Решение № 587 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100501154 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, образувано по жалбата на длъжника по изп.д.№120/2020г. по описа на ДСИ при КРС- Р. Х. О. ЕГН ********** от ****, чрез адв. Д.Вълева от БАК с адрес на кантората: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ №6, против разпореждането на същия ДСИ от 28.04.25г., с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, изложено в молба до ДСИ с вх.№2238/25.04.25г.

В жалбата разпореждането се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна с даване на указания на ДСИ за постановяването на изричен акт, констатиращ прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

Страната се позовава на ТР 2/13г. на ВКС, в контекста на възприетите от задължителната съдебна практика изпълнителни действия, прекъсващи законово установения по смисъла на чл.433, т.1 от ГПК двугодишен срок на перемпцията.Поддържа се, че такива действия не са били извършвани по процесното изпълнително производство в продължение на близо пет години, считано от 09.09.20г., когато е било направено искане до НАП за извършване на справка за трудови договори на длъжника- непредставена.Оспорват се и съображенията на ДСИ за отказа да прекрати производството по изпълнението, оправдаващи бездействието на взискателя с бездействието на служителите от деловодството на СИС при КРС, които не проследили липсата на отговор от НАП и не докладвали 1 своевременно делото на ДСИ,за да повтори изискването на информация за трудовата заетост на длъжника в продължение на почти пет години, изпълнявайки условията за настъпването на перемпцията, изискваща изтичането на две години от последното предприето от взискателя изпълнително действие.

Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнението- Община Сунгурларе, която не е представила писмени възражения по горната в срока по закон.

По делото са постъпили мотиви от ДСИ на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които жалбата се сочи за допустима, но неоснователна, т.к. взискателят не би следвало да бъде санкциониран с прекратяване на производството заради процесуално бездействие, каквото не е демонстрирал. Неизвършването на дължимите в случая действия по изпълнението било провокирано от забава на служителите в деловодството към ДСИ при РС-Карнобат.

Окръжен съд-Бургас приема жалбата за допустима, а по същество и за основателна,т.к. намира атакувания отказ на ДСИ за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция за неправилен и подлежащ на отмяна.

Съображенията на съда за горния извод са следните:

Изпълнително дело №120/20 г. е образувано на 15.07.20г. при ДСИ при РС-Карнобат по молба на Община Сунгурларе за събиране на парично вземане на основание АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК №634-20-1/11.06.20г. против длъжник Р. Х. О..Касае се за неплатени данъци върху превозни средства и лихва за закъснение в общ размер от 679,10лв.

Още в молбата на взискателя е направено искането в случай, че длъжникът не погаси задължението си в срока, даден му с поканата за доброволно изпълнение(ПДИ), да се пристъпи към принудително изпълнение, като последователно са посочени няколко способа за събиране на вземането.Моли се ДСИ да извърши справка в НАП за регистриран трудов договор на О., след което да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение, а ако лицето не работи, да се извърши справка за притежавани МПС, които да бъдат запорирани,оценени и продадени. При липса на такива се моли да се пристъпи към опис на движими вещи от дома на длъжника, а ако е пенсионер, да бъде наложен запор върху пенсията му.

В изпълнение на горното ДСИ е отправил искане за издаване на документ от НАП(на 15.07.20г.)за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, като видно от издаденото на 16.07.20г. удостоверение, длъжникът е установен и с други публични задължения в размер от 12 864,75лв., заради които държавата е присъединена като взискател в производството. Длъжникът е поканен да изпълни доброволно с ПДИ, връчена му на 27.07.20г.,но няма данни да е платил дълга си.

С разпореждането си от 09.09.20. ДСИ е постановил да бъде извършена справка в НАП за регистриран трудов договор на длъжника, изискана е също информация по чл.74, ал.1,т.4 от ДОПК и за осигурителни данни на лицето.Отговор на горното не се намира по изпълнителното дело.

2

Други изпълнителни действия не са били поискани и извършвани към 25.04.25г, когато Р.О. е помолил чрез процесуален представител образуваното срещу него изпълнително производство да бъде прекратено поради настъпила перемпция.

С разпореждането си от 28.04.25г., предмет на настоящата жалба, ДСИ е отказал прекратяването с мотив, че няма продължително бездействие от страна на взискателя. По делото не се предприемало принудително изпълнение за вземането,защото НАП не дал поисканата му справка за наличието на трудов договор на длъжника и това не било своевременно докладвано на ДСИ, за да извърши нова проверка.

След постановяването на отказа ДСИ е извършил последователно няколко действия за проучване имущественото състояние на длъжника.

При така установените данни, съдът прави следните правни изводи:

Перемпцията е визирана като основание за прекратяване на изпълнителното производство в чл.433 т.8 от ГПК, с който законодателят изрично въвежда тази санкция за процесуалното бездействие на взискателя, дезинтересиран от принудително изпълнение, което сам е инициирал. Нормата намира за обоснован изводът за липсата на интерес у кредитора за удовлетворяването му от това, че в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия. Изключение от горното е законово въведено само за делата за издръжка.

С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК става по право, а в мотивите към т.3 от решението от 04.07.24г. по тълк.дело 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично му вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия-чл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал.

1 ГПК, т.к. макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, настъпващо по право в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК , постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани от закона последици.

Така за преценката дали перемпцията по изпълнителното дело е вече настъпила има значение само констатацията за изтекли две години от последното изпълнително действие, поискано от взискателя.

В случая данните по делото сочат категорично, че извършването на изпълнителни действия за удовлетворяването на взискателя е поискано от него в молбата му до ДСИ за образуването на делото, в която са посочени и конкретните способи за събирането на паричното притезание. Това е станало на 15.07.20г. Последното действие, извършено от ДСИ с оглед сезирането му от взискателя за предприемане на мерки за принудително изпълнение, е осъществено на 09.09.20г.След това и до подаването на молбата на длъжника за прекратяване на производството поради настъпила перемпция, няма отправени никакви искания от страна на взискателя до ДСИ, включително такива, които да са насочени към осъществяване на принудително изпълнение.

3

Следователно перемпцията е настъпила по силата на закона към 09.09.2022г., когато изпълнителното дело е вече прекратено и ДСИ следва да бъде напътен от БОС да се произнесе с постановление, за да отбележи това прекратяване.

Във връзка с горното и т.к. в отказа за прекратяването на делото има изложени нарочни съображения от ДСИ, БОС пояснява, че хипотезата на чл.433, т.8 от ГПК не придава правно значение на забавата на съдия изпълнителя да се произнесе по искането на взискателя да осъществи конкретно изпълнително действие, насочено към удовлетворяването му от длъжника. Релевантна за приложението на горепосочената норма е само процесуалната активност на взискателя, която в случая отсъства в рамките на периода от 09.09.20г. до сега.

В обобщение на горните констатации БОС приема, че следва да отмени разпореждането на ДСИ, отказващо прекратяването на изп.д.№ 120/20г. по описа на ДСИ при КРС и да върне делото на ДСИ за произнасяне на дължимото на основание чл.433, т.8 от ГПК постановление.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 28.04.25г. на ДСИ при КРС Анна Димитрова, постановено по изп.дело №120/20г.,с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

ВРЪЩА делото на ДСИ при КРС - А.Димитрова, за издаване на постановление за констатиране на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК -поради перемция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4