Решение № 1416 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110216576 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на В. В. И., подадена срещу наказателно постановление №СОА21-РД11-1826, издадено на 21.07.2021година от заместник кмет на Столична община /СО/, направление”Транспорт и градска мобилност”, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.178д ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07.08.2012г., за това, че на 16.06.2021година, около 14:40часа, в град София, на площад”Александър Батенберг”, до Българска народна банка /БНБ/ и ориентирано към бул.”Цар Освободител”, е паркирал собствения си лек автомобил, марка”OPEL”, модел”ASTRA”, с 1 регистрационен номер ..., на място, определено за паркиране от хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, като към датата и часа при съставяне на акта, автомобилът не е бил обозначен съгласно чл.18,ал.1,т.7 Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДв.П/ административно нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07.08.2012г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят развива съображения, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение в случая, по причина, че в действителност е бил паркирал на място, непосредствено следващо, но неопределено за паркиране от хора с трайни увреждания, като административнонаказателното производство е било образувано при неизяснени в пълнота релевантни факти.

Пред съда административнонаказаният В. В. И., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се явява, но изразява становище по изхода на делото чрез писмена молба, вх.

№101144/11.04.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 31 от делото/, в насока поддържане на искането и доводите, развити в жалбата.

Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Изразява позиция, че административнонаказателното производство се е развило при спазване на относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби, като извършването на вмененото административно нарушение и се явява доказано по несъмнен начин. Отправя изрично искане за присъждане в полза на СО на юрисконсултско възнаграждение, при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от 2 разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата, изразени от страните в хода на съдебното производство и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. В. И., ЕГН **********, с адрес град Берковица, община Берковица, област Монтана, .., е правоспособен водач на моторно превозно средство, за което притежава свидетелство за управление на МПС №283996548, издадено на 03.06.2019година, водейки се на отчет в Сектор”Пътна полиция” при ОДМВР Монтана, като към 16.06.2021година и притежавал моторно превозно средство - лек автомобил, марка”OPEL”, модел”ASTRA”, с регистрационен номер ....

На 16.06.2021година, във времето преди 14:40часа, жалбоподателят В.

И., придвижвайки се с личния си лек автомобил, марка”OPEL”, модел”ASTRA”, с регистрационен номер ..., го паркирал в централната част на столичния град, недалеч от сградата на БНБ, конкретно на площад”Княз Александър І”, по друг начин казано на площад”Александър Батенберг”, намиращ се непосредствено до и по протежението на частта от бул.”Цар Освободител”, попадаща между ул.“Дякон Игнатий” и ул.”Княз Александър І”. При паркирането, макар да не притежавал право за това, И., с управлявания от него автомобил заел място, специално обозначено, предвидено и предназначено за паркиране на превозни средства на хора с трайни увреждания /с поставени един под друг и ясно видими, в поредност отгоренадолу, пътен знак Д21”Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ и три допълнителни табели от типа Т17, съотв. с текст, че става въпрос за “разрешено паркиране до 4часа”, “4 места и стрелка наляво”, както с указания от “ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ”ЕАД - София, че нарушителите подлежат на принудително отстраняване, мястото обозначено и с пътна маркировка, също видима, макар неясна, от типа М18, конкретно представляваща “възпроизвеждане” на 3 съдържанието, от гл.т. изображение, на пътния знак Д21 върху платното за движение/. Поради обстоятелството, че правилата за движение по пътищата категорично забраняват паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания, без право за това, като законодателят и е въвел забраната безусловно, паркираният от И. автомобил, реално пети, предвид обективните възможности да бъде паркиран безпроблемно, от гл.т. ширина, но върху предвидените места със специално предназначение и без поставен ”инвалиден стикер”, привлякъл вниманието на патрулиращ в района на същата дата, около 14:40часа, екип на Сектор“Общинска полиция” при Отдел“Охранителна полиция” /ООП/ в Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в състава на който бил свидетел П.. С оказано съдействие от страна на репатриращ автомобил, обслужван от служители на “ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ”ЕАД, до пристигането на който на мястото на нарушението, а и впоследствие, докато били извършвани действията по отстраняването на автомобила, не се появило при колата лице като водач, свидетел Стефанов и служителите, обслужващи репатриращия автомобил, на първо време извършили заснемане на автомобила, подлежащ на отстраняване, при това точно на мястото, където бил паркиран, както наличното и относимо знаково стопанство, след което и били реализирани фактическите действия по отстраняването на колата от мястото на неправилното паркиране, съотв. преместване на “ОПЕЛ”-а на наказателен паркинг. Именно на наказателния паркинг, явявайки се по-късно през деня, малко след 15:30часа, а и легитимирайки се като собственик и водач на “ОПЕЛ”-а, включително извършил паркирането, тъкмо спрямо жалбоподателя, след проверка на документите, установяващи самоличността му, но и легитимиращи го като водач, както и по данните в изготвената от свидетел Стефанов докладна записка, в която били описани времето, мястото и обстоятелствата на нарушението, с която докладна записка автомобилът бил “оставен” на наказателния паркинг, от свидетел Красимир И., също служител, заемащ длъжност старши полицай при СДВР-ООП, Сектор”Общинска полиция”, изпълнявал в случая служебните си задължения като дежурен на наказателен паркинг”Подуяне” в град София, било образувано конкретното административнонаказателно производство, със съставянето на акта, бланков №894716, за установяване на административно нарушение, посочено като такова по чл.98,ал.2,т.4 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се 4 в това, че на 16.06.2021година, около 14:40часа, в град София, на площад”Александър Батенберг”, до БНБ и към бул.”Цар Освободител”, И. е паркирал собствения си лек автомобил, марка”OPEL”, модел”ASTRA”, с регистрационен номер ..., на място за паркиране от хора с трайни увреждания, обозначено като такова с пътен знак Д21. Така съставен, в присъствието на И., който и не посочил конкретно друго лице да е извършило паркирането, актът му бил предявен, подписан бил от същия, макар с възражение, че “мястото не било обозначено за инвалидно” и препис от акта бил връчен на И. на същата дата - 16.06.2021година, а въз основа на акта, на 21.07.2021година заместник кмет на СО, направление“Транспорт и градска мобилност” издал атакуваното наказателно постановление №СОА21-РД11-1826, с което на жалбоподателя В.

И. било наложено административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.178д ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите в жалбата, предвид естеството на нарушението и начина на установяването му, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Красимир И. и установилият непосредствено нарушението, респ. разпоредил преместването на автомобила на наказателен паркинг - полицай при СДВР-ООП, Сектор“Общинска полиця” П., както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително постъпили в хода на съдебното производство, в т.ч. докладната записка, изготвена от свидетел Стефанов, непосредствено при установяването на нарушението и разпореждането на преместването на автомобила, ведно с пет броя снимки, направени на мястото и непосредствено преди отстраняването на автомобила, като същите материали, ведно с още два броя снимки, са приложени и в хода на съдебното производство, в изпълнение разпореждане на съдията-докладчик за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, в този случай с писмо от СДВР, вх.

№82048/24.03.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 16-24 от делото/, наред с които още справка-отговор с приложение от СДВР-ОПП, установяваща регистрационния статус на процесното моторно превозно средство, както статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на 5 моторно превозно средство, вх.№90258/31.03.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 26-30 от делото/, както приложени от жалбоподателя с молба и в заверени ксерокопия, талони за платена синя зона и фискален бон от дата 16.06.2021година /лист 32 от делото/, но и от представляващия по пълномощно въззиваемата страна - схема на организацията на движението на мястото на нарушението, с твърдения за актуалност към 16.06.2021година, но без надлежно удостоверяване на последното обстоятелство /лист 38 от делото/, както заповеди - №СОА19-РД09-11/04.01.2019г. и №СОА20-РД091060/13.01.2020г. на кмета на СО, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и издателя на атакуваното наказателно постановление /лист 39-40 от делото/.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество на нарушението, начин на установяване и доводи в жалбата, съдът счита, че е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват убедително именно гореизложената фактическа обстановка. В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се очертават сериозни противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, ето защо съдът и не намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи анализ на доказателствата по делото.