Решение № 1169 от 11.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. Я.КИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120104984 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., бул. ***, чрез адв. И. К. против К. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ***, за приемане на установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 900 лв. – главница, дължима съгласно протокол от 20.12.2021г. на съдружниците в “ЕРМЕС ЕСТЕЙТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: 206466277, поради 1 прекратяване на договор за наем, сключен от длъжника за ползване от дружеството на апартамент, находящ се в гр. С., ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.05.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** от 29.05.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023г. на БРС. При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери предявеният установителен иск за неоснователен, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми като получени при начална липса на основание. В исковата молба се излага, че страните са съдружници в дружеството “Ермес Естейт Мениджъмънт”, ЕИК: 206466277, като на 20.12.2021г. ищецът и ответникът подписали протокол между съдружниците в “Ермес Естейт Мениджъмънт”, ЕИК: 206466277. Съгласно протокола между съдружниците страните уговорили помежду си ответникът да осигури в полза на дружеството за срок не по-малък от година ползването на апартамент, находящ се в гр. С., ***, ул.

***. В протокола между съдружниците било посочено, че въпросният апартамент е бил нает по договор за наем, сключен между Т. С. и К. Г.. Видно от протокола между съдружниците, ответникът заявил, че е заплатил 900 евро депозит на наемодателя Т. С., като съгласно постигнатите договорки между страните, ищецът се е съгласил да заплати на ответника 450 евро, представляващи ½ от размера на депозита. Така подписания между съдружниците протокол служил като разписка и доказвал, че ищецът действително е заплатил левовата равностойност на 450 евро по банковата сметка на ответника в “Банка ДСК” АД, с IBAN: ***. Ищецът твърди че плащането на сумата по банковата сметка на ответника е обстоятелство, което се доказвало освен от положения подпис в протокола между съдружниците, така и чрез платежно нареждане, удостоверяващо заплащането на сумата на 10.12.2021г. Ищецът излага, че в протокола между съдружниците било изрично записано, че при прекратяване на договора за наем между наемодателя Т. С. и наемателя К. Г. без значение от основанието за прекратяване, ответникът дължи на ищеца сумата от 450 евро. Застъпва се довода, че така постигнатата между страните уговорка е безусловна и не зависи нито от причината за прекратяване на договора, нито от момента на прекратяването му, като съглашенията в протокола били обвързващи за страните.

1

Твърди се, че с имейл от 07.04.2022г. ответникът уведомил ищеца, че наемодателят Т. С. изразил воля да прекрати договора за наем преди изтичане на 1-годишния срок, за който ответникът бил поел задължение за осигури за дружеството ползването на наетия апартамент. В имейла ответникът уведомил ищеца за проведения с наемодателя разговор, от който било видно, че наемодателят заявил ясно волята си за прекратяване на договора и е поискал опразването на апартамента. Ответникът заявил на ищеца, че наемодателят е бил категоричен в исканията си от понеделник – 11.04.2022г. апартамента да бъде освободен, като в същия имейл и ответника изразил и собственото си желание като страна по договора същият да бъде прекратен, тъй като теоретично наемодателят щял да има претенции след 12 месеца да претендира неплатени наемни вноски. Ищецът твърди, че след прекратяването на договора за наем, ответникът не заплатил на ищеца дължимата съгласно протокола между съдружниците сума в размер на 450 евро, поради което ищецът отправил до ответника покана до ищеца да му заплати сумата от 450 евро, като му предоставил 7-дневен срок за доброволно изпълнение. В този имейл от 13.12.2022г. ищецът изразил съмнение, че изобщо е съществувал действащ договор между Т. С. и К. Г., който да е обвързвал страните от края на 2021г. до средата на 2022г. С имейл от 17.12.2022г. ответникът в отговор на така изпратената покана посочил, че наемодателят Т. С. бил задържал депозита от 900 евро при прекратяване на договора с претенции за щети и препратил към цитирания по-горе имейл от 07.04.2022г. Твърди се, че в същия този имейл ответникът описал наемодателя като изключително конфликтен и изразил съмнения, че могат да направят в бъдеще каквото и да било.

Ответникът аргументирал неизпълнението на задължението си за плащане на сумата от 450 евро на ищеца не с твърдения, че договорът все още не е прекратен, а с обяснения, че наемодателят бил задържал депозита по договора за наем. Според ищеца това обстоятелство било напълно неотносимо, тъй като задължението на ответника да му заплати процесната сума не било обвързано с каквито и да било условия и по никакъв начин не зависело от това, дали наемодателя е задържал депозита или не, а единствено от факта на прекратяване на договора за наем. Ищецът твърди, че към 17.12.2022г. ответникът не оспорвал факта на прекратяването на договора за наем, а дори потвърждавал този факт с твърденията си, че депозитът е задържан, тъй като задържането му можело да стане само при прекратяване на договора и при наличие на щети. Сочи, че разполагал единствено с договор за наем от 28.09.2016г. сключен между ответника и Т. С., който съгласно постигнатите договорености бил със срок от една година от датата на сключването му до 30.10.2017г., а съгласно чл.3.3. от договора изрично било записано, че същият се прекратява с изтичане на срока му. Тъй като ищецът не бил страна по наемното правоотношение за него било невъзможно да определи, дали този договор е бил прекратен на 30.10.2017г. и дали впоследствие между Т. С. и К. Г. бил сключен нов договор за наем или ползването на имота било продължено от наемателя за неопределен срок на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД. По изложените по-горе съображения и с оглед неформалния характер на договора за наем, както и от изявленията на ответника във водената между страните кореспонденция ищецът твърди, че между ответникът и наемодателят е била постигнато съгласие в устна форма за прекратяване на договора. Ответникът е изпълнил искането на наемодателя и е освободил апартамента, а след прекратяването на договора наемодателят установил щети, на което основание се е възползвал от правото си да задържи депозита. При условията на евентуалност поддържа, че ако в хода на делото бъде доказано, че валиден и действащ договор за наем не е имало между Т. С. и К. Г. към датата на сключване на протокола между съдружниците, то претендира сумата да му бъде заплатена от ответника като получена без правно основание. Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства следните документи: Протокол между съдружниците в “Ермес Естейт Мениджмънт” ООД от 20.12.2021г., Платежно нареждане от 10.12.2021г., Имейл- кореспонденция от 07.04.2022г.; имейлкореспонденция от 13.12.2022г. и 17.12.2022г.; договор за наем от 28.09.2016г. между Т. С. и К. Г.; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК; заповед за изпълнение № ***/29.05.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023г. на БРС, Разпореждане № 6964/30.06.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023г. на БРС. Прави искане да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване свидетеля Т. Д. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. ***, с имейл адрес *** и тел. ***, за установяване на обстоятелствата относно сключването, изпълнението и прекратяването на договора за наем между Т. Д. С. и К. Г. С..

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника, който в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. Ответникът твърди, че сумата от 900 лв. представлява сума, който ищецът му заплатил, за да могат и двамата да започнат съвместен бизнес с дружеството “Eрмес Естейтс”. По този начин ищецът започнал да получава месечните приходи от краткосрочни наеми на апартамента, находящ се на ул. *** в гр.

С., който преди сдружаването му бил наел с договор за наем като физическо лице и който апартамент генерирал около 3000 лв. на месец приходи. Ответникът твърди, че преди да се запознае с ищеца тези приходи получавал еднолично, а след заплащането на сумата от 900 лв.

2 приходите започнали да влизат в банковата сметка на “Ермес Естейтс”. Ответникът поддържа, че не му е известно договорът за наем да е прекратен, като оспорва твърденията на ищеца, че го уведомявал за подобно прекратяване по елекронната си поща. Оспорва да е писал представения с исковата молба имейл, както и да е ползвал такъв електронен адрес. Излага твърдения, че не той е контролирал въпросния електронен адрес, от който са изпращани съобщения до ищеца, като няма представа кое е лицето, което е комуникирало с ищеца. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К., който поддържа предявените искове и пледира за тяхното уважаване.

Излага доводи, че са изцяло доказани предпоставките на иска.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2023г. на БРС се установява, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/29.05.2023г., като длъжникът бил задължен да заплати следните суми: 900 лева – главница, дължима съгласно протокол от 20.12.2021г. на съдружниците в “ЕРМЕС ЕСТЕЙТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК:

206466277, поради прекратяване на договор за наем, сключен от длъжника, за ползване от дружеството на апартамент, находящ се в гр. С., ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.05.2023г. до изплащане на вземането, 25 лева за разноски по делото за заплатена държавна такса.

Съгласно заповедта, обстоятелствата, на които се основава вземането се изразявали в следното: Заявителят и длъжникът били съдружници в “ЕРМЕС ЕСТЕЙТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: 206466277. В протокол на съдружниците от 20.12.2021г. е уговорено длъжникът да осигури ползването на апартамент, находящ се в гр. С., ул. ***, в полза на дружеството за срок от 1 година.

По твърдения на заявителя длъжникът е сключил договор за наем на посочения имот е и заплатил 900 евро депозит, от които половината били преведени от заявителя А. Г. по банковата сметка на длъжника К. Г., съгласно протокола. Уговорено било, че при прекратяване на договора за наем на каквото и да е основание, длъжникът дължи на заявителя сумата от 450 евро. Договорът за наем бил прекратен пред м.април 2021г., но Г. не заплатил сумата от 450 евро на Г., въпреки че на 13.12.2022г. му бил изпратен имейл, съдържащ покана да го направи и му бил даден 7 –дневен срок за това.

Заповедта е връчена лично на длъжника, който на 29.06.2023г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирал възражение, като е посочил, че цитираният договор за наем не е прекратен, като е заявил, че искането и поканата на А. Г. да плати са неоснователни.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, при спазването на който заявителят по заповедното производство е предявил иск за установяване на вземането си.

По делото е представен договор за наем от 28.09.2016г., сключен между Т. С., като наемодател и К. Г. като наемател, по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за възмездно ползване свой собствен недвижим имот – апартамент № *** в гр. С., ул. ***, срещу което наемателят се е задължил да заплаща наема цена в размер на 900 евро.