Решение № 4814 от 08.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4814 гр. Пловдив, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330116550 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. Б., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит ***, сключен между страните.

Предявен е и от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, против Д. И. Б., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 605 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1800 лева по Договор за потребителски кредит ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 605 лева – недължимо платена сума, представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточняваща молба от 15.10.2024 г. се твърди, че на * между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44.50 %, годишен процент на разходите – 54.45 %. Заемната сума следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва и неустойка, на 10 месечни погасителни вноски, както следва: 4 месечни вноски, всяка по 66.75 лева, и 6 месечни вноски, всяка по 340.12 лева, с дата на първо плащане – 29.01.2024 г. и дата на последно плащане – 28.10.2024 г.

1

Съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 1952.28 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка.

Навежда доводи за недействителност на договора за кредит поради неспазване изискването на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото вземането за неустойка не било включено при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума.

Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 1952.28 лева, била загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била 100 % от заетата сума в размер на 1800 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя – ищец, ответното дружество е поставило изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излизала извън присъщите си функции.

С оглед изложеното е направено искане за постановяване на съдебно решение, с което процесният Договор за потребителски кредит *** да бъде обявен за недействителен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на исковата претенция.

Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на процесния договор за кредит. В същия бил коректно посочен размерът на ГПР, като неустойката не следвало да бъде включвана при неговото изчисляване. В случая неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема, а именно – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Твърди се, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на сума за неустойка. Същата била уговорена във фиксиран размер и разсрочена на вноски, заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Клаузата била действителна, а неустойката имала за цел да обезщети страната по сключен договор, поради която причина не представлявала скрито възнаграждение. Още към момента на сключване на договора ищецът бил уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка.

Сочи се, че потребителят е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото сключване, без да е обвързан от неустойката.

Излага съображения, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави.

Счита, че сключването на три договора за кредит между същите страни оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответника, за противоречие на неустойката с добрите нрави и за неравноправие между страните.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

2

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, против Д. И. Б., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 605 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1800 лева по Договор за потребителски кредит ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 605 лева – недължимо платена сума, представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба се поддържа наличие на валидно сключен между страните Договор за потребителски кредит * от ** г., по който на Д. Б. била предоставена в заем сумата от 1800 лева, представляваща главница по кредита. Съгласно чл. 3 от договора и погасителния план към него, главницата следвало да бъде върната при фиксиран лихвен процент от 44.50 % на 10 месечни вноски, с дата на първо плащане – 29.01.2024 г. и последна вноска на дата 28.10.2024 г. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5 от договора, поради което се активирала предвидената в чл. 11 от същия неустойка.

От страна на длъжника били извършени плащания в общ размер на 1195 лева.

Сочи се, че задължението по процесния договор е падежирало на 28.10.2024 г., като към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, задължението по кредита възлизало на сумата от общо 3693.99 лева, от които: 1800 лева – главница; 440.97 лева – възнаградителна лихва; 914.46 лева – договорна неустойка и 538.56 лева – такси. Предвид изложеното се предявява насрещна искова претенция за сумата от 605 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1800 лева по процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – в случай, че договорът бъде обявен за недействителен, се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 605 лева (формирана от усвоената главница от 1800 лева след приспадане на направените по договора плащания в общ размер на 1195 лева), представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирала писмен отговор, със становище за неоснователност на иска. Излага съображения в насока недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Счита, че платените по договора суми следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. Моли за отхвърляне на насрещните искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по който кредиторът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на кредитополучателя Д. И. Б., сумата от 1800 лева и същата е усвоена, както и, че в чл. 11 от договора е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 24.06.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите 3 писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит *** , /л.6-12/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит.

Следователно, съдът приема, че между Д. И. Б. и „Сити Кеш“ ООД е бил подписан Договор за потребителски кредит ***, за сумата от 1800 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 44.50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 54.45 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 10 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2307.72 лева.

Според чл. 5 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок от сключването на договора за кредит.

Съгласно чл. 11 от процесния договор, с подписването на договора, Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в договора за кредит, Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 1952.28 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно предявения главен иск за недействителност на процесния договор:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоила заетата сума. Ответникът „Сити Кеш“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.