Определение № 307 от 14.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№6157/15.05.2023 г., подадена от „В.и к.“ЕООД- гр. С.З., чрез адв. И. М., срещу Определение №570/24.04.2023 г. по в.гр.д.№418/2022 г. на ОС – С.З., с което е върната исковата молба с вх.№36581/18.12.2019 г. от регистратурата на Районен съд – С.З., подадена от „В.и к.“ЕООД – гр. С.З., срещу ответниците „О.“ЕООД, с ЕИК *********, и физическите лица Б. С. Г., с ЕГН**********, и малолетния О. С. Б., с ЕГН**********, действащ чрез неговата майка Ж. Й. Й., като негов законен представител. Релевирани са оплаквания за съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Релевирано е оплакване за нарушение на чл.22, ал.1, т.5, евентуално т.6 от ГПК. С Решение №94/04.07.2022 г. по гр.д.№3188/2021 г. на ВКС – Трето отделение, е обезсилено въззивно решение №260094/17.03.2021 г., постановено по в.гр.д.№1020/2021 г. на ОС – С.З., и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпреки това, след връщане на делото и образуването му като в.гр.д.№418/2022 г. на ОС – С.З., като докладчик по делото е определен съдия Николай Уруков, който е участвал в състава на съда при първоначално разглеждане на делото от въззивната инстанция. Частният жалбоподател счита, че макар този съдия да е бил заменен с друг съдия в процеса на въззивното производство, и обезсиленото съдебно решение на въззивния съд да е постановен без негово участие, са налице основания за пораждане на съмнение в безпристрастността на този съдия. Поддържа, че участието на този съдия в състава на съда при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на възможността на ищеца за ефективна защита по смисъла на чл.13 от КЗПОС, и нарушаване на правото делото да бъде разглеждано от независим и безпристрастен съд. С оглед на дадените от ВКС указания ищецът е изпълнил указанията и е уточнил исковата молба, но съдът е извършил формална 1 и неправилна преценка на тези уточнения, и вместо да изпълни задължението си да определи правилно правното основание на иска, той е прекратил производството. В уточнителната молба са подробно изложени фактическите обстоятелства, на които ищецът основава исковата си претенция, като същите отново се възпроизвежат подробно в частната жалба. В уточнението на исковата молба било посочено, че срещу наследодателя на ответниците – физически лица – С. Б. Г., е било образувано наказателно производство и бил внесен в съда обвинителен акт, по който е образувано НОХД №372/2014 г. на ОС – гр. С.З., за извършено от него престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201 вр. с чл.26 от НК в качеството му на управител на „В.“ЕООД – гр. С.З., за присвояване на 1 234 086,35 лв. чрез сключване на 20 фиктивни договора с различни търговски дружества, чието реално изпълнение е било извършвано със собствени служители, средства и материали на „В.“ЕООД- С.З.. Сочи се, че един от тези договори е Договор №*-**/16.06.2005 г., сключен с ответника „О.“ ЕООД за обект „Ремонт на външен водопровод с. К.“ на стойност 23 243,26 лв. данъчна основа и 4648,67 лв. ДДС – общо 24 900 лв., които са били недължимо платени на дружеството „О.“ЕООД от бившия управител на „В.“ЕООД С. Б. Г., тъй като в действителност възложените СМР са вече били извършени от самото „В.“ЕООД. В наказателното производство през м. юни, 2014 г. е бил приет за съвместно разглеждане предявен от увреденото дружество „В.“ЕООД – С.З., граждански иск срещу подсъдимия С. Б. Г. за осъждането му да заплати на дружеството присвоените суми, в това число и за сумата от 24 900 лв., платена на ответника „О.“ ЕООД по Договор №*-**/16.06.2005 г. Наказателното производство обаче е било прекратено на 18.05.2018 г., когато с Решение №139/18.05.2018 г. на АС – Пловдив по в.ч.н.д.№238/2018 г. е потвърдено Определение №112/22.02.2018 г. по НОХД №372/2014 г. на ОС – С.З., с което на основание чл.289, ал.1 във вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство срещу С. Б. Г., поради изпадането му в тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност да участва в съдопроизводствените действия. На това основание ищецът счита, че погасителната давност за вземането му е започнала да тече от привличането на С. Б. Г. като обвиняем за извършеното престъпление – т.е. през м. август, 2011 г., и към момента на предявяването на исковите претенции тя не е била изтекла. С действията си наследодателят на ответниците – физически лица, е причинил вреда на дружеството – ищец, в качеството си на негов управител по това време, в размер на сумата от 24 900 лв., тъй като не е следвало да плаща тази сума на дружеството „О.“ЕООД. Тъй като претенцията на ищеца произтича от неправомерните действия на С. Б.

Г. и на „О.“ЕООД, се иска солидарно осъждане на ответниците – физически лица, в качеството им на наследници на С. Б. Г., и на дружеството „О.“ЕООД, да заплатят на ищеца сумата 24 900 лв., ведно със законните лихви. Същевременно, петитума на исковата молба е уточнен в смисъл, че се иска на основание чл.59 от ЗЗД ответникът „О.“ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24 900 лв., ведно със законните лихви, а при условията на евентуалност – да бъдат осъдени солидарно наследниците на С. Б. Г. да заплатят на ищеца сумата от 24 900 лв., ведно със законните лихви. Поддържа се, че от изложените фактически основания в исковата молба ставало ясно, че срещу ответника „О.“ЕООД бил предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като се твърди, че дружеството се е 2 обогатило неоснователно, като е получило плащане за работи, които са били извършени от самото „В.“ЕООД, а срещу наследниците на С. Б. Г. били предявени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр. чл.124, ал.5 от ГПК, като в случая било необходимо да бъде установено и извършването на престъпление – продължавано престъпление, длъжностно присвояване в особено големи размери по чл.203, ал.1, вр. с чл.201, вр. чл.26 от НК за присвояване на процесните средства чрез сключване на договори, чието реално изпълнение е извършено от собствени на „В.“ЕООД служители, техника и материали. Предявените претенции съставлявали иска за неоснователно обогатяване въз основа на престъпление, по което е невъзможно да се проведе наказателно производство и което следва да бъде установено в производството по така образуваното дело. Неверен бил изводът на съда, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – с Молба вх.№1322/31.01.2023 г. били направени необходимите уточнения, и от тях било видно, че е необходимо да бъде установено по реда на чл.124, ал.5 от ГПК дали наследодателят С. Б. Г. е извършил престъплението, посочено в обвинителния акт, което води до обогатяване и съответно неговите наследници именно в качеството си на наследници са длъжни да върнат получената от наследодателя им сума, тъй като наследството било съвкупност от права и задължения, включително задължения, възникнали от длъжностно присвояване, които са довели до обедняване на „В.“ЕООД – гр. С.З. и до обогатяване на бившия му управител С.

Б. Г.. В уточнението ясно било посочено, че исковете срещу „О.“ЕООД и срещу наследниците на С. Б. Г. били предявени при условие на евентуалност, като главен бил искът срещу „О.“ЕООД, а срещу наследниците – евентуален. Този евентуален иск бил предявен солидарно срещу двамата ответници, защото, според жалбоподателя, те отговаряли солидарно за задълженията на баща си, поради което и искът срещу всеки от тях бил за пълния размер на сумата от 24 900 лв., ведно със законната лихва. Очевидно неверен бил и изводът на съда, че не бил ясен видът и обемът на търсената защита – исковете били уточнени и конкретизирани. Определението, с което се връща исковата молба и се прекратява производството по делото било немотивирано, в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС, като не ставало ясно за кой от предявените искове се отнася заключението на съда за недопустимост на иска. Оспорва се заключението за неяснота относно твърденията на ищеца от какво произтича обогатяването на ответниците – от уточнението е видно, че „О.“ЕООД е получило плащане по фиктивни договори, за дейности, които е извършило самото „В.“ЕООД и следователно е получило суми, които не му се дължат. Съответно – наследниците на С. Б. Г. са получили наследство, в което са включени облагите от длъжностно присвояване, поради което и те са се обогатили от извършеното от него деяние и дължат връщане на претендираните от ищеца суми. Изводите на съда в обжалваното определение са по основателността на иска, а не по допустимостта му. Сочи се необоснованост на изводите на съда и противоречие с правната и житейска логика, като се стига до прилагане на закона против неговия смисъл. Сочат се нарушения на защитени от КЗПЧОС – на правото на справедлив процес по чл.6, на правото на ефективно вътрешноправно средство за защита по чл.13 от КЗПЧОС, на правото на мирно ползване на собствеността по чл.1 от Протокол №1 към КЗПЧОС. Настоява се за отмяна като 3 неправилно на обжалваното определение, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявява се претенция за присъждане на разноските за настоящото производство по представено адвокатско пълномощно.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно към частната жалба, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни, които в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

На основание чл.278, ал.2 от ГПК, при условията на пълен въззив, съдът намира следното:

С Решение №94/04.07.2022 г. по гр.д.№3188/2021 г. на ВКС – Трето отделение, е обезсилено въззивно решение №260094/17.03.2021 г., постановено по в.гр.д.№1020/2021 г. на ОС – С.З., като е прието, че същото е постановено по нередовна искова молба.

Констатирано е противоречие между: фактическите твърдения на ищеца за противоправно поведение на наследодателя на ответниците-физически лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В.“ЕООД/ средства, посредством сключване на фиктивни договори, между които и сключения договор с ответника „О.“ЕООД, от което са произтекли вреди – заплатените по договора в полза на „О.“ЕООД суми, и заявения петитум – за осъждане на ответниците да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца Също така е констатирана неяснота: при релевирани доводи за неоснователно обогатяване на дружеството „О.“ЕООД с процесната сума, и при липса на твърдение за получени от наследодателя на ответниците, или пък от тях, облаги, в какво се изразява обогатяването на последните?

Констатираната е и непълнота: липса на твърдения на какво се основава твърдяната солидарна отговорност на ответниците – физически лица, и на ответното дружество.

При така констатираните от ВКС нередовности на исковата молба, е налице яснота за вида и обема на търсената защита спрямо всеки от ответниците, поради което е указал на въззивния съд при новото разглеждане на делото:

1. Да предприеме необходимите процесуални

4 действия за отстраняване на нередовностите, посочени в мотивите;

2. След евентуалното изпълнение, и след установяване на вида и обема на търсената защита спрямо всеки от ответниците – да извърши преценка за наличието на правен интерес от търсената защита чрез предявяване а тези искове с оглед на вече предявения в наказателното производство граждански иск.