношение е било прекратено, щатно разписание, в сила от 01.01.2021 г., и поименно щатно разписание след уволнението на жалбоподателката (към 30.04.2021 г.), щатно разписание към 30.10.2021 г. и поименно такова към 26.10.2021 г., както и трудови договори на преназначени със срок за изпитване служители и трудови договори на някои служители, които са били преназначени без срок на изпитване.

Въззивната инстанция споделя напълно изложените от районния съд съображения за липса на злоупотреба с право от страна на дружеството работодател.

Чл. 8, ал. 1 КТ гласи, че страните по трудово правоотношение следва да осъществяват правата и задълженията си добросъвестно, т.е. е налице забрана за злоупотреба с право. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на правата и задълженията се предполага до доказване на противното. С други думи, както правилно изтъква районния съд с оглед цитираната от него относима практика на ВКС – злоупотреба с права от страна на работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, използвайки законово допустими средства, е да постигне една единствена цел – да прекрати трудовото правоотношение с конкретен или конкретни служители, която цел не би постигнал по друг начин поради забавяне, оскъпяване или предполагаемо сбъдване на едно или друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят в настоящия случай е въвел твърдения за злоупотреба с право, изцяло в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на такова.