Решение № 3551 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно дело № 20231110203523 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебно решение в частта за разноските.

Съдебното производство е образувано по жалба на И. К. И., чрез адв. Т. Г. от МАК срещу наказателно постановление № СО-Т-И-22-10-100/30.06.2022 г. на зам. кмета на Столична община.

В хода на съдебното производство пред СРС жалбоподателката не е била представлявана от процесуален представител, като упълномощеният от нея адвокат Т. Г. е изготвил и депозирал жалбата и е депозирал писмено становище по делото. Със същото е направено и искане за присъждане на разноски, като е приложен списък на разноските и договор за правна помощ.

С постановеното по делото съдебно решение №2736 от 09.06.2023 г. по АНД №3523/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав съдът е отменил процесното наказателно постановление, като е уважил частично направеното искане за присъждане на разноски в размер на 100 лв. и е отхвърлил в останалата му част до пълния предявен размер от 400 лв. Като в случая не е налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение, за което е изпратено съобщение и получено от адв. Т. Г. на 16.06.2023 г., а именно на 1

14.06.2023 г. е постъпила молба от жалбоподателката И. чрез адв. Т. Г. с искане за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на сторените разноски в размер на 400 лв., които е направила в реален размер.

Не е постъпил по делото писмен отговор в срока, който е даден от съда по чл.248, ал.2 от ГПК от процесуален представител на СО.

Като взе предвид доводите на адв. Т. Г., поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са поискани от упълномощен от жалбоподателя адвокат в писмена форма.

Налице е устно възражение за прекомерност на същите в съдебно заседание, но не е налице писмено такова в нарочна молба в срока по 248, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения за неуважаване на претендираните разноски. Но са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно разноските, доколкото се установи пропуск, а именно в мотивите на съдебния акт е посочено, че половината от наложената административна санкция, която е глоба в размер на 300 лв. е 150 лв., съгласно посоченото в чл.18, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и този размер следва да бъде уважен. В решението е посочена сумата от 150 лв., но е допусната техническа грешка след това и размерът, който е уважен е 100 лв., за който е осъден и наказващия орган. Предвид което следва да се допълни съдебното решение и наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката И. сумата в размер на 150 лв. за 2 разноски по делото.

Относно изложените твърдения в искането, с което е налице позоваване на съдебни актове на ВАС, то следва да се посочи, че същите касаят административни дела, а това на ВКС гражданско дело. Предвид което в тези производства приложими са правилата на ГПК и АПК относно процесуалното представителство, поради което и в тези производство се вземат предвид изразените писмени становища и защити, като не е необходимо явяването на адвоката в съдебна зала. Следва да се отграничи, че процесуално представителство по дела от наказателен и административнонаказателен характер не са приравнени на тези от административен и граждански характер. В производствата по наказателни дела и такива от административнонаказателен характер пледоарията се излага в устна форма.

Приложими са правилата на НПК, включително и на основание чл.84 от ЗАНН за неуредените случаи, поради което и производството пред въззивната инстанция, какъвто е първоистанционния СРС по този тип дела съобразява нормите на НПК. Въззивният съд по административнонаказателните дела не взема предвид писмени становища и писмени защити, каквито са допустими в гражданския и административния процес. Следва да се посочи, че въззивната инстанция е такава по същество, където се осъществяват редица процесуални действия по провеждане на защитата, в т.ч. обосноваване на исканията и събиране на доказателства. Съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателно решение №2/2009 г. по т.д. №7/2008 г. на ВАС „Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела“. В Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС се излага, че: „Обжалването на наказателното постановление пред районния съд е продължение на административнонаказателното производство, с него се поставя началото на следващата, незадължителна фаза от неговото развитие, в която спорът следва да бъде решен от съда по същество, както и че „Макар и да се приема в съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт (т. 1 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС, ОСГК и ВАС, ОСК), нито 3 подчинява производството по издаването и обжалването им на едни и същи принципи с еднакво проявление.“

Като за пълнота, че е налице разграничение между административните и административнонаказателните дела следва да се отчете и преценката, която прави ЕСПЧ дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Те приемат като критерии: каква е квалификация на деянието по националното право; какъв е характер и естество на нарушението; какъв е вида и тежестта на предвиденото наказание. Като ЕСПЧ приема, че процедурата има наказателен характер, дори при наличието само на един от посочените критерии.

В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателката в производството по делото не е осъществено по смисъла на НПК и ЗАНН. Упълномощеният надлежно адвокат, на когото е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие от 05.04.2023 г., в размер на 400 лв. не е представлявал жалбоподателката в съдебна зала, не е изразил становище по реда на провеждане на производството, включително дали ще желае делото да се разгледа по чл.63б от ЗАНН, не е правил доказателствени искания в хода на съдебното следствие, не е участвал при разпита на свидетелите, не е изложил становище по същество устно и непосредствено пред съда. Същият е изготвил единствено жалба и писмено становище, а последното както се посочи погоре няма процесуална стойност по делата от административнонаказателен характер. Съдът не може да се меси в договорните отношения между адвокат и клиент, но преценя дали и кога упълномощеният адвокат е осъществил права на процесуално представителство в съдебна фаза.

Относно позоваването в искането на нормата на чл.29 от Закона за адвокатурата, следва да се посочи, че етичните правила, каквито са „уважение“ и „съдействие“ са различни от процесуалните правила, по които се провежда разглеждането на делата. При провеждането на настоящето производство липсват данни за неуважение към адв. Т. Г. и неоказано съдействие по делото на адвокат Т. Г.. Нещо повече установи се, че същият е подал настоящето искане два дни преди да му бъде връчено съобщение за постановеното съдебно решение, като липсват данни по делото, че на адвоката е предоставен електронен достъп до делото.

4

Настоящият съдебен състав поддържа становището си, че процесуално представителство по делото не е осъществено, а единствено правна помощ чрез изготвяне на жалба до въззивен съд.

Отново за пълнота следва да се посочи, че в Решение №2736 от 09.06.2023 г. настоящият състав се позовава на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не както се твърди в т.4 и т.5 на разглежданото искане „Закона за минималните адвокатски възнаграждения“. Не на последно място и че договорът за правна помощ, приложен на л.32 от делото е сключен с адв. Т. Г. на 05.04.2023 г. за изготвяне и подписване на жалба до СРС срещу наказателното постановление, а жалбата е депозирана чрез наказващия орган до съда на 17.02.2023 г. въз основа на общо упълномощаване от жалбоподателката с пълномощно на л.11 от делото.

Ето защо молбата следва да се уважи частично и наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 150 лв., а не както е постановено с решението в размер на 100 лв., поради допусната техническа грешка в съдебния акт относно разноските.

Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА частично молбата на жалбоподателката И. К. И. чрез адв. Т. Г. с искане за изменение на решение №2736 от 09.06.2023 г., постановено по АНД №3523/2023 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ №33, с ЕИК/БУЛСТАТ 000696327 за разноски по делото пред въззивен съд, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв., които следва да заплати на жалбоподателката И.

К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. *********.

ОСТАВЯ без уважение претенцията на жалбоподателката в останалата му част до пълния предявен размер от 400 (четиристотин лева), като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София 5 град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6