Решение № 298 от 03.07.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1513/2023
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 03.07.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Л., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101513 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод постъпила молба от „П. К. Б.“ ЕООД против А. М. М. за установяване на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за изпълнение и за присъждане на възнаграждение за предоставени допълнителни услуги.
В исковата молба се твърди, че по искане на А. М. М., след предоставена й преддоговорна информация, е постигнато съгласие и сключен договор за кредит в размер на 200,00 лв., за срок от 3 месеца, с ГПР от 49,86 %, годишен лихвен процент от 41,17 %. Договорът е сключени при общи условия.
При сключването на договора М. е заявили, че желае да закупи пакет допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение. Изпълнението на уговореното възнаграждение от 86,13 лв. е разсрочено на вноски в размер на 28,71 лв., като общо размера на задълженията по договора е 300,00 лв.
По договора не е предложено изпълнение, а след падежа на последната вноска върху вземанията е начислено обезщетение за забава.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 200,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането й, 13,87 лв.
1
– възнаградителна лихва за периода 10.03.2017 г. до 10.05.2017 г. 164,07 лв. – обезщетение за забава за периода 10.05.2017 г. до 29.01.2023 г. и за присъждане на цена за предоставени допълнителна услуги по договор за потребителски кредити и сторените разноски в настоящото производството и в това по издаване на заповед за изпълнение.
В ангажиран по делото отговор ответникът твърди, че уговорките в договора, включително относно допълнителните услуги, не са формулирани по ясен и разбираем начин.
На следващо място ответникът оспорва да е получил реално сумата, предмет на кредитното отношение.
Поддържа също, че възможността за принуда по отношение на вземанията, за които се търси установяване и присъждане, е погасена.
Ищецът оспорва възраженията на ответника, че по договорната връзка не е предложено изпълнение от негова страна. Оспорва също възражението, че възможността за принуда е погасена по давност.
По делото ищецът не участва чрез свой представител. Становище по същество ангажира в молба от 20.05.2024 г., като в нея заявява, че страните по спора са обвързани от договор за потребителски кредит, по който ищецът е предложил изпълнение. На ответника е предоставена преддоговорна информация и споразумение за доставяне на пакет допълнителни услуги.
Ищецът поддържа, че вземанията по договорната връзка се погасяват с петгодишна давност и отрича, възможността за принуда по отношение на тях да е погасена. По отношение възнаграждението за допълнителни услуги се твърди, че то се дължи за предоставени по договорната връзка услуги – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
В хода на производството ответникът участва лично и с адв. В. Н., която по същество излага становище за неоснователност на завените искове.
В писмени бележки представителя на ответника излага съображение за погасяване по давност на вземанията по издадената заповед за изпълнение и поддържа, че по делото не са налични доказателства за спиране и прекъсване на давността. Уговорките относно пакета за допълнителни услуги счита за неясни и несъответни на изискванията на разпоредбата на чл. 10а ЗПК.
Възнаграждението е дължимо предварително, а не след предоставяне на 2 договорените услуги. Наред с това намира, че уговорките за допълнителни услуги са уговорени във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията на добросъвестност и установява значително неравенство в отношенията между страните.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано ч. гр. д. № 125/2023 г. по описа на РС Л.. В производството по делото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено А. М. М. да заплати в негова полза сумата от 200,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (30.01.2023 г.) до изплащането й, 13,87 лв.
– договорна лихва за периода 10.03.2017 г. до 10.05.2017 г., 11,03 лв. – обезщетение за забава за периода 11.03.2017 г. до 10.05.2017 г., 164,07 лв. обезщетение за забава за периода 10.05.2017 г. до 29.01.2023 г. и сторените разноски в размер на 63,96 лв. По отношение на вземането за заплащане възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 86,13 лв. с разпореждане от 31.01.2023 г. е отказано издаването на заповед за изпълнение.
Против изпълнението на заповедта е подадено възражение от длъжника.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредит е посочен вида на кредита, поискан от потребителя – Стандарт, с пакет от допълнителни услуги Бонус, с обща сума по кредита от 200,00 лв., със срок за връщане 3 месеца, с месечна вноска от 71,29 лв., общ размер на сумата за връщане 213,87 лв., фиксиран лихвен процент от 41,17 %.
Във формуляра е вписано правото на отказ на потребителя от кредита в срок от 14 дни и е уточнено, че то не се прилага по отношение на кредити с размер под 400,00 лв., възможността за предсрочно погасяване на кредита и обезщетенията, които потребителя дължи в тази връзка. Във формуляра е посочено, че информацията в него е валидна за периода 07.02.2017 г. до 21.02.2017 г. В него (във формуляра) М. е удостоверила, че е получила екземпляр на 07.02.2017 г.
В приложение към стандартния европейски формуляр са посочени услугите, включени в допълнителния пакет – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен 3 брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснена процедура по получаване на допълнителни средства с дължимо възнаграждение в размер на 86,13 лв. Така общо дължимата сума по кредита би била 300,00 лв., дължима на 3 вноски всяка в размер на 100,00 лв. Получаването на допълнителната информация М. е удостоверила с подпис, положен върху нея.
Между страните е постигнато съгласи и сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 200,00 лв., която той (потребителя) да върне в срок от три месеца, с размер на вноската 71,29 лв., с годишен лихвен процент от 41,17 % и годишен процент на разходите 213,87 лв. и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 86,13 лв., с размер на вноската от 28,71 лв. и общо задължение по договора в размер на 300,00 лв. и вноска в размер на 100,00 лв.
В споразумение за предоставяне на допълнителни услуги са отразени по вид услугите (посочените в допълнението към стандартния формуляр, обсъден по-горе). В споразумението е отразено, че потребителят може да се възползва от всяка от посочените услуги, а възнаграждението за ползването им е изискуемо с подписването на договора, като страните се съгласяват то да бъде разсрочено в рамките на срока на договора за кредит. 15 % от допълнителното възнаграждение, но не повече от 300,00 лв., е стойност на разходите по предоставяне на услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита. При предсрочно погасяване изцяло или от части на кредита потребителят се задължава да заплати изцяло разходите по предоставяне на услугата приоритетно разглеждане.
В договора страните са приели, че неразделна част от него са общите условия за договори за револвиращ кредит за физически лица, които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях и ги е приел. В общите условия е посочено, че при определяне годишния процент са взети предвид допусканията, посочени в Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания: договора е валиден за срока, за който е сключен и страните изпълняват уговорените в него условия; лихвата и другите разноски не се изменят спрямо първоначалния им размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора. В общите условия е отразена възможност за потребителя да се откаже от договора и в какъв срок, как може да упражни това свое право 4 и какво връща в този случай.
В погасителен план са отразени падежите на трите вноски, размера на вземането по главница, договорна лихва, вноските за закупен допълнителен пакет и общия размер на всяка вноска, банките и номерата на банковите сметки, по които потребителят може да предложи изпълнение.
На кредитора М. е представила номер на сметка, по която да се предложи изпълнение за сумата по договора.
На 08.02.2017 г. „П. К. Б.“ ЕООД е наредил на обслужващата го банка за заплати в полза на А. М., по открита на нейно име сметка в „Юробанк Б.“ АД (номера на сметката е идентичен с посочени в представена справка от потребителя) сумата от 200,00 лв. с основание *********** (номера е идентичен с номера на договора, представен по делото и коментиран по-горе).
В хода на производствата са изслушани заключения по две съдебносчетоводни експертизи. Според първото заключение сметката на ответника с посочен номер (номера е идентичен с този по представената справка от ответника) е заверена със сумата от 200,00 лв. на 08.02.2017 г. По договорната връзка не е предложено изпълнение, като размера на вземанията е: 200,00 лв.
– главница, 13,87 лв. – възнаградителна лихва, 86,13 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 164,31 лв. – обезщетение за забава.
Годишният процент на разходите, отразен в договора – 49,86 %, е формиран при съобразяване годишния лихвен процент, броя и вида на вноските. Ако при изчисляването му се вземат предвид и средствата във връзка с допълнителната услуга той би бил в размер на 1 143,75 %. Във връзка с кредита, експертът посочва, че счетоводството на ищеца е водено редовно. В допълнителното заключението вещото лице уточнява, че сумите по трите платежни, ангажирани по делото, в което е издадена заповедта за изпълнение (ч. гр. д. № 125/2023 г. на РС Л.), не включват процесните суми. С платените суми са погасени задължения по изп. д. № 1663/2018 г. и 2135/2020 г.
Вземанията, предмет на настоящото производството експерта отрича да са предмет на извънсъдебно споразумение от 21.03.2022 г.
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и за присъждане на 5 възнаграждение за допълнителна услуги с правна квалификация чл. 10а ЗПК.
Между страните е постигнато съгласие и е сключен договор за потребителски кредити. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец. По делото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител по договорната връзка.
Отчитайки потребителския характер на договорната връзка, по която се търси изпълнение, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в него.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Договорът е сключен в изискуемата от закона форма (писмена), като на потребителя е предоставена информация относно параметрите му чрез връчване на стандартен европейски формуляр.